Присъда № 46 от 01.04.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 46 от 01.04.2026 г. по НОХД № 2001/2025 г. по описа на БРС, XXI –ви наказателен състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия С. М. Р., ЕГН

**********, роден на

******** г. в гр.

Бургас,

******************************, е повдигнато обвинение за това, че на ******** г., в гр. Бургас, на ул. „В.Л.“, се заканил с престъпление против личността - причиняване на телесна повреда спрямо Я. В. П., в качеството му на длъжностно лице ********************* към ОД на МВР - Бургас, при изпълнение на службата му, чрез отправяне на репликите „**********!“, като това заканване би могло да възбуди у Я. В. П. основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Счита, че в хода на съдебното следствие безспорно е изяснена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Намира, че обвинението се доказва и от субективна страна, като счита за безспорно установено, че подсъдимият е съзнавал, че свидетелят Я. П. е полицейски служител. Поддържа, че към момента на отправяне на заканата срещу свидетеля П. от подсъдимия, свидетелят е изпълнявал служебните си задължения, независимо, че е било извън работно време. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като на основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 НК да му бъде наложено наказание 8 месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за срок от три години. Предлага разноските да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, а вещественото доказателство – 1 бр. цифров носител да остане по делото в рамките на срока за съхранение съгласно правилата на ПАС.

Защитникът на подсъдимия – адв. К. оспорва поддържаната от прокуратурата теза, че свидетелят П. се е легитимирал, че е полицейски служител пред подсъдимия.

Защитникът навежда защитна версия, че подсъдимият се е почувствал заплашен от свидетеля П., както за себе си, така и за бременната си приятелка – свидетелката Д. В., като дори е поискал съдействие на телефон 112. Счита, че подсъдимият е бил в състояние на афект от притеснението и е отправил в това състояние процесните реплики срещу свидетеля П.. Оспорва поддържаното становище на обвинението, че свидетелят П. се е почувствал заплашен от репликата на подсъдимия, като мотивира това свое мнение с по-добрата физическа подготовка на свидетеля пред тази на подсъдимия. Пледира подсъдимият да бъде оправдан, като предлага на съда да се приеме, че се касае за малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК в хипотеза, в която полицейски служител превишава служебните си правомощия.

Подсъдимият поддържа изложеното от защитника му в хода на съдебните прения. В последната си дума претендира да бъде признат за невиновен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната 1 съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С. М. Р., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр. Бургас. Той е *********************. От справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан.

На ******** г. около 02:30 часа свидетелят Я. В. П., който към тази дата заемал длъжността ***************** при ОД на МВР – Бургас, се прибирал към дома си в гр. Бургас, ул. „В.Л.“. На кръстовището на ул. „И.“ и ул. „ Г.С.Р.“, в посока ул. „В.Л.“, свидетелят П. забелязал, че пред него вървят мъж и жена, като мъжът залитал и изглеждал в нетрезво състояние. Преминавайки до паркиран на ул. „И.“ мотоциклет с рег. № ******, мъжът го съборил с крак и мотоциклетът паднал на едната си страна на тротоара на улицата. След това мъжът седнал на капака на лек автомобил марка „БМВ“, паркиран на ул. „В.Л.“, а жената, с която вървял – свидетелката Д. В. продължила по улица „В.Л.“. Свидетелят П. се приближил към мъжа и го разпознал като своя съсед С. М. Р.. Свидетелят П. се представил, че е полицейски служител, въпреки че знаел, че подсъдимият го познава и знае какво работи, като го запитал защо е съборил мотоциклета. Подсъдимият започнал да проявява вербална агресия към свидетеля П., като на висок тон го запитал „Какво иска от него? Да не би да е дрогиран? и др.“ Свидетелката В. чула възникналата конфликтна ситуация между подсъдимия и свидетеля П. и се върнала към мястото, където се намирали подсъдимият и свидетелят П. на ул. „В.Л.“. Свидетелката В. се опитала да успокои подсъдимия. Подсъдимият позвънил на телефон 112 и съобщил, че лице, което живее наблизо и за което знае, че е полицай, но е без униформа, се опитва да осъществи спрямо него граждански арест за това, че е бутнал паркиран на тротоара мотор.

Подсъдимият изразил съмнение, че свидетелят П. е употребил наркотични вещества и поискал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

Същевременно свидетелят П. подал сигнал до дежурен служител в ОДЧ към ОД на МВР – Бургас и на място били изпратени два полицейски екипа свидетелите Д. В. и С. Т. полицейски служители в сектор „СПС“ и свидетелите В. С. и Д. Л. – полицейски служители от Първо РУ.

Пристигналите на място полицейски служители разговаряли със свидетеля П., свидетелката В. и с подсъдимия С. Р., като полицейските служители също установили, че подсъдимият е употребил алкохол. В момента, в който полицейската проверка била към своя край и полицейските служители се насочили към служебните си автомобили, а съответно подсъдимият и свидетелят П. да си тръгват, подсъдимият С. Р. се обърнал към свидетеля Я. П. и със свити на юмруци ръце отправил към него репликата „**********!“. Тези негови думи били възприети освен от самия свид. Я. П., така и от присъстващите четирима полицейски служители - свидетелите В. С., Д. Л., Д. В. и С.

Т., които след като чули отправената от подсъдимия срещу П. закана, се върнали при подсъдимия С. Р. и го задържали, като го отвели в сградата на Първо РУ в гр. Бургас.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебна-психиатричнопсихологична експертиза (стр. 48-54 от ДП), видно от заключението на която 2 свидетелят Я. П. действително е изпитал основателен страх от осъществяването й.

Това е довело до промяна на поведението му /станал е по-бдителен/, нивото на тревожност му е повишено и е имал опасения за бъдещето /какво би могло да се случи със семейството му/.

По доказателствата:

В случая по делото са налични множество доказателства, които подкрепят повдигнатото срещу подсъдимия Р. обвинение от фактическа страна в настоящото производство. По делото са събрани достатъчно доказателства, уличаващи Р. в извършване на процесното деяние, които водят до единствен възможен и безспорен извод за доказаност на обвинителната по делото теза.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена предвид събрани по делото писмени, гласни и веществени доказателства. В подкрепа на обвинението е и изготвена в хода на ДП съдебно-психиатрично-психологична експертиза.

На първо място до категоричен извод за реализирането на установените от съда факти, изложени по-горе и поддържани от обвинението, са свидетелските показания на свидетеля Я. П., дадени в хода на съдебното следствие. В показанията си свидетелят последователно проследява в хронологичен ред възникналата ситуация при срещата му с подсъдимия на ******** г. около 02:30 часа в гр. Бургас, на ул. „В.Л.“.

Свидетелят П. пресъздава пред съда извършените от подсъдимия противоправни действия, които са били причина за реакция му в качеството му на полицейски орган.

Свидетелят посочва, че е забелязал подсъдимият да събаря с крак паркиран на тротоара мотоциклет, след което седнал върху паркиран автомобил. В показанията си П. излага, че подсъдимият е отправил към него заплашителна реплика, а именно, „че ще му разбие главата“, като при изричане на заканата, подсъдимият се е държал заплашително със стиснати на юмруци ръце.

Сведения за отправени закани от подсъдимия срещу свидетеля П. се съдържат и в показанията на свидетелите С., Л., В. и Т., полицейските служители, изпратени да окажат съдействие на подаден от свидетеля П. сигнал до органите на МВР. В хода на проведените разпити в съдебното следствие и четиримата свидетели категорично и без колебание посочват, че са възприели отправени от подсъдимия спрямо свидетеля П. заплахи, като това е била и причината подсъдимият да бъде задържан за 24 часа.

Свидетелите С., В. и Т. в разпитите пред съда заявяват, че не си спомнят съдържанието на конкретната заплашителна реплика, която подсъдимият е адресирал към П., но и тримата свидетели безпротиворечиво излагат, че са чули подсъдимият да се заканва на свидетеля П.. В показанията си в хода на ДП тримата свидетели са посочили конкретните заплашителни думи, които са били изречени от подсъдимия, като в хода на съдебното следствие съдът приобщи показанията на свидетелите от ДП по отношение на този факт по надлежния ред, чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК, като свидетелите потвърждават прочетените показания. В тази връзка свидетелските показания на П., С., Л., Т. и В. са еднопосочни и безспорно установяват изречени от подсъдимия закани срещу личността на свидетеля П., а именно причиняване на телесно увреждане („*********…“) Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите П., С., Л., Т. и В. като достоверни източници за релевантни по делото факти. В показанията на посочените свидетели не се съдържат противоречиви данни, които да подлагат на съмнение верността им.

3

Съпоставени показанията на полицейските служители и на свидетеля П. са изцяло съответни по между си по съдържание и сочат на реализирането на едни и същи обвинителни факти, вменени на подсъдимия.

В подкрепа на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение от фактическа страна са и дадените от него обяснения в хода на съдебното следствие. Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и средство на защита срещу повдигнатото обвинение, като при анализа на доказателствената им стойност следва да се има предвид, че подсъдимият не носи наказателна отговорност за изложени в обясненията неистини. В обясненията си подсъдимият признава, че е изрекъл към П. репликата „***************“ В тази част обясненията на подсъдимия, а именно по отношение на отправената заплаха се потвърждават от свидетелските показания на П., С., Т., Л. и В., поради което съдът ги кредитира при определяне на безспорно установените по делото факти. Що се отнася до поддържаната от подсъдимия защитна теза, в частта на дадените обяснения преди пристигане на четиримата полицейски служители, а именно, че поведението му не е било противоправно и не е била необходима намеса на полицейски орган в лицето на свидетеля П., съдът намира същата за недоказана. В показанията си свидетелят П. категорично посочва, че е вървял зад подсъдимия и свидетелката В., като е станал свидетел на противообществени действия на подсъдимия, който съборил паркиран на тротоара мотор с крак, след което седнал на капака на паркиран автомобил. Подсъдимият признава, че е съборил мотора, но поддържа, че това не се е случило в резултат на умишлено действие от негова страна, а поради наличие на употребено от него количество алкохол и необходимостта да се наведе, за да завърже обувката си. Тези негови твърдения не намират опора в показанията на свидетелката В., която е била заедно с него вечерта на ******** г. на кръстовището на ул. „В.Л.“ и ул. „И.“. В показанията си свидетелката посочва, че подсъдимият се е спънал във веригата на мотора, както и че същият е бил в трезво състояние. Несъмнено може да се изведе от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката В., че е възникнало съприкосновение между крака на подсъдимия и мотора, при което свидетелят П. е възприел, че падането на мотора е следствие от бутане с крак от подсъдимия. Такива са и фактическите изводи на настоящия съдебен състав, мотивирани от анализа на обсъдените по-горе показания на свидетелите П. и В., както и обясненията на подсъдимия.