Определение № 548 от 30.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. П., 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500518 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Въззивният съд е сезиран с частна жалба от С. Б. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. “Н.Ф.“ № 26А, против определение № 1032/23.04.2026 г., постановено по гр.д. № 20255220102666, с което Пазарджишкият районен съд е прекратил производството по иска, предявен от С. Б. К. против "Сити Кеш" ООД, с ЕИК 202531869 и адрес: гр. София, БУЛ.ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 115Е, ет.5, район Младост, за признаване за установено, че ищцата С. Б. К. не дължи на ответника "Сити Кеш" ООД сумите от 231,20 евро (452,18 лева) договорна лихва за период от 17.11.2022 г. до 18.09.2023 г. и 403,40 евро (788,98 лева) законна лихва за забава за период от 01.02.2023 г. до 01.09.2024 г. по договор за паричен заем № ****** от 17.11.2022 г., като недопустимо поради наличието на влязла в сила заповед за изпълнение № 2558/21.10.2024 г., издадена по ч.гр.д. 4340/2024 г. на РС - П., в производството по издаването на която съдът вече се е произнесъл относно наличието на неравноправна клауза в договора.

Прекратено е и производството по иска за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № ******, сключен на 17.11.2022 г. между ищцата С. Б. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. П., УЛ.Н.Ф. 26А, и ответника "Сити Кеш" ООД с ЕИК 202531869 и адрес: гр. София, БУЛ.ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 115Е, ет.5, район Младост, поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл.22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради липса на правен интерес от него.

Осъдена е С. Б. К. да заплати на "Сити Кеш" ООД, с ЕИК 202531869 1 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 105 евро.

Против така постановеното определение в законния срок е постъпила въззивна частна жалба от С. Б. К. чрез нейния процесуален пълномощник адв.А.. А. от АК-П. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че определението на районния съд противоречи на практиката на ВКС и СЕС, съгласно която формираната с влезлите в сила заповеди за изпълнение сила на пресъдено нещо не препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и не обуславя недопустимост на предявените в настоящото производство установителни искове. Цитира практика та ВКС и СЕС с искане определението на РС-П. да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законния срок е постъпил писмен отговор от "Сити Кеш" ООД с ЕИК 202531869 с искане определението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Ответникът счита, че жалбоподателката се домогва да заобиколи по непозволен начин настъпилата преклузия по отношение на влязъл в сила съдебен акт, който не може да бъде преразглеждан.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

За да прекрати производството по делото, районният съд е приел, че заповедният съд е проверил всички клаузи по договора за заем и е приел за неравноправна само една от тях – тази по т.6, уреждаща неустойката, поради което е отхвърлил искането за присъждане на неустойка и за разходи за събиране на вземането поради забава. Поради това е приел, че очертаните от практиката на СЕС условия за непререшаемост на въпроса за задълженията по потребителските договори са налице и влязлата в сила Заповед по чл.410 от ГПК не може да бъде преразглеждана.

Наред с това районният съд е приел, че Оплакването на ищцата се състои в това, че цитираните мотиви от определението по ч.т.д. № 1304/2024 г. на II ТО на ВКС „…звучат по начин, от който като да следва извод, че в заповедното или предходното исково производство следва да са изложени 2 мотиви за наличието на неравноправни клаузи изрично и поотделно във връзка с главницата, лихвата и неустойката, в противен случай въпросът за неспоменатата изрично част от вземането подлежи на пререшаване“, но решаващият състав е счел, че не е изправен пред хипотеза, в която заповедният съд не е изложил мотиви за наличието на неравноправни клаузи в договора. Дори заповедният съд да бил преценил неправилно наличието, обхвата и последиците на неравноправни клаузи в договора, „като мълчаливо е признал недействителност само на клаузата, а не на целия договор“, това според районния съд не би трябвало да е основание за преразглеждане на влязлата в сила заповед, без да е нужно заповедният съд да излага нарочни мотиви защо е разпоредил издаване на заповед за лихвата въпреки неравноправната клауза.

Определението е неправилно. Без съмнение заповедният съд е разгледал и приел за неравноправна само клаузата за неустойка, съдържаща се в т.6 от договора. Мотиви относно оценката на останалите клаузи, касаеща тяхната действителност (след извършена служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора), заповедният съд не е изложил – задоволил се е само да цитира т.6.1, т.6.2 от договора и т.3 от тарифата към договора, касаеща забава от 60 дни. Оценка на действителността обаче е направил само на т.6.2 от договора и вероятно на т.3 от тарифата към договора, тъй като не е зачел техните последици. Останалите договорни клаузи не са подложени на преценка за неравноправност и мотиви за това категорично липсват в Разпореждане № 8672/21.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 4340/2024 г. по описа на РС-П..

Въззивният съд намира за необходимо да посочи, че законът и съдебната практика не познават „мълчаливо признание на действителността“ на договорните клаузи, каквото и да означава това според районния съд. Съдът е длъжен да изложи ясни и конкретни мотиви защо приема една договорна клауза да действителна или недействителна, като наред с това обсъди влиянието й по отношение на целия договор и съществуването му в правния мир. – нещо, което заповедният съд не е направил.

Както е посочено и в цитираното от районния съд определение № 1199/09.05.2024 г., постановено по ч.т.д. № 1304/2024 г. на I I ТО на ВКС, забраната за непререшаемост се допуска да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и, дори да са изложени в обобщен 3 вид, причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни /определение от 18 декември 2023 г. по дело С-231/23/.

Очевидно е в настоящия казус, че предмет на контрол в предходното разпореждане е била само клаузата за неустойка и разноски за събиране на вземането при просрочие. Клаузите, касаещи договорната и законната лихва, не са били предмет на обсъждане и за тях не са излагани мотиви относно тяхната действителност, нито пък е направен извод относно действителността на целия договор, за да се приеме, че в случая е налице сила на пресъдено нещо и въпросът не може да се преразглежда. С оглед на изложеното неправилно районният съд е приел, че са недопустими предявените искове за нищожност на сключения договор за потребителски кредит поради наличието на формирана сила на пресъдено по действителността на този договор и отделните негови клаузи в предходното производство, по което е издадена стабилизирана заповед за изпълнение.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло определение № 1032/23.04.2026 г., постановено по гр.д. № 20255220102666 по описа на Пазарджишкия районен съд.

ВРЪЩА делото на същия състав на РС-П. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4