Решение № 334 от 19.10.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. С., 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20232230200751 по описа за 2023 година Производството е по повод жалба на Д. С. Д. с ЕГН ********** против наказателно постановление №22- 0000386/25.08.2022г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“- гр. Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП на основание същата разпоредба е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован изпраща упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за законосъобразно и моли съда да го потвърди.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.08.2022г. около 13,45 часа в гр. С., на разклона за кв. „Речица“ до фирма за строителни материали „Янис“ се движел влекач „Мерцедес“ от категория N3 с рег. №.......... и с прикачено полуремарке „Schwarzmuller“ от категория 04 с рег. №.............. Същият бил спрян за проверка от инспектори 1 от РД „Автомобилна администрация“- Б.. При проверката се установило, че водач на пътното превозно средство е Д. С. Д., а собственик на моторното превозно средство е фирмата „Динас“ АД. Водачът на превозното средство представил

Заповед

№59/12.08.2022г. и кантарна бележка

№10000437/12.08.2022г., от която проверяващите установили, че той извършва превоз на товари за собствена сметка с товар фракция по маршрут гр. С.- с. З.в.- с. С.- гр. С.. На предното панорамно стъкло на горепосочения влекач имало обозначение с табела „Превоз за собствена сметка“ и уведомление за извършване на превоз за собствена сметка с рег. №33- 16- 27492/06.11.2018г. Извършена била проверка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и се установило, че въпросният влекач с рег. №.......... не е вписан към лиценз на общността №20054, валиден до 07.11.2023г. на фирмата „Динас“ АД към регистъра на превозните средства.

Св. С. А. приела, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. За това нарушение съставила акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а колегата й св. С. Д. се подписал като свидетел при съставянето и връчването на акта. Като доказателство били иззети от жалбоподателя: Контролен талон №6248622, Заповед №59/12.08.2022г., кантарна бележка №10000437/12.08.2022г., копие на уведомление с рег. №33- 16- 27- 492/06.11.2018г. Жалбоподателят не вписал възражения в акта за установяване на административно нарушение.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, впоследствие Директорът на РД „Автомобилна администрация“гр. Б. възприел същата фактическа обстановка и издал атакуваното наказателно постановление като на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели С. А. и С. Д. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и 2 относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение актосъставителят е описал правилно нарушението по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. От приложените по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят управлявайки влекач „Мерцедес“ от категория N3 с рег. №.......... и с прикачено полуремарке „Schwarzmuller“ от категория 04 с рег. №..............на посочената дата и отсечка в гр. С. е имал качеството на водач на посоченото моторно превозно средство. Видно от приложените по делото доказателства той е извършвал превоз на товари за собствена сметка с товар фракция по маршрут гр. С.- с. З.в.- с. С.- гр. С..

Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗАвП, законът задължава водачите на моторни превозни средства, които извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари да имат издадено за МПС удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от ЗАвП и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, а т.1 от цитираната норма предвижда, че ако нарушението по ал.1 е извършено за първи път глобата за него е в размер на 2000 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАвП , министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават лицензите по ЗАвП по предложение на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство. Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие на лиценз на Общността, съобразно чл.7а, ал.1 от ЗАвП. Съгласно разпоредбата на чл.9 от Наредба 3

№11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари моторните превозни средства, с които превозвачът извършва дейността, се вписват в регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвП, част от който е списък на превозните средства, въз основа на заявлението при издаване на лиценз на Общността или заявление за увеличаване на броя на заверените копия на лиценза на Общността или заявление при замяна на едно превозно средство с друго, без да се променя броят на копията на лиценза на Общността. Броят на заверените копия на лиценза на Общността съответства на броя на МПС с българска регистрация, които са на разположение на превозвача и на броя на превозните средства, вписани в регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвП към лиценза на превозвача. Заверените копия на лиценза се издават по образец (приложение №11 или 11а от Наредба №11) и се съхраняват в превозното средство. Копието на лиценза не съдържа, каквато и да е индивидуализация на МПС, за което е издадено, поради което при замяна на едно МПС с друго не се променя общия брой на МПС, съответно не се променя и общият брой на издадените копия, поради което не се издава ново копие на лиценза, а само новото МПС се включва в списъка на мястото на старото.

По настоящото дело се установи, че фирмата „Динас“ АД е собственик на гореописания влекач, който видно от Договор за покупко- продажба на МПС е закупен от нея на 15.09.2021г. като фирмата притежавала и още дванадесет моторни превозни средства. Не е спорно и това, че фирмата притежава Лиценз на Общността №20054, който е валиден до 07.11.2028г., но към датата на проверката 12.08.2022г. управляваният от жалбоподателя влекач не е бил вписан към този лиценз на Общността на „Динас“ АД, т. е. водачът няма как при извършената проверка да представи един от изискуемите по чл.93, ал.1 от ЗАвП документи- заверено копие на лиценз на Общността за управлявания от него влекач, тъй като той не е бил вписан към датата на проверката 12.08.2022г.

Видно от представените справка от информационната система на ИА „Автомобилна администрация“- Лицензи и Заявлението с вх. №9808205/15.08.2022г. за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата, вписани в лиценз на Общността, представляващ фирмата собственик на моторното превозно средство е подал заявление за вписване на описания влекач на 15.08.2022г. и Изпълнителна агенция „ Автомобилна 4 администрация“- гр. Б. е вписала същото от 22.08.2022г., т. е. няколко дни след датата на проверката от инспекторите към РД „Автомобилна администрация“- гр. Б., установили въпросното административно нарушение.

Съдът не споделя изложеното в жалбата , че нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП е само санкционна и същата не съдържа правило за поведение. За да бъде квалифицирано като административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН едно деяние, то следва да противоречи на предписанието на конкретна правна норма, която регламентира задължително правило за поведение.

Нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП съдържа такова задължително правило за поведение отнасящо се до водачите на МПС , които извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, нарушаването за този обществен превоз да има реално съществуващи, точно определени в нормата документи, не само по време на извършване на проверката, а въобще да съществуват такива издадени, което неизпълнение осъществява състав на административно нарушение и в конкретния случай като първо нарушение се наказва с глоба в размер на 2000 лева.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление.

Съдът счита, че правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя като му е наложено за нарушението по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП наказанието предвидено в същата разпоредба, а именно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева. Правилно е определено наказанието на жалбоподателя и съдът намира, че то напълно съответства на извършеното нарушение и на вината на жалбоподателя, доколкото то е точно определено като размер, съдът счита, че с него ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.

Ето защо съдът счита, че наказателното законосъобразно и следва да се потвърди. постановление е

С оглед изхода на делото и изрично направеното искане за присъждане на разноски, следва на РД „Автомобилна администрация“-гр. Б. да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.

5

Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на Националното бюро за правна помощ (НБПП). В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на минимума от 80 (осемдесет) лева.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №22- 0000386 от 25.08.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“- гр. Б., с което на Д. С. Д. с ЕГН ********** на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на същата разпоредба като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Д. С. Д. с ЕГН ********** да заплати на РД „Автомобилна администрация“- гр. Б. сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 6