Решение № 399 от 07.05.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 399

**********, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Т.а при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Т.а Гражданско дело № 20235530104978 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът Н. Х. Ш. твърди, че съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки бил длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, както и че ответниците безспорно били причинили вреди на ищеца. Това се доказвало от споразумението постигнато между тях и РП – Стара Загора, а именно с Определение от 03.07.2023 год. на Старозагорски районен съд по н.о.х.д. № 1359/2023 г. било одобрено споразумение по реда на чл. 382, ал. 7 НПК и съгласно чл. 383, ал.1 НПК имало последиците на влязла в сила присъда. Съгласно посоченото споразумение Б. И. Г., с ЕГН **********, в съучастие с Й. Б.

Г., като съизвършители били признати за виновни в това, че на 08.08.2022 г., около 11.00 часа в ********** в междублоковото пространство /на паркинга/, находящ се на ********** по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и тялото причинили телесни повреди на повече от едно лице, а именно: На И. Д. С., с ЕГН ********** – лека телесна повреда, изразяваща се в масивни охлузвания, и кръвонасядания по шията кръвонасядания и охлузвания по левия горен крайник, с което му причинил болка и страдания, без разстройство на здравето и на Н. Х. Ш. с ЕГН ********** - леки телесни повреди, изразяващи се в оток, кръвонасядания, разкъсно-контузна рана и охлузване по дясната скулна област на лицето, болезнен оток по тилната повърхност на главата, с което е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което на основание чл. 131, ал.1, т. 4 и т.12 във вр. с чл. 130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК , във вр. с чл. 78а, ал.1 от НК и Чл. 375, ал.2 от НПК наказателният съ го освобождил от наказателна отговорност за извършеното престъпление и 1 му наложил административна наказание „Глоба“.

Ищецът твърди в исковата си молба, че от 2005 г. работи като компютърен инженер в отдел „Изграждане и поддръжка на телекомуникационни услуги" в ********** по трудов договор към „БТК“, ЕАД гр. София.

На 08.08.2022 г. с колегата И. Д. С. – техник, посетили по заявка за инсталация на интернет услуга адрес в **********, находящ се на **********. На паркинга имало само едно свободно място, на което той успял да паркира служебния автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, с ДК № ********** брандиран с логото на „**********“. Автомобилът бил паркиран на единственото свободно място от южната страна на блок № ********** , находящ се в гр. Ст.Загора, **********. И двамата с колегата си били облечени с работно облекло с надписи „**********“. С колегата И. С. отишли до жилището на посочения за услугата адрес и извършили услугата за около 40 минути. Около 11.00 часа се върнали до служебния автомобил и започнали да прибират материали, инструменти и стълба. В момента, в който били готови да потеглят, към тях отдясно на автомобила, отстрани, се приближил непознатия за него ответник – Й. Г., който без да бъде провокиран, директно започнал да ги псува, ругае и обижда с нецензурни думи ,,боклуци“, педали, тъпанари“, като по движението на тялото му личало, че искал физически и вербално да се саморазправя.

Попитал го защо ги обижда и какъв е проблемът. Ответникът продължил по същия начин да се държи арогантно, без да им даде някакъв смислен отговор или обяснение за неговото негодуване, след което се запътил към вход „В“ на блока с № **********. Крещял „Тук не се спира, така ли се спира, заради вас не мога да си паркирам колата“, като през цялото време се държал изключително агресивно, ръкомахайки, след което влезнал във вход „В“ на блок с № **********. Сочи, че преди да успеят да се качат на служебния автомобил, зад него спрял автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с ДК № **********, препречвайки пътя им да излязат от паркинга и през сваления прозорец на джипа, втория ответник – Б. Г. се провикнал: „ Аз сега ще ви кажа какъв съм, що съм“! Като слизал от колата /джипа/, казал: „Няма да се разправям повече с Вас“ и се засилил към него ръкомахайки. Намирал се до отворената шофьорската врата, но не очаквал, че ще му посегне с юмручен удар в лицето, от което получил аркада между долния клепач на дясното око и скулата. Вдигнал ръце пред лицето си, за да се предпази от следващи удари. В същото време зад гърба му в побоя се включил ответника – Й. Г. и двамата започнали да му нанасят юмручни удари по главата, шията тялото /гърба/. Усещал тежестта на ударите, които го довели до състояние на замайване, изгубвайки равновесие и трудно се задържал на крака.

Дочул колегата И. С. да вика „Оставете колегата“, тогава ответника Б. Г. се обърнал към него и се получи коридор, през който се освободил и успял да избяга настрани, тъй като го били приклещили между паркираните коли. Пробягал настрани около 20 метра на открито пространство между блоковете, но телефонът му паднал от джоба, като единият от нападетелите го взел от земята и го замерил с него. Вдигнал падналия наблизо до него телефон и се обадил на 112 /единен европейски номер /, като поискал съдействие от полицията.

2

Ответниците се групирали и насочили към колегата му И. С. и започнали да го засипват с шамари и юмручни удари, като ответникът Б. Г. заплашително и унизително му заповядвал „Падни долу, боклук “ т.е да падне на земята. Нанесения им побой от ответниците бил наблюдаван от прозореца на банковия клон „Прокредит“ ЕАД от служителите – А. И. и Д.Т. които викали към ответниците да престанат с побоя, тъй като нанасяли юмручни удари на колегата му С., който бил свален на земята. След като свидетелите И. и Топалова извикали, че са се обадили на полицията, нападателите преустановили агресията си и се оттеглили в неизвестна посока. Малко по-късно на място пристигнал полицейски екип на Първо РУ-МВР- Ст.Загора, който регистрирал инцидента, по който след направената проверка по прокурорска преписка № 8580/2022 г. било образувано ДП № 1959 ЗМ-601/2022 г. по описа на Първо РУ на МВР Ст.Загора.

Разследването приключило с Обвинителен акт срещу ответниците, по който било образувано н.о.х.д. № 1359/2023 г. по описа на РС-Ст.Загора.

След инцидента около 11.20 часа ищецът посетил Спешния медицински център при УМБАЛ „Професор Стоян Киркович“ АД, Стара Загора, където бил прегледан от д-р Милена Василева с отразена основна диагноза в Лист за преглед на пациент в КДБ / СО № 007330 / 08.08.22 г. и насочен към съдебен лекар. По късно посетил и личния си лекар - д-р ********** за преглед, тъй като болките се засилвали. След извършен медицински преглед и диагностиране на причините за нездравословното състояние била изписана терапия за медикаментозното лечение според оплакванията, които отговаряли на симптомите, установени вследствие на първичния физикален преглед, обективиран в Амбулаторен лист № 4120/08.08.2022 г. След прегледа му било предписан 12 дневен режим на лечение „Домашен- амбулаторен“ по издаден Болничен лист № Е 2022 1492716/08.08.2022 г./ приложен по делото /, с оформен отпуск, поради временна неработоспособност за времето от 08.08.2022 г. до 19.08.2022 г.

Същият ден /08.08.2022 г./, посетил съдебен лекар д-р Тодор Пасев, който го освидетелствал и издал съдебно-медицинско удостоверение № 46-11/08.08.2022 г., в което заключение били отразени причинените ми на 08.08.2022 г. увреждания - оток, кръвонасядания, разкъсно-контузна рана /1.2 см/ и охлузване по дясната скулна област на лицето. Болезнен /разлят/оток по тилната повърхност на главата, които увреждания обособявали разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и имали характер на лека телесна повреда – причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като оздравителния период е в рамките от 7-14 дни.

Ищецът описва, че не бил на себе си от случилото се публично унижение на човешкото му достойнство. С нанесения му публичен побой и отправените обиди ответниците му причинили болки и страдания от неимуществен характер. Съзнанието му било трайно обременено от негативното изживяване. Въпреки, че от инцидента бил изминал период повече от една година, мисълта за случилото се и последиците от него продължавало да го смущават. Страдания, които преживявал и усещането за дискомфорт, вследствие извършеното от ответниците белязали случилото се с изпитващ срам пред семейството му 3

/най вече пред деца, съпруга, родители/ от това, че бил публично поруган и унижен по време на изпълнение на трудовите си задължения.

Предявява настоящия иск за заплащане на обезвреда на причинените му вреди от неимуществен характер, представляващи претърпените болки и страдания, вследствие извършеното от ответниците, а именно нанасяне на побой на публично място, при който бил удрян, блъскан, съборен на земята, в резултат на което му било причинени телесни увреждания, имащи характер за причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота по медико-биологичния квалифициращ признак, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, с предварително прогнозиран оздравителен период между 7-14 дни. Тези физически телесни увреждания, душевни болки и страдания причинени от ответниците били вреди от неимуществен характер, които следвало да бъдат солидарно възмездени от причинителитеответниците по делото.

В настоящия казус, с приложеното споразумение по наказателното дело били доказани: извършеното деяние – причинените от ответниците лека телесни повреди на ищеца, противоправността на деянието, като същото осъществява състав на престъпление по чл. 131, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което било и противоправно; както и виновността на ответника, установена по наказателното дело. Тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не подлежали на повторно изследване от гражданския съд, тъй като били задължителни за него. Нанесените му телесни повреди в резултат на гореописаната физическа и психическа агресия се доказвали и от заключението на СМЕ № 282-А/2022 г. изготвена по ДП № 1959- ЗМ- 601/2022 г. по описа на Първо РУ-МВР-Стара Загора и съответно с писмените доказателства по събрани по наказателното делото. Според вещото /съдебен лекар/ лице констатираните травматични увреждания отговаряли да са получени от удряне с ръце, ритане с крак и др. В резултат на процесното деяние ответниците – Б. И. Г. и Й. Б. Г. дължали репариране на нанесените му неимуществени вреди, като вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на определени задължения, и респективно „възпираща“ нарастващата в обществото им физическа и вербална агресия. В случая ставало дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму, визирано в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните вреди влизало най-общо казано всички понесени от него отрицателни последици, настъпили в качеството му на пострадал, при наличието, на които възниквала отговорност. Налице било противоправно поведение от страна на ответниците – Б. И. Г. и Й. Б. Г., в резултат на което били възникнаха вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена умишлено обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените и имуществените вреди имало за цел и следвало да възмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които били настъпили в резултат на престъпното деяние на ответниците, въпреки, че засегнатите неимуществени блага в тези случаи нямат йена.

Сочи, чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, като това понятие е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне 4 размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които било извършено то, интензитета на нанесените на пострадалия увреждания и допълнителните последствия за здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр. /Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД счита, че ще е справедливо да бъде уважен така претендирания граждански иск за неимуществени вреди в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, като се вземело предвид претърпените болки и страдания в резултат на нанесените травматични увреждания в резултат на деянието на подсъдимата и причинната връзка между тях.