Решение № 33 от 03.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. П., 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. МаратИ.

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500846 по описа за 2024 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. от 17.06.2024 година, постановено по гр.д.

№ 1946 по описа за 2021 година е намалено извършеното от наследодателката С. З.а П., ЕГН **********, бивша жителка на гр. П., починала на 20.02.2011 г., универсално завещателно разпореждане в полза на Й. И. П., ЕГН **********, починал на 11.06.2021 г., направено със саморъчно завещание от 13.06.2010 г., обявено на 04.10.2018 г., до размер 1/6 идеална част, като е възстановена запазената част на С. З. П., ЕГН **********, от гр. П., ***, от наследството на неговата баба С. З.а П., в същия размер от 1/6 идеална част.

Оставено е без разглеждане искането на И. З. П., ЕГН **********, от гр. Е.П., ***А, ет. 5, ап. 12, за намаляване на описаното по-горе завещателно разпореждане на С. З.а П. в полза на Й. И. П. и за възстановяване на запазената част на И. З. П. в наследството на баба му С. З.а П., като направено извън срока по чл. 342 от ГПК.

Допусната е съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение „жилище, апартамент", с площ 50,69 кв.м, адрес: П., ***, вх. Б, ет. 2. ап. 18 с прилежащ обект мазе № 12 с площ 10.11 кв. м, с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, който обект се намира 1 в сграда с идентификатор ***, построена в имот с идентификатор *** при квоти 5/6 идеални части за Т. Й. П. и 1/6 идеална част за С.

З. П..

Отхвърлен е иска на С. З. П. за допускане на делба на описания имот срещу И. З. П., С. П. Б., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б.Б.“ 48, ет. 1, ап. 3, Р.

Л. Ф., ЕГН **********, от гр. П., ***, ет. 4, ап. 34, Т. Л. Б., ЕГН **********, от гр. П., ***, ет. 8, ап. 23, и Д. Й. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес в Г., гр. К., Фриц-Шол-щрасе 1 85757.

С решение от 19.06.2024 година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка,като съдът е постановил "универсално завещателно разпореждане в полза на Й. И. П., ЕГН **********, починал на 11.06.2021 г." да се чете: "и наследен от дъщеря си Т. Й. П., ЕГН **********, от гр. П., ул.

"В." № 2, вх. Б, ет. 2, ап. 18".

И двете постановени решения са обжалвани с въззивна жалба от Т. Й.

,чрез процесуалния и представител адв.Б..

Моли решението да бъде отменено и иска за делба – отхвърлен.

Искът за делба бил предявен от С. З. П. против посочените в исковата молба ответници. Установено било ,че З. И С. Б.и- съпрузи са придобили през 1971 год. процесния недвижим имот. С. Б.а починала на 17.09.1977 г.

Преживелият съпруг З. Б. на 13.03.1980 год. прехвърлил своята 1/2 ид.част на дъщеря си С. З.а П.. З. П. починал на 09.01.1982 год.

Наследници по закон на С. П. Б.а били С. З.а П. - дъщеря,починала на 20.02.2011 год. и син П. З. Б.- син, починал на 04.01.2006 год.

Представени били по делото доказателства ,че П. З. Б. се е отказал от наследството, оставено от наследодателите С. и З. Б.и.

Съдът приел,че ответниците С. П. Б. , Р. Л. П. и Т. Л. Б. не притежават права по наследствено правоприемство в процесния недвижим имот ,поради направен отказ от наследство от наследодателя им П. З. Б. и процесния недвижим имот е наследен само от С. З.а П..

В първото по делото заседание било прието Завещание, с което С. П. на 13.06.2010 г. завещава цялото си движимо и недвижимо имущество,което притежава към момента на смъртта си на сина си Й. И. П. ЕГН**********.

Саморъчното завещание било обявено по искане на Й. П..

В откритото производство по оспорване на завещанието се установила неговата автентичност.

Съдът правилно приел,че Й. П. е заявил искане за обявяване на завещанието, което действие е открито и публично - вписано, чрез което се дава гласност за извършеното завещателно разпореждане.

С н.акт №11,том ,рег. №8316, нот.д.№762/2018 г.. на н-с ВГ. Й. П.

ЕГН********** прехвърлил на Т. П. ЕГН********** – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** "жилище апартамент", с адрес на 2 имота:гр.П.,***,вх.Б,ет.2,ап. 18 , МАЗЕ №12 с площ 10.11 кв.м. и припадащите се 3.10% ид.части от общите части на сградата и 3.00% ид.части от правото на строеж срещу задължението да полага всички необходими грижи за прехвърлителя.

Завещаният имот не са намирал в патримониума на облагодетелствания със завещанието – Й. П.. Не се твърди и нямало данни да е проведен успешно иск по чл.37 ЗН и процесният имот да е върнат в наследството ,след възстановяване запазената част от наследството .Само при успешно проведен иск по чл.37 ЗН би имало съсобственост, подлежаща на съдебно делба.

Разпоредбата на чл.30,ал.1 ЗН е материалноправна норма и не е предвидено възстановяването на запазената част да има обратно действие. Ето защо когато облагодетелстваното от завещанието лице - Й. И. П., се е разпоредил с процесния имот в полза на трето лице,то придобитите от нея права не отпадат автоматично ,тъй като към момента на разпоредителната сделка наследникът по завещание е собственик на имота и като го прехвърля на трето лице, той надлежно прехвърля права, които действително притежава в пълен обем и сделката е валидна и действителна.

По поставения от Пазарджишки районен съд в решението въпрос- от кой момент тече едногодишния срок за предявяване на отменителния иск по чл.37 ЗНасл. , ВКС дава отговор на въпроса в постановеното Р.№208/27.11.2015 г.по гр.д.№189/2015 г. I г.о. - че едва когато с влязло в сила решение е постановено възстановяване на запазената част от наследството, започва до тече давностния срок за предявяване на иск по чл.37 ЗН.

Поради липса на съсобственост искът -за делба следвало да бъде отхвърлен . При отхвърляне на иск за делба съдът не можел да се произнесе по направено възражение за възстановяване на запазена част от наследството, тъй като не е предявен насрещен иск за възстановяване запазена част от наследство. Направеното възражение обвързвало съдът да се произнесе само при допускане на делба.

В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от С. П. и И. П..

Намират решението в обжалваната от част като краен резултат правилно.

Подържат твърденията си , невъзприети от съда, че Й. П. не е приел наследството по завещание.

Ако се приеме, че е имало приемане на наследството по завещания, като краен резултат решението е правилно, тъй като Й. П. е починал в хода на делото и ответницата като негова наследница е легитимирана да отговаря по възражението за възстановяване на запазена част. По тази причина не е необходимо да е проведен иск по чл. 37 от ЗН, както се поддържа във въззивната жалба, за да се приеме, че е възникнала съсобственост след възстановяването на запазената част, тъй като има идентичност между лицето, в чиято полза е разпореждането и лицето, спрямо когото следва да се упражни 3 възстановяването на запазената част. Т. П. не се явявала трето лице по смисъла па чл. 37 от ЗН.

Молят , ако не бъде уважена подадената от тях насрещна жалба – решението да бъде потвърдено.

В срок е постъпила насрещна въззивна жалба от С. П. и И. П..

Молят решението да бъде отменено и допусната делба между тях и Т.

Й..

Районният съд не възприел твърдението им, че праводателят на ответницата Т. П. не е приел наследството по завещание, поради което не е необходимо да се възстановява запазена част. В тази си част решението било необосновано и съответно с незаконосъобразни изводи.

Видно от самия текст на нотариалния акт, с който Й. И. П. се е легитимирал като собственик при прехвърлянето на имота на ответницата, той не се позовал на завещанието, т. е. завещанието не е послужило за основание за легитимация като собственик. Й. П. е признат за собственик по наследство (той безспорно е наследник на идеална част) и изтекла придобивка давност.

Ако Й. П. се позовавал на завещанието, то тогава основанието щяло да е само „наследство” и няма нужда от обстоятелствена проверка, която да доказва давностно владение, тъй като придобивната давност се прилага, само когато се придобивачужда вещ. т. е. той е зачитал наследствените части на другите наследници. Това означавало, че той не е приел наследяването по завещание.

В процеса друго лице се позовавало на завещанието и се опитвало да черпи права от него, което е недопустимо. Позовават се на съдебна практика решение № 385/18.04.2012 г. по гр д. № 1538/2010 г. на ВКС.

Районният съд си позволил да тълкува волята на нотариуса (а оттам и на Й. П.) като приема, че нотариусът е искал да каже нещо друго, а не това, което е вписано в нотариалния акт. В полза на желанието на Й. П. да установи давностно владение говори и фактът, че процедурата по издаване на нотариалния акт е за установяване на собственост, придобита чрез давностно владение е следвала тази по чл. 587 ал. 2 от ГПК - както е записано в нотариалния акт нотариусът е издал постановление въз основа на извършена обстоятелствена проверка. Следователно в никакъв случай не може да става дума за объркване на нотариуса - той е отговорил точно на искането на молителя Й. П..

По делото няма други данни за приемане на наследството по завещание.

Следователно Й. П. е претендирал, че е придобил чрез изтекла придобивна давност чужди идеални части, което не е вярно, и нашето твърдение, че той е прехвърлил на дъщеря си повече, отколкото е притежавал, е установено и съсобствеността върху имота е доказана.

Ако приемете това, участие в съсобствеността следва да има и И. П., а 4 дяловете следва да са 1/2 части за Т. П. и по 1/4 ид. ч. за всеки един от жалбоподателите.

Претендират разноски.

В срок е постъпил отговор на тази жалба от Т. Й..

Ответницата изразява становище, че жалбата е неоснователна, като по отношение на С. П. по възражение на който Пазарджишки районен съд е възстановил запазената част от наследството и е допусната делба на процесния недвижим имот жалбата била недопустима.

С насрещната въззивна жалба било поискано да се възстанови запазената част от наследството на И. З. П., по отношение, на който правилно приема Пазарджишки районен съд, че искането не е направено своевременно, поради което е оставил без разглеждане искането да му бъде възстановява запазената част от наследството на С. З.а П..

С обявяването на саморъчното завещание и вписването по надлежния ред на 16.10.2018 год. била дадена гласност и наследниците по закон могат в съответните срокове на заявяват своята претенция за възстановяване запазената част от наследството.

Отговорът на поставения въпрос- защо е издаден нотариален акт за собственост върху процесния недвижими имот по давност , а не констативен , придобит по силата на универсално завещателно разпореждане се съдържал в данните по делото.

При издаване на нотариалния акт за собственост, обявеното саморъчно завещание не било достатъчно, за да се проследи и констатира правото на собственост въз основа само на документи, тъй като не доказва правата на завещателката върху целия недвижим имот- процесния апратамент . П. З. Б. е наследник по закон,удостоверено в удостоверението за наследници.

Удостоверението за отказ от наследство на П. Б. било открито от Т. П. при разчистване на процесното жилище, представено в оригинал .