Разпореждане № 1163 от 24.06.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1163 гр. Перник, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20261700500537 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 18268/22.05.2026 г., подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК:131134023 чрез юрисконсулт В. К. срещу решение № 324/29.04.2026 г., постановено по гр. дело № 5069/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е уважен искът за прогласяване нищожността/недействителността на Договор за потребителски кредит № 720031236770 от 08.01.2023 г.

Банката счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли окръжния съд да го отмени изцяло и отхвърли иска като неоснователен.

Основното оплакване е, че първоинстанционният съд неправилно е приел договора за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като е счел, че застрахователната премия е следвало да бъде включена в ГПР. Според банката договорът съдържа изискуемите реквизити – посочен ГПР 48,24 % и обща дължима сума 10 241,67 лв./5 236,48 евро, поради което формалното изискване на закона било изпълнено.

Жалбоподателят поддържа, че застрахователната премия не представлява разход по кредита, който задължително следва да участва при формиране на ГПР, тъй като сключването на застраховка не било условие за получаване на кредита. Банката се позовава на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според който разходите за допълнителни услуги, включително застраховки, се включват в общия разход по кредита само когато сключването им е задължително условие за получаване на кредита.

В жалбата се изтъква, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на банката относно правния и финансовия характер на застраховката. Според банката застраховката е самостоятелна допълнителна услуга, възникнала по отделно договорно отношение между 1 застрахователя и кредитополучателя, а застрахователната премия е цена за покритите рискове. При настъпване на застрахователно събитие обезщетението било в полза на кредитополучателя – чрез погасяване на задължения по кредита или чрез плащане към него.

Банката подчертава, че в чл. 19 от договора за кредит било изрично посочено, че сключването на застраховка не е задължително условие за договора за кредит. Освен това кредитополучателят предварително бил подписал заявление-декларация, в което изрично заявил съгласие за сключване на застраховка. Според жалбоподателя, при отказ от застраховката премията би била възстановена на потребителя, а параметрите на кредита – лихва, ГПР, размер на вноска – не биха се променили.

Жалбоподателят приема за неправилен и извода на районния съд, че реалният ГПР е различен от посочения в договора. Банката не отрича, че ако застрахователната премия бъде включена в ГПР, размерът му би се променил, но поддържа, че правният въпрос е дали този разход изобщо подлежи на включване. Отговорът според банката е отрицателен, защото застраховката била доброволна, прекратима от потребителя и не била условие за отпускане на кредита.

В подкрепа на тезата си банката цитира съдебна практика по дела с нейно участие и практика на АССГ, в която според жалбоподателя се приема, че застрахователна премия не следва да се включва в ГПР, когато застраховката не е задължително условие за кредита.

В заключение банката иска отмяна на решението, отхвърляне на предявения иск, присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро и държавната такса за въззивното производство. Направено е и възражение за прекомерност на евентуални разноски на насрещната страна за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцата С. М. К. чрез адвокат Л. Б. е подала отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба и поддържа, че обжалваното решение е правилно, тъй като процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

Ищцата излага, че на 08.01.2023 г. е сключила с банката Договор за потребителски кредит № 720031236770 за сумата 3 200 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 41,13 % и ГПР 48,24 %. Съгласно погасителния план тя следвало да заплаща 49 месечни вноски по 204,82 лв. и една вноска от 205,49 лв., като в тези суми били включени главница, лихва и застрахователна премия в размер на 1 667,50 лв., присъединена към главницата по чл. 7.1 от договора.

В отговора се поддържа, че към договора са приложими ЗПК, ЗЗП и правилата за защита на потребителите, тъй като кредитополучателят е физическо лице, действащо извън професионална или търговска дейност. Посочва се, че съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договор.

Основният довод на ищцата е, че застрахователната премия неправилно е била включена към размера на отпуснатия кредит, вместо да бъде отчетена като разход по кредита. Според нея тази сума е преведена директно от банката на застрахователя и никога не е била реално предоставена на кредитополучателя, поради което тя не е могла свободно 2 да реши дали да я усвои или да я плати на застрахователя. Поради това премията имала характер на разход по кредита и следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР.

В отговора се твърди, че невключването на застрахователната премия в ГПР води до „скрито“ оскъпяване на кредита. Посочено е, че реалният размер на разходите надхвърля формално посочения ГПР от 48,24 %, а при включване на застрахователната премия ГПР би превишил законово допустимия размер. Това според ищцата било установено и от съдебносчетоводната експертиза.

Ищцата оспорва тезата на банката, че застраховката е доброволна и ирелевантна за ГПР. Според нея, независимо от клаузите на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора, застрахователната премия е предварително определена още при сключването на договора и е включена в главницата по погасителния план, което показва фактическа обвързаност между кредита и застраховката.

Поддържа се, че макар договорът формално да съдържа реквизитите по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не отговарят на действителното съдържание на задължението, тъй като посоченият ГПР и общата дължима сума не отразяват реалните разходи на потребителя. Според отговора това препятства възможността на кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от договора.

В заключение ищцата счита, че неизлагането на действителния ГПР представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК, като следва да се приложи чл. 23 ЗПК – потребителят да дължи само чистата стойност на кредита. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, решението на районния съд да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Страните не са направили доказателствени искания и оплаквания по доклада на първоинстанционния съд.

Съдията-докладчик намира въззивната жалба за редовна по смисъла на чл. 260 ГПК и процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което, а и доколкото процедурата по чл. 263 ГПК е осъществена, въззивният съд дължи произнасяне по същество на жалбата и разглеждането й в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдията-докладчик РАЗПОРЕДИ:

Приема за разглеждане въззивна жалба вх. на ПРС № 18268/22.05.2026 г., подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК:131134023 чрез юрисконсулт В. К. срещу решение № 324/29.04.2026 г., постановено по гр. дело № 5069/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

Указва на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на 3 проектодоклад по чл. 268, ал. 1 ГПК и им предоставя възможност да изразят становище по него най-късно в първото заседание по делото.

Насрочва делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 10.09.2026 г. от 10.20 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните.

Настоящото разпореждането не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4