Определение № 747 от 08.07.2019, Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д

Е Л Е Н И Е № 747 гр.Пловдив, 08.07.2019 год.

Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА

МАРКОВА като разгледа ЧНД №1160/2019год. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.5 и сл.от НПК.

С постановление от 31.05.2019г., наказателното производство по ДП №291/2017г. по описа на РУ-Раковски, пр.пр. №13508/2017год. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив е прекратено на основание чл.243, ал.1 т.1, вр. с чл.24 ал.1 т.4 от НПК. Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител по чл.343 ал.3, б.Б, вр.ал.4 вр.чл.342, ал.1 от НК. В хода на разследването му няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

Срещу Постановлението за прекратяване на наказателното производство е постъпила жалба от Г.Н. и Н.М. чрез повереника им адв. А.Б., в която се излагат доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане делото на ОП-Пловдив със задължителни указания за извършване на процесуално следствени действия и правилното прилагане на закона.

Съдът, след като се запозна с жалбата, постановлението на Окръжна прокуратура гр.Пловдив и с приложените към делото материали, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е от процесуален представител на лица, които има качеството на пострадали. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Представителят на държавното обвинение е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят С.В.В. бил собственик и управител на търговско дружество „***“ ЕООД, което развивало дейност в сферата на земеделието и стопанисвала под аренда земеделска земя в землищата на селата Белозем, Чоба и Болярино. Дружеството притежавало колесен трактор, марка **********, с регистрационен номер ***********, което било регистрирано като земеделска и горска техника, Колесният трактор бил преминал технически преглед и имал валидно, сключена застрахователна полица „Гражданска отговорност“. Към него се прикачвала дискова брана за обработка на земеделски площи, която в най-широката си част била с ширина от 4,25 метра, а общата дължина на трактора, заедно с браната, измерена от преден навес до задната част на браната била 7,20метра, т.е представлявал извънгабаритно пътно превозно средство, съобразно чл.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съгласно същата наредба колесни трактори, регистрирани за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, с широчина от 3,50 до 4, 50м. можели да се движат при условие, че имат разрешително по чл.8, ал.3 и се съпровождат от един автомобил, при движение на не повече от два колесни трактора, като крайният габарит на земеделската техника се обозначавал по реда на чл.46 от Наредба №1 - 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно като се поставяли опознавателни знаци отпред и отзад на превозното средство, което е извънгабаритно, както и отпред на съпровождащия го автомобил.

Колесен трактор, марка *****, с регистрационен номер ***, собственост на фирма „***“ЕООД имал поставени отпред от двете страни на кабината два фара- един с бяло стъкло и под него- с бяло и оранжево стъкло. В горната част на кабината пътното превозно средство имало четири фара с бели стъкла. От ляво на кабината, на около 15 см. над нея имало поставена жълто- оранжева лампа. Отзад тракторът имал по един фар, с жълто и червено стъкло, а в горната част на кабината още два фара, с бяла светлина на височина 3м. от земята и 0.85м. една от друга.

Свидетелят З.П.П. бил правоспособен водач на моторни превозни средства, с категории В, М, ТКТ и АМ. Същият притежавал свидетелство за управление на МПС № ***, издадено на 29.08.2017г. от ОД на МВР гр.Пловдив. В началото на месец октомври 2017г. свидетелят П. започнал работа на граждански договор, с изпитателен срок, във фирмата на свид.С.В.като тракторист.

На 13.10.2017г. свид.З.П. потеглил с посочения по- горе колесен трактор и прикрепената към него брана към землището на с.Чоба. Свидетелят работел с трактора до към 18,00 часа- 18,30 часа, след което позвънил на свид.С.В.и му съобщил, че е приключил с работата и тръгва обратно за базата в с.Белозем. Свидетелят З.П. управлявал трактора, с прикачената брана, движейки се по пътя, свързващ селата Чоба и Белозем, между които се намирало и село Болярино, по западната лента на платното за движение, обозначен като път ІІІ- 565, в посока от север на юг.

Пътят бил асфалтов, сух, без налична маркировка. След като минал село Болярино времето започнало да се смрачава. Свидетелят З.П. пуснал страничната аварийна лампа, с жълта мигаща светлина на трактора, разположена от лявата страна, на тавана на трактора и включил предните и задните фарове, които били с бяла светлина, като конкретно задните фарове били настроени да светят надолу към дисковата брана, която нямала светлоотразители или друга сигнализация. Достигайки около двеста метра преди село Белозем, управляваният от св.П. трактор изведнъж подал сигнал за техническа повреда, поради което св.З.П. отбил и спрял максимално в дясно пътното превозно средство, като десните гуми на трактора навлезли в банкета. След това без да изключва осветлението и светлините на ППС, св.п. слязъл от кабината, вдигнал предния десен капак, за да погледне двигателя, но тъй като не могъл да разбере технически какъв е проблемът, затворил капака и се качил отново в трактора, като веднага се обадил на св.В., на когото съобщил за повредата. Последният го уверил, че ще дойде на мястото, за да установи повредата.

В същото това време пострадалите П. Г. Н. и съпругата му Н.А.Н.се прибирали към дома си в с.

Белозем със собствения си лек автомобил „***“ с peг. № ***. Автомобилът управлявал П. Г.Н., който бил правоспособен водач на МПС, притежаващ категории AM, Al, А2, В, В1 и Ткт, а до него на предната дясна седалка пътувала съпругата му Н. А.Н. Около 19.30 ч.- 19,45 часа на 13.10.2017 г. лекият автомобил „***“ се движел по отсечката с. Болярино в посока с. Белозем, в западната лента на платното за движение, посока от север на юг, който участък от платното за движение бил прав, без завои и неравности. Пострадалият П. Н. управлявал лекия автомобил с включени къси светлини и със скорост около 83км в час. Въпреки правия участък на платното за движение и включените аварийни светлини на спрелия на пътя по същото време колесен трактор, пострадалият П.Н. не предприел своевременни действия по заобикаляне на спрялото ППС, а едва на 55-56 метра преди него реагирал, като екстрено задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това последвал удар. Ударът настъпил в предната част на лекия автомобил *** и в задната лява част на дисковата брана, като след него колата се установила на мястото и в положението, в което е била отразена в протокола за оглед и направения фотоалбум от местопроизшествието. В момента на удара св.З.П. говорел по телефона със съпругата си, като усетил как целият трактор „подскочил“, а самият той изпуснал телефона. Веднага слязъл от машината и видял, че от левия край на дисковата брана се е ударил лек автомобил, влизайки под браната. Свидетелят видял, че на шофьорското място има човек и веднага се обадил на телефон 112, като съобщил за катастрофата, както и за пострадал човек.

В същото това време свидетелят Н.А. управлявал бус, марка „****“ в посока от с.Белозем към град Пловдив, като се движел по път 111- 565т . В превозното средство с него пътувал и свидетелят И.

И. На около 200-300метра след табелата на с.Белозем свидетелите видели пред тях трактор, с включени светлини и въртяща се жълта, аварийна лампа от ляво на кабината. Тракторът се намирал в другото платно за движение, но в момента бил спрял. Приближавайки колесния трактор свидетелят Н.А. видял, че същият има отзад прикачена брана, в която е катастрофирал лек автомобил, който също бил с включени светлини. Свидетелят А.спрял и двамата със св.И. слезли с намерението да помогнат. Двамата установили, че лекият автомобил се е врязал в по- голямата си част в дисковата брана, а от устатата на водача се стичала кръв и същият дишал тежко, без да бъде контактен. Свидетелят А. се върнал до с.Белозем, за да вземе фелдшера на селото- свидетелката Б. Г., която пристигайки на място познала пострадалия П.Н., който й бил пациент, но само установила, че същият няма признаци на живот. До като св.Г. преглеждала П.Н., видяла, че до шофьорското място има друг пътник, който също нямал признаци за живот.

Свидетелката Г. се обадила на тел.112 и съобщила за констатираното от нея състояние на пострадалите лица. Малко след това на мястото на произшествието пристигнали полиция, спешна помощ и пожарен автомобил. Екипът на спешна помощ също установил, че и двамата пътници в лекия автомобил са починали. Свидетелят З.П. бил тестван със техническо средство Дрегер Алкотест 7510 за наличие на алкохол, който отчел отрицателен резултат.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза на трупа на П.Г.Н.. Видно от нея, причина за смъртта му е тежка черепно-мозъчна травма, с голяма разкъсно-контузна рана на главата, счупване на черепните кости - по черепния покрив и основа, мозъчни кръвоизливи и дълбока контузия на мозъка, което е довело до притискане и парализа на жизненоважни мозъчни центрове. Според експертното заключение налице е пряка причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и получените травматични увреждания, довели до настъпването на смъртта на П.Н.. Описаните травматични увреждания, според вещото лице са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени при станало ПТП - автомобилна травма вътре в купето на автомобила при блъскането му в спрял трактор с прикачена брана - така, както се посочва в материалите по делото.

Назначена и изготвена е и СМЕ на трупа на Н.А.Н., при която била установена тежка черепно-мозъчна травма и лицева травма със счупване на всички лицеви кости и на черепните кости - по черепния покрив и основа с хлътнали фрагменти, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив и под меките мозъчни обвивки двустранно, множество контузии огнища на мозъка, стволови кръвоизливи в моста, множество разкъсно-контузни рани в лицевата област на главата с охлузвания на кожата около раните, множество охлузвания и кръвонасядания по цялата лицева повърхност, хилусни кръвоизливи на двата бели дроба и по хода на аортата, аспирация на кръв в дихателните пътища и в белите дробове, зацапване с кръв по цялото лице. Съгласно заключението на съдебномедициския експерт смъртта на Н.А.Н. се дължи на тежка черепно-мозъчна травма и лицева травма, със счупване на всички лицеви кости и на черепните кости - по черепния покрив и основа, множество контузии огнища, мозъчни и стволови кръвоизливи, което е довело до притискане и парализа на жизненоважни мозъчни центрове. Според експертното заключение налице е пряка причинно - следствена връзка между претърпяното ПТП и получените травматични увреждания, довели до настъпването на смъртта на Н.Н. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени при станало ПТП - автомобилна травма вътре в купето на автомобила, при блъскането му в спрял трактор с прикачена дискова брана, която най- вероятно е хлътнала към купето и притиснала лицевата област.

В хода на извършеното разследване са извършени две съдебно- химически експертизи, от заключенията на които се установява, че не се доказва наличието на концентрация на алкохол в кръвта на пострадалите П.Н. и Н. Н.

От заключението на тройната автотехническата експертиза се установява, че ударът между лекия автомобил и колесния трактор е настъпил в западната /дясна/ лента на платното за движение, като скоростта на движение на лекия автомобил „***“ непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 83км/ч., а в момента на удара - около 73км/ч. Експертите са приели, че в конкретната анализирана пътна ситуация, ако трактор „***” с прикачена дискова брана е бил с включени две бели светлини в горната задна част на кабината и жълта мигаща лампа в горната лява част на кабината, тогава водачът на лек автомобил „***“ е имал техническа възможност да забележи препятствието на пътя и при своевременна реакция и задействане на спирачната система, е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Според експертите, от момента, в който водачът на лекия автомобил е реагирал, а именно на около 55-56 м„ същият е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Посочено е че при движение на къси светлини и реакция в момента на осветяване на трактор „***“ с прикачена дискова брана, водачът на лек автомобил „***“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. При движение обаче на дълги светлини и реакция в момента на осветяване на трактор „***“ с прикачена дискова брана, водачът на лек автомобил „***“ е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на л.а. „***“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, се е движел със скорост по-малка от 60км/ч. Експертите са дали заключение, че технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини е била 76км/ч., а на дълги - 121км/ч. Скоростта на движение на л.а. „***“ 83 км/ч. е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини и е била технически съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение на дълги светлини. Водачът на трактор „***“ е нямал техническа възможност да избегне произшествието, тъй като в момента на удара тракторът е бил неподвижен. Според вещите лица, когато П.Н. е приближил трактора на около 55-56 м. е реагирал като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.а. „***“ и в задната част на дисковата брана, прикачена на трактора. Основна причина съгласно заключението на тройната АТЕ за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лек автомобил „***“ - П.Н. не е реагирал своевременно на опасността от удар с трактор „***“ с прикачена дискова брана.