Решение № 92 от 14.01.2019, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

Гр. Пловдив, 14.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Пловдив, І отделение, ХХV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело №

2289 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл.

124 от Закон за държавния служител ЗДСл) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на С.С.П.-Ф., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Заповед № 2-1725/04.06.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с П.-Ф..

Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че оспорената в настоящото производство заповед не е подписана от посоченото в нея лице, а от друго лице, чието име не е посочено, а ръкописно е посочено „за“ изпълнителен директор и номер на заповед, чието съдържание не е оповестено. На следващо място възразява, че в оспорения административен акт е посочено единствено, че служебното правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради съкращаване на длъжността, като не са посочени други мотиви или фактически обстоятелства. Незаконосъобразна се твърди да е и Заповед № ЗЦУ-560/23.04.2018 г., с която Изпълнителният директор на НАП е утвърдил ново длъжностно разписание на ТД на НАП Пловдив, в сила от 01.05.2018 г., тъй като с нея освен промяна на числеността на служителите в централното управление и териториалните дирекции в рамките на общата численост на агенцията, са предприети и структурни промени /закриване на отдели и преобразуване на съществуващи такива/, които са от правомощията на Управителния съвет и следва да се извършат с негово решение, а не със заповед на изпълнителния директор. Изложено е още, че въз основа на Заповед № ЗЦУ-488/10.04.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП е обявен конкурс за 52 свободни щатни бройки от длъжност „инспектор по приходите“ в отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, в което обявление е дадено и описание на длъжността „инспектор по приходите“, в което според жалбоподателката няма разлика в съществените/преки задължения, функции и изисквания от длъжностните характеристики на съкратените щатни бройки, и в този смисъл жалбоподателката счита, че не може да се приеме, че длъжността е закрита. Посочено е, че единствената разлика се явява в това, че длъжностите „главен инспектор по приходите/старши инспектор по приходите/инспектор по приходите“ до 01.05.2018 г. са част от отдел „Оперативни проверки“, дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, а с промените в администрацията след тази дата се разкриват нови 52 щатни бройки за длъжностите „инспектор по приходите“, но вече в отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП. Твърди се, че в случая е налице преобразуване/трансформиране на административни звена от структурата на НАП, при които се запазват наименованията на длъжностите на съответните държавни служители, поради което е налице нарушение на чл.87а от ЗДСл. Според жалбоподателката, съкращаването на длъжността е извършено незаконосъобразно и предвид неспазването на разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от Споразумение № 95/03.11.2009 г. между НАП и синдикалните организации на държавните служители в НАП, което съгласно § 1 от споразумението действа в ТД на НАП, в които синдикатите имат организации, т.е. и в ТД на НАП - Пловдив. Претендира разноски.

Ответникът – Изпълнителен директор на НАП

София, чрез процесуалния си представител юриск. Т., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага съображения за правилност и законосъобразност на оспорения административен акт. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от адресат на оспорения административен акт и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Ето защо е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Към момента на издаване на обжалваната заповед С.С.П.-Ф. е заемала длъжността „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП Пловдив, дирекция „Контрол“, отдел „Оперативни проверки“.

Със Заповед № ЗЦУ-560/23.04.2018 г. Изпълнителният директор на НАП е утвърдил длъжностни разписания на ТД на НАП Бургас, ТД на НАП Варна, ТД на НАП Велико Търново, ТД на НАП Пловдив и ТД на НАП София, считано от 01.05.2018 г., като основание за издаване на цитираната заповед са посочени чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 8 от ЗНАП /л. 43/.

От приложените по делото Длъжностно разписание на ТД на НАП Пловдив в сила от 01.01.2018 г. /л. 56 сл./ и Длъжностно разписание на ТД на НАП Пловдив в сила от 01.05.2018 г. /л. 44 и сл./ се установява, че в Дирекция „Контрол“ към ТД на НАП Пловдив, целият Отдел „Оперативни проверки“, обслужващ територията на цялата дирекция, се закрива. Общата численост на служителите в Дирекция „Контрол“ от 644, след 01.05.2018 г. става 591, като от длъжностното разписание са отпаднали всички служители от отдел „Оперативни проверки“.

Във връзка с така утвърденото ново длъжностно разписание, с предизвестие №

П-15/03.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, жалбоподателката П.-Ф. е уведомена, че считано от 01.05.2018 г. е утвърдено ново длъжностно разписание на ТД на НАП Пловдив, като със същото са съкратени 73 щатни бройки от длъжностите „началник на отдел“, „главен инспектор по приходите“, „старши инспектор по приходите“, „инспектор по приходите“ в отдел „Оперативни проверки“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, като на жалбоподателката е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното й правоотношение с НАП, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Предизвестието е връчено лично на П.-Ф. на 18.05.2018 г., надлежно отбелязано върху него /л. 39/.

Това е довело до издаването на оспорената в настоящото производство Заповед № 2-1725/04.06.2018 г., с която Изпълнителният директор на НАП е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателката, считано от 19.06.2018 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено „съкращаване на длъжността“ /л.37/.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

На първо място, във връзка с възражението за липса на компетентност на органа, издал оспорената заповед, следва да се посочи, че след като в заповедта като издател пред Изпълнителен директор на НАП е поставено „за“ и ръкописно е посочено „Съгл. Заповед № ЗЦУ-777/01.06.2018 г.“, това означава, че не е подписана от органа, сочен като неин издател, но това обстоятелство не променя крайния извод, че заповедта е издадена от материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани доказателства, че оспореният административен акт е издаден от името Изпълнителния директор на НАП и е подписан от лицето А.Г.Г.– заместник изпълнителен директор на НАП, поради обстоятелството, че Изпълнителният директор на НАП – Г.П.Д.е в платен годишен отпуск за периода 04.06.2018 г. - 15.06.2018 г. включително, видно от приложената по делото Заповед № О-1820 от 04.06.2018 г., издадена от Министъра на финансите /л. 38-гръб/. Видно от цитираната в оспорения административен акт Заповед № ЗЦУ-777/01.06.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, за периода 04.06.2018 г. – 08.06.2018 г. вкл., именно А.Г.Г.е оправомощен да упражнява, предвидените от закона правомощия на Изпълнителния директор на НАП, поради което последният е бил заместван при осъществяване на възложените му от закона функции, а в случая при осъществяване на компетентността по чл. 106 от ЗДСл. /л.38/.

За пълнота е необходимо да се добави, че съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 4/2004 г. на ВАС на РБ, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. Именно в тази хипотеза е издадена и оспорваната заповед, съобразно чл. 13, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 2, изр. 2 от Закона за НАП. Непосочването на името на заместващия не води до порок във формата по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Kaто фактическо основание е посочено „съкращаване на длъжността“, а като правно основание - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Следователно тя е и мотивирана, съгласно изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическото основание се съдържа в цитираното правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл „съкращаване на длъжността“.

Относно наведените в жалбата бланкетни възражения за нарушени административнопроизводствени правила, без да се сочат конкретни пороци на процедурата по издаване на акта, такива не бяха установени в хода на съдебното производство – предвид правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, на оспорващия е връчено едномесечно предизвестие, спазен е и срокът на последното при издаване на заповедта.

Във връзка с възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на Заповед № ЗЦУ-560/23.04.2018 г., следва да бъде посочено, че съгласно установената съдебна практика на ВАС, актът, с който се утвърждава длъжностно разписание, не представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. С този акт не се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, а се определя организационната структура на администрацията. Действително, на практика организационната структура на администрацията е възможно да оказва влияние върху положението на държавните служители в тази администрация, но това влияние не е пряко и непосредствено, доколкото техните права и задължения се пораждат от съответните индивидуални актове на органа по назначаване.

Относно наведените в жалбата възражения за несъответствие на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби, такова не се консатира. Посочената като правно основание разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, касае именно възможност за органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността.

Премахването или намаляването на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки (в конкретния случай на цял отдел „Оперативни проверки“ в дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив), представлява съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение. За да се осъществи прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва да е налице съкращаване на длъжността, за което възникване да е настъпило фактическо премахване на съответната длъжност като нормативно определена позиция в щатното (длъжностното) разписание, което премахване да е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, с оглед легалната дефиниция на понятието „длъжност в администрацията“, установено в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (в сила от 01 юли 2012 г.). Длъжността в администрацията се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностната характеристика на служителя. Тоест, за да е налице съкращаване на длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки - длъжността вече да не фигурира като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната държавна администрация, а също така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностната характеристика. В хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл при съкращаване на длъжности и свързаните с тях структурни промени, се цели оптимизиране на администрацията, което може да се изрази в намаляване на числения състав изобщо или намаляването му в едни звена и увеличаването му в други, премахването на отделни длъжности и разкриване на нови с качествено нови функции. В рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването е да съкращава, респективно да разкрива отдели и/или сектори в нормативно определената структура и численост на персонала.