Решение № 2269 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2269 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря АДЕЛИНА АЛ. КОСТОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20241110210647 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 8545/29.02.2024 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Р. А. М., ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл.

2 от Закона за пътищата (ЗП), за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Р.

М.. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че в АУАН и НП липсва пълно, ясно и непротиворечиво описание на нарушението, както и че е налице несъответствие между словесното описание на деянието и дадената правна квалификация.

Твърди се, че не е изяснено дали се касае за движение на „тежко“ или на „извънгабаритно“ ППС, както и че не са посочени достатъчно факти относно вида на превозвания товар, разрешителния режим и качеството, в което жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност. Излага се още, че жалбоподателят е бил единствено водач на процесното превозно средство, без да е негов собственик, превозвач или лице, което е организирало или наредило извършването на превоза, поради което не можел да бъде субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. Сочи се, че при тези данни евентуалната отговорност на водача би следвало да се преценява по реда на Закона за движението по пътищата, а не по Закона за пътищата. Релевират се и възражения относно начина на извършване на измерването, годността на използваното техническо средство и липсата на достатъчно данни относно спазването на изискванията на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. Моли се съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, а в условията на евентуалност да измени същото, включително като намали размера на наложеното административно наказание.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. К.З., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. В хода на съдебните прения пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се позовава на изложените в жалбата доводи. Допълнително навежда съображения, че наказаното лице е било единствено водач на процесното превозно средство, без да е негов собственик или превозвач, поради което не е надлежен субект на отговорността по Закона за пътищата. Позовава се и на постановеното Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С депозирано допълнително писмено становище процесуалният представител на жалбоподателя доразвива тезата си, че при липса на данни Р. М. да е собственик на процесното ППС, лицензиран превозвач или лице, наредило извършването на превоза, отговорността му неправилно е ангажирана по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, вместо евентуално по реда на Закона за движението по пътищата.

Въззиваемата страна – Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на административнонаказващия орган, с което жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Сочи се, че от събраните по преписката материали се установява по безспорен начин извършването на описаното нарушение, тъй като процесното ППС се е движило по път, отворен за обществено ползване, без изискуемото разрешение, при констатирано превишаване на допустимото натоварване на двойната задвижваща ос. Моли се съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление и извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2024 г., около 15:15 часа, на автомагистрала „Хемус“ (А-2), км 0+200, в посока гр. София – гр. Варна, служителите на Агенция „Пътна инфраструктура“ Б. К. П. и Д. Г. С. извършили проверка на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „,,***''“, с рег.

№ ,,***'', управляван от жалбоподателя Р. А. М..

Процесният товарен автомобил бил с четири оси, категория N3G, като негов собственик било дружеството „,,***''. Към момента на проверката автомобилът бил управляван от Р. А. М.. Същият превозвал насипна фракция.

В хода на проверката служителите на Агенция „Пътна инфраструктура“ извършили измерване на превозното средство с преносима електронна везна, тип PW-10, със сериен № K0200009, производител TENZOVÁHY, s.r.o., със срок на валидност на последващата проверка до 13.06.2024 г. Измерването било извършено в режим „статично измерване“.

При измерването била отчетена обща маса на товарния автомобил 44,300 т. при допустими 32,000 т., или превишение с 12,300 т. По отношение на двойната ос на моторното превозно средство, при разстояние между осите 1,40 м., било отчетено натоварване съответно 14,80 т. и 14,55 т., или общо 29,350 т. при максимално допустимо натоварване 19,000 т. Превишението на допустимото натоварване на двойната ос било 10,350 т.

След извършеното измерване проверяващите приели, че автомобилът се движи като тежко пътно превозно средство по път, отворен за обществено ползване, без водачът да представи разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата. За извършеното измерване бил издаден Протокол за измерване на превозно средство № 2

0000004/2024 г., в който били отразени регистрационният номер на превозното средство, използваното техническо средство, режимът на измерване и отчетените стойности.

Протоколът бил подписан от водача.

Във връзка с констатираното на 05.02.2024 г. Б. К. П., на длъжност „инспектор“ в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, съставил срещу Р. А. М. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0009990. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Д. Г. С. и бил предявен на жалбоподателя, който го подписал. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя на същата дата.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № 8545/29.02.2024 г., с което на Р. А. М. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 28.06.2024 г.

Жалбата срещу него била подадена чрез куриерска служба, като пратката била приета от куриера на 12.07.2024 г. и доставена на Агенция „Пътна инфраструктура“ на 15.07.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласните – показанията на свидетеля Б. К. П.; писмените – Протокол за измерване на превозно средство № 0000004/2024 г.; свидетелство за регистрация на моторното превозно средство; кантарна бележка; копие от свидетелство за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя; заповедите за оправомощаване на длъжностните лица на Агенция „Пътна инфраструктура“; разписката за връчване на наказателното постановление; товарителницата, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Б. К. П. в частта, в която същият сочи, че е участвал в проверката на процесния товарен автомобил, че е било извършено измерване с електронна везна и че при измерването е било констатирано превишаване на допустимото натоварване на двойната задвижваща ос. Макар свидетелят да заявява, че няма самостоятелен спомен за конкретния случай, след предявяване на съставения от него акт същият потвърждава участието си в проверката, извършеното измерване и причината за съставяне на АУАН. Показанията му в тази част са логични и кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства. Протоколът за измерване на превозно средство № 0000004/2024 г. съдържа данни за датата и мястото на извършване на измерването, регистрационния номер на провереното превозно средство, вида и идентификационния номер на използваното техническо средство, начина на измерване, разстоянието между осите, отчетените стойности и констатираното превишение.

Отразените в него данни съответстват на изложеното от свидетеля П. относно извършването на проверката и установеното претоварване на двойната задвижваща ос.

От свидетелството за регистрация на моторното превозно средство съдът установи данните относно процесния товарен автомобил, включително неговата марка, модел, регистрационен номер, категория, брой оси и собствеността върху същия. Тези обстоятелства имат значение както за индивидуализацията на провереното превозно средство, така и за преценката дали жалбоподателят е собственик на автомобила. От копието на свидетелството за управление на моторно превозно средство и останалите документи, представени при проверката, се установява качеството на Р. М. като водач на процесното превозно средство към момента на извършената проверка.

Заповедите за оправомощаване на длъжностните лица съдът кредитира относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган. Разписката за връчване на наказателното постановление и приложената товарителница съдът съобрази единствено при преценката за допустимостта на жалбата, съответно за момента на връчване на наказателното постановление и момента на подаване на жалбата чрез куриерска служба.

3

Приобщената доказателствена съвкупност е достатъчна, за да обоснове извод относно извършването на проверка на процесното превозно средство, извършено измерване с техническо средство и констатирано превишаване на допустимото натоварване на двойната ос. Същевременно по делото не са събрани доказателства, от които да се установява жалбоподателят да е собственик на процесното превозно средство, лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, или лице, което е наредило извършването му.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице – санкционираното физическо лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Видно от разписката за връчване, наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.06.2024 г., а жалбата е подадена чрез куриерска служба на 12.07.2024 г., поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Актът е съставен от Б. К. П., на длъжност „инспектор“ в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, а наказателното постановление е издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, съобразно приложените по делото заповеди за оправомощаване.