Решение № 1114 от 10.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1114 гр. Варна, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110202600 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Еф Ем Видео“ ЕООД ЕИК 201130276, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Кап. Райчо“ №30, ет.2, ап.2, подадена чрез управителя В. Т. Я., против НП № 771607-F766630/28.05.2024год. на директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение нормата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС.

В жалбата си въззивникът не оспорва извършването на нарушението за което е санкциониран. Счита обаче, че в случая то е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН като акцентира на това, че до момента били спазвани всички законови изисквания и били подавани нулеви декларации, както и на заблуждение у управителя, че след дерегистрацията декларация не се дължи.

Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от своя управител В. Я., която заявява, че поддържа жалбата и не оспорва, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено или да бъде намален размера на наложената санкция.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да потвърдено като правилно и законосъобразно издадено като изразява становище за безспорна доказаност на нарушението за което е ангажирана адм.наказателната отговорност на въззивното дружество, както и за липса на предпоставки и доказателства които да обусловят извод за 1 маловажност на нарушението. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:

На 18.04.2024год. при извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна св. Т. Д. – инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, установила, че въззивното дружество било дерегистрирано по ЗДДС на 29.03.2024год. и не е подало в срок до 15.04.2024год. справка-декларация по ЗДДС за периода 01.03-29.03.2024год..

До въззивното дружество била изпратена покана за явяване при орган по приходите за подаване на справка-декларация по ЗДДС за отчетен период месец 03.2024год. и съставяне на АУАН за нарушение на чл. 125, ал.5 от ЗДДС.

Поканата била получена на адреса на управление на дружеството на 24.04.2024год. от управителката на същото В. Я..

За констатираното нарушение на 08.05.2024год. св. Д. съставила, срещу въззивното дружество АУАН № F766630 в който посочила, че същото е нарушило разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС.

Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващата дружеството на същата дата, която го подписала без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН управителката на въззивното дружество подала писмени възражения срещу акта, в които развила доводи за маловажност на нарушението.

Възражението не било прието и на 28.05.2024год., въз основа на АУАН, директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, като нарушението не е маловажно и на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана св. Т. И., която в показанията си пред съда възпроизвежда констатациите отразени в АУАН с нужната конкретика. Сочи също така, че към 30.09.2024год. справка декларация все още не е била подадена.

Като писмени доказателства към АНП са приложени справки от инф. масив на НАП за регистрация по ЗДДС на въззивното дружество и за подадени декларации по ЗДДС от въззивното дружество, покана № 11382/18.04.2024год. и обратна разписа, възражение срещу АУАН, както и заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024год. на изпълнителния директор на НАП.

Допълнително в хода на съдебното следствие са приети и представени от въззиваемата страна справка за подадени от въззивното дружество декларации по ЗДДС, справка за издадени срещу въззивното дружество АУАН за същото 2 нарушение и правораздавателните актове по тях, Предупреждение № 567195F581408/24.03.2021год., НП № 318434-F316136/13.02.2018год. на директора на дирекция Обслужване при ТД на НАП Варна.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие както писмени така и гласни, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

По допустимостта на жалбата.

Съдът счете, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна.

При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивното дружество нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в досъдебната фаза на адм. наказателното производство съдът не констатира.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП въззивното дружество е било наказано за нарушение по чл. 179 от ЗДДС вр. чл. 125, ал.5 от същия закон.

От обективна страна състава на нарушението изисква деецът да е бил длъжен да подаде справка декларация по ЗДДС и да не е подал същата в определения в закона срок за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да подава справка-декларация за всеки данъчен период.

Съгласно ал.5 на същия член декларацията се подава до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а в ал.2 на същия член е изрично указано че данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец.

Съгласно ал.4 на същия член последния данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително.

В случая по делото няма спор, че въззивното дружество е било регистрирано по ЗДДС до 29.03.2024год. на която дата е било дерегистрирано по ЗДДС. Не е спорно и по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява и това, че то не е подало в съответния 3 законов срок справка декларация по ЗДДС за последния данъчен период преди дерегистрацията. В тази насока са показанията на св. Д., както и приложената към АНП справка от информационния масив на ТД на НАП Варна, поради което и от обективна страна нарушението е било извършено.

Съдът не споделя и изложеното в жалбата становище, поддържано и от управителя на въззивното дружество в съдебно заседание, че в случая следвало да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН, доколкото данни още по-малко пък доказателства които да отличават процесното нарушение от останалите случаи на нарушения от същия вид не са налице. Напротив нарушението е типично като по делото липсват доказателства, че декларацията изобщо е била подадена и след изтичане на срока. В тази връзка следва да се отбележи, че нарушението по чл.179, ал.1 от ЗДДС е формално и не предполага наличие на вредни последици, които да бъдат преценявани като предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. На следващо място неподаването на справка-декларация по ЗДДС дори и със закъснение, както е в случая, дори и ако липсва задължение за внасяне на ДДС като резултат от периода, няма как да обуслови извод за нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите от този вид. Отделен е въпроса, че в случая видно от ангажираните от въззиваемата страна доказателства, нарушението не е първо за въззивника като за същото деяние той вече е бил санкциониран с предходно НП през 20187год., а през 2021год. е била приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН и е бил предупреден.

Установяването на срок за подаване на справката-декларация и дневниците към нея е свързано не само със своевременното установяване на резултата за периода, но и със сигурността на взаимоотношенията между всички регистрирани по този закон лица, като правилното функциониране на системата на ДДС зависи от точното изпълнение на всички техни задължения по ЗДДС. По тази причина, неизпълнението на задължението за подаване в срок на справката-декларация е прогласено от законодателя за административно нарушение без други условия (за продължителност на забавата, на данъчния период, за който се отнася СД, за резултат от периода).

Отчитането на тези обстоятелства, както данните за липса или наличие и на предходни санкции за др. нарушения е предвидено да става при индивидуализиране на санкцията в рамките на границите на предвиденото наказание. В горната насока е и налице достатъчно константна практика на АС Варна по идентични казуси - Решение по КНАХД № № 2274/2017год., Решение по КНАХД № 526/2015год. и ред др.

Предвид горното съдът счете, че атакуваното НП е постановено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските.

Разноски се претендират само от въззиваемата страна, която чрез процес. представител в съдебното производство е формулирала искане за присъждане 4 на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото (НП подлежи на потвърждаване) съдът счете, че своевременно отправената претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 1 от ЗАНН и чл. 143, ал. 4 от АПК . И като И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния размер от 80лв., съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП.

Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество в полза на ТД на НАП Варна.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН Варненският районен съд

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№

771607F766630/28.05.2024год. на Директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което на „ЕФ ЕМ ВИДЕО“ ЕООД ЕИК 201130276 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Кап. Райчо“ № 30, ет.2, ап.2, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „ЕФ ЕМ ВИДЕО“ ЕООД ЕИК 201130276 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Кап. Райчо“ № 30, ет.2, ап.2 да заплати на ТД на НАП Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5