Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 04.03.2021, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
7/2021
Подписан
04.03.2021

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Русе, 04.03.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, в публично съдебно заседание на 17 февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 7 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Д.А.Ф. против Решение № 260214 от 23.11.2020 г., постановено по АНД № 1724/2020г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0001210 от 08.09.2020 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент № 165/2014 и на основание чл.93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева.

В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон.

Претендира се отмяна на решението на РС

- Русе и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Касационният ответник - Регионална дирекция

„Автомобилна администрация“ – Русе, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на РС - Русе следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.

218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение Районен съд - Русе е приел, че по делото безспорно е доказано осъществяването от обективна и субективна страна на състава на административно нарушение по чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр чрез неизпълнение от страна на наказаното лице на задълженията му, визирани в чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Съдът е обсъдил възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което е приел за неоснователно. С тези мотиви е потвърдил изцяло оспореното пред него наказателно постановление като законосъобразно и обосновано.

Решението на РС – Русе е правилно.

Настоящата инстанция намира, че решението на Районен съд - Русе е правилно, като споделя изцяло извода на въззивния съд, че в процесния случай безспорно е установено и доказано от фактическа страна извършеното от касатора административно нарушение по чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, във връзка с чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Напълно обосновано и в съответствие със закона първата съдебна инстанция е счела, че в производството пред АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения, по-конкретно такива, свързани с описание на нарушението, както и точната му правна квалификация. Описанието на вмененото на водача административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно. Съдът намира за неоснователно развитото от жалбоподателя оплакване, че липсата на конкретно посочване по какъв точно начин и какви данни не е въвел е довело до ограничаване възможността нарушителят да разбере и прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение и в какво точно се състои то. Това е така, тъй като в случая безспорно е установено, че за посочения период водачът не е въвел по какъвто и да било начин каквито и да било данни. Поради това неконкретизирането на посочените данни в съставения акт и наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е накърнило правото на защита на жалбоподателя. Наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е обвинен и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. С оглед на това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен и материалният закон.

При извършена, извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл.218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение №

260214 от 23.11.2020 г., постановено по АНД № 1724/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.