Решение № 12355 от 12.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12355 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. Н. при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. Н. Гражданско дело № 20221110159965 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1; по чл. 344, ал.2, т. 2 и по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Ищецът А. М. М. твърди в исковата молба, че е работил по Трудов договор № 1310/09.06.2016 г. и Допълнително споразумение № 2341/28.04.2017 г. към него при ответника на длъжност „Мениджър магазин“, както и че му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № 448/29.08.2022 г. и трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 13.09.2022 г. Заявява, че за годините, през които е работил за ответника е бил лоялен служител и е бил на челните места по резултати в класацията на мениджърите /шампион в продажбите за 2021 г./. Поддържа, че за периода от 01.12.2021 г. до 09.06.2022 г. в поверения му като мениджър магазин в гр. Велико Търново са регистрирани, извършени от служителите продажби на „Smart TV услуги“ на 108 клиента, като с 47 от тях е разговаряно /18 знаят за закупуването на услугата, но не я използват и 29 не знаят за закупуването на услугата и затова не я използват/. Твърди се, че ищеца като мениджър не е упражнил контрол, върху работата на служителите в магазина, в резултат на което са регистрирани фиктивни продажби, при които служителите са подвели клиентите да сключат договор за услуга, която не ползват, с цел реализиране на допълнителни продажби, постигане на високи финансови резултати и получаване на бонуси. Заявява, че процесната заповед не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, като същата е необоснована и в мотивите и се наблюдават съществени противоречия, нарушаващи правото на защита на ищеца. Поддържа, че не е даден разумен срок по чл. 193, ал.1 КТ за даване на писмени обяснения, като такива са поискани и е следвало да бъдат дадени в същия работен ден.

Твърди се че не е извършил нарушението, визирано в чл. 187, ал. 1, т. 3, предложение първо КТ, т.е. че с бездействието си не е изпълнил задълженията, вменени с длъжностната му характеристика/отговаря за компетентността на служителите, като контролира и ръководи работата на служителите/. Заявява, че в процесната заповед не са посочени кои са техническите и технологични правила (чл.187, ал. 1, т. 3 КТ), за неспазването на които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Поддържа, че не е извършил нарушения по чл.187, ал. 1, т. 8, предл. 1 и 2 КТ, изразяващи се в злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието на работодателя. Твърди, че в процесната заповед не са 1 посочени кои са тези други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или при възникването на трудовото правоотношение, за неспазването на които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Заявява, че ответника не е спазил разпоредбата на чл. 189 и чл. 190 КТ при определяне на наложеното наказание. Претендира уволнението да бъде признато за незаконно и неговата отмяна (да бъде отменена Заповед № 448 /29.08.2022 г.); да бъде възстановен на предишната работа на длъжност „Мениджър магазин“ при „А“ ЕАД и да му се плати сумата от 17 474.04 лева, представляваща обезщетение за времето от 14.09.2022 г. до 14.03.2023 г., през което е останал без работа поради уволнението, както и разноските.

Ответникът „А“ ЕАД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор. Заявява, че преди да му се наложи дисциплинарно наказание на служителя-ищец, са поискани и са дадени писмени обяснения от същия. Твърди, че процесната заповед е мотивирана и отговаря на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ.

Поддържа, че по повод спазването на забраната за прилагане на агресивна нелоялна търговска практика /наложена от КЗП със Заповед № 141 / е проведена проучване-анкета, която установява, че 62% от анкетираните потребители не са заявили активиране на „Smart TV услуги“, не са знаели, че имат такава и съответно не са ползвали. Заявява, че във връзка нелоялни търговски практики са му били наложени 11 наказателни постановления, на обща стойност 164 000 лева. Твърди, че основно задължение /и по длъжностна характеристика и по Наръчника за работа на Управител на А1 магазин/ на един мениджър е да ръководи и контролира работата на служителите в поверения му обект, като носи отговорност за спазване на вътрешните правила и не допуска недобросъвестни и злонамерени действия.

Поддържа, че като дългогодишен и лоялен служител се е ползвал с по-голямо доверие у работодателя и именно, поради това нарушението му накърнява в по- голяма степен изграденото между страните доверие. Заявява, че ищеца с бездействието е нарушил задълженията по длъжностна характеристика и Наръчника за работа на Управител на А1 магазин и е злоупотребил с доверието на работодателя, което е довело да негативни за ответника-работодател последици- уронване на доброто име на компанията, злепоставяне сред нейните клиенти и риск от понасяне на имуществени вреди /причинени на клиентите на компанията или наложени от компетентните контролни органи/. Твърди, че продажбата на „Smart TV услуги“ е извършвано от всички служители на магазина. Поддържа, че наказанието е наложено, съобразно разпоредбите на чл. 189 и чл. 190 КТ, като законосъобразно, правилно и пропорционално. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

В тежест на ответника по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е да докаже законността на уволнението, като установи факта на нарушението на трудовата дисциплина /“системни нарушения на трудовата дисциплина“; „злоупотреба с доверието и уронване на престижа на работодателя; „неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологичните правила“ и „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“/, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, изслушването и/или приемането на обяснения от ищеца, относно нарушенията, съгласно чл. 193 от КТ и наличието на заповед по чл. 195, във връзка с чл.

190, чл. 186 и чл. 187 от КТ, въз основа на която работодателят може да упражни законосъобразно потестативното си субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник или служител и спазването на установените в чл. 189 от КТ критерии при определяне на дисциплинарното наказание.

Дисциплинарната отговорност е лична отговорност за виновно неизпълнение на задължения на работника или служителя по индивидуалното трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагането на предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети обясненията на 2 работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение, съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ, за което не са изтекли преклузивните срокове по чл. 194 от КТ и въз основа на мотивирана заповед по чл. 195, ал. 1 от КТ, в която се посочват нарушителят, извършеното от работника или служителя дисциплинарно нарушение с ясно и точно описание на същото и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Тежестта на доказване на изпълнението на тези изисквания, съгласно процесуалните правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес е на работодателя.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е признато за безспорно и ненуждаещо от доказване между страните, че А. М. М. е заемал длъжността „Мениджър магазин“ при ответника, въз основа на Допълнително споразумение №2341/28.04.2017 г. към Трудов договор № 1310/09.06.2016 г. и други допълнителни споразумения към него, прекратен със Заповед № 448/29.08.2022 г., връчена на А. М. на 13.09.2022 г., поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Безспорно е между страните, че трудовото правоотношение помежду им е прекратено със Заповед № 448/29.08.2022 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ - „системни нарушения на трудовата дисциплина“, т. 4, предложение първо КТ „злоупотреба с доверието на работодателя“ и т. 7 КТ - „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“, като на А. М. е наложено наказание „Уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина, по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 предложение първо и второ от КТ „неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологичните правила“ и нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предложение първо и второ от КТ „злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието“, както и нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред“, предвидени в чл. 126, т. 3 и т. 4 КТ, Трудовия договор, Длъжностната характеристика и Наръчника за работа на Управител на А1 магазин.

В разглеждания случай възраженията на ищеца за допуснати нарушения на формалните изисквания на закона за налагане на дисциплинарното наказание са обосновани с доводи, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на нормата на чл. 195, ал. 1 КТ и правото на защита на служителя, както и на императивната разпоредба на чл. 193 КТ, доколкото в исковата молба се твърди, че процесната заповед е абсолютно необоснована, като в мотивите й се наблюдават съществени противоречия, както и че на ищеца не е дадена възможност да даде обяснения, с оглед на което е възпрепятствано правото на защита на служителя

Съдът приема за неоснователно възражението на ищеца, че процесната заповед е издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ.

Настоящият съдебен състав намира, че в заповедта за уволнение са посочени нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В Заповед № 448/29.08.2022 г. е посочено, че в поверения на А. М., в качеството му на „мениджър“ магазин, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 6, за периода от 01.12.2021 г. до 09.06.2022 г., са регистрирани продажби на 108 броя „Smart TV услуги“, описани в Приложение №1 към заповедта. Чрез проведена анкета на извадков (случаен) принцип, от посочените 108 клиенти е комуникирано с 47 клиента. От анкетираните 47 клиента- 18 са отговорили, че знаят за закупуването и активирането на услугата, но не я използват, а 29 са отговорили, че не знаят за закупуването и активирането на услугата, подписване на документи в тази връзка и не я използват, като допълнително се пояснява, че от същите тези 29 клиента, 12 са хора над 70-годишна възраст, представляващи рискова група. В мотивите на заповедта се посочва още, че при извършена допълнителна проверка е констатирано, че за 2 броя от регистрираните услуги (за Нодирбек Адхамович Нуритдинов и за Егберт Андреиес Кростиан) в архива на компанията има налични документи, на които подписите на клиентите визуално се различават от подписите им, положени от тях на предходни документи. Въз основа на описаните резултати от анкетата е 3 заключено, че при подписване на съответните документи клиентите са били подведени да сключат договори за услуги, които реално не са желали и заявили, като поставените търговски цели, навеждали на извода, че действията на служителите са били умишлени, с цел реализиране на допълнително продажби и постигане на високи резултати и получаване в тази връзка на финансови бонуси, включително от страна на мениджъра на магазина.

Отделно е посочено, че близо половината от клиентите, които не знаят за закупуването и активирането на услугата, подписване на документи в тази връзка и не я използват, са измежду рисковите групи клиенти, съгласно ЗПК (на възраст над 70 години), които не са заинтересовани от такъв тип услуга, тези услуги не са насочени към тях и в тази връзка КЗП следи за нелоялни и заблуждаващи практики, с оглед на което за работодателя е налице висок риск от санкциониране и понасяне на имуществени вреди. Дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана, тъй като същият е допуснал в поверения му магазин да бъдат сключени голям брой договори за услуги, без същите да са били изрично пожелани от клиентите и без тяхното знание, с което А. М. не е изпълнил задълженията и отговорностите, възложени му от работодателя с длъжностната характеристика и Наръчник за работата на управител на А1 магазин, което освен това е довело до уронване на доброто име на компанията, злепоставяне сред нейните клиенти и риск от понасяне на имуществени вреди, причинени на клиентите на компанията или наложени като санкции от компетентните органи.