Решение № 387 от 19.09.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Пазарджик, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20225220200683 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕМ. АС. Ф. от гр.Пазарджик, ЕГН ********** против НП № 22-1818-000077 от 21.03.2022 год. на началник сектор в РУ МВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП, за нарушение на чл.103 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, а на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1 и 2 от ЗДП, за нарушение на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 10лв. /десет лева/.

В подадената въззивна жалба се иска цялостна отмяна на НП, макар че се излагат съображения за незаконосъобразност единствено в частта му по пункт І. Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразнст на атакуваното НП. Твърди се, че вмененото административно нарушение по пункт І от НП не е било извършено виновно. Навежда се и довод за допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. АУАН не бил съставен в присъствие на нарушителя и не му бил връчен по надлежния ред.

В първото по делото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и ангажира 1 доказателства. В хода по същество жалбоподателят не се явява, но се явява неговият процесуален представител, който излага съображения за отмяна на НП само в частта му по пункт І. Изрично заявява, че извършването на нарушението по пункт ІІ от НП не се оспорва.

Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпва писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт от директора на ОДМВР-Пазарджик, с което се излагат съображения за потвърждаване на НП, прави се възражение за прекомерност на разноските на ответната страна и се иска присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП затова, че на 24.02.2022 год., около 20:00 часа, в гр.Пазарджик, на бул. „Александър Стамболийски“, на кръстовището с ул.”Екзарх Йосиф“, с посока на движение към магазин „ЛИДЛ“ е управлявал МПС – л.а. „Ауди А5“ с ДК № ***, собственост на А.

А. И., като при подаден сигнал за спиране със стоп-палка по образец от контролен орган – униформен служител на МВР, не изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на платното за движение, като продължил движението си по ул.“Найден Геров“. Отделно от това по време на управлението на посоченото МПС не носел в себе си СУМПС и КТ към него.

Всичко това съставлявало нарушение съответно на чл.103 и чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП. Първата правна норма сочи, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Втората пък разписва, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

По повод на всичко това против жалбоподателя бил съставен АУАН бл.

№ 015157 и рег. № 22-1818-000077 от 24.02.2022 година. Въз основа на този 2 акт било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на нарушителя на 04.05.2022г., видно от отбелязването в него. Жалбата против НП била подадена чрез АНО на 10.05.2022, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на актосъставителя - св.Н.Р., св. И.Г., св.А.Й., но частично и от тези на свидетелите Й.Т., А.Ф. и З.Г. /последните двама родители на жалбоподателя/.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че по съществото си жалбата е неоснователна.

Основно от показанията на актосъставителя, разпитан като свидетел – Н.Р. и на неговият колега – св. И.Г., които съдът кредитира като обективни и безпристрастно депозирани, се установява, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят, като водач на МПС е извършил нарушение на чл.103 от ЗДП във вр. с чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП. Тези две правни норми вменяват задължение към водачите на МПС да спрат при подаден сигнал за спиране от контролните органи и да изпълняват техните указания, като неизпълнението на това задължение съставлява отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Установява се, че жалбоподателят е извършил и нарушение на чл.100 ал.1, т.1 вр. с чл.183 ал.1, т.1 от ЗДП, което като факт не се оспорва нито с въззивната жалба, нито в хода по съществото на спора.

Съдът кредитира показанията на полицейските служители Р. и Г., тъй като са обективни и депозирани от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Независимо от служебната връзка между актосъставителя, св.Г. и АНО, горните двама нямат никакъв личен мотив да уличават Ф., като му приписват поведение, респ. нарушение, което иначе той да не е извършил.

Свидетелите Р. и Г. потвърдиха под страх от наказателна отговорност, че актът е съставен от първия в качеството му на контролен орган по транспорта и то против лицето, което в момента е било безспорно установено като нарушител. Свидетелите бяха категорични, че на посочените в НП дата, час и място автопатрулът е бил позициониран на кръстовището между бул.

3

„Александър Стамболийски“ и ул.”Екзарх Йосиф“, където те изпълнявали служебните си задължения, осъществявайки контрол на движението по пътищата и спирайки МПС на случаен принцип.

Полицейският автомобил бил паркиран на пътното платно на ул.”Екзарх Йосиф”, непосредствено в началото на зоната на кръстовището, като към него имало видимост, както от движещите се по тази улица, така и от тези по булеварда.

Около 20:00 часа жалбоподателят, с управлявания от него автомобил, се движел по бул. „Александър Стамболийски“ в посока магазин „ЛИДЛ“.

Виждайки го, св.Р. застанал на средата на пътното платно на булеварда и с лице към автомобила подал сигнал за спиране със стоп-палка по образец, като посочил на водача да спре в дясно по платното за движение, съобразно посоката, в която се движи. В първия момент жалбоподателят Ф. намалил скоростта си на движение и дал повод да се мисли, че ще спре. Веднага след това обаче увеличил скоростта си, преминал в непосредствена близост до св.Р., завил надясно по ул.“Найден Геров“, където продължил да се движи с висока скорост. На свой ред свидетелите Р. и Г. се качили в патрулния автомобил, като предприели преследване на автомобила на Ф. с включени светлинен и звуков сигнал. Ф. се насочил към ул.“Кочо Честименски“, но не успял да излезе на нея, т.к. се объркал и навлязъл в паркинг пред блок, находящ се в непосредствена близост до улицата, който нямал друг изход.

Там бил принуден да спре, т.к. непосредствено след това пристигнал и полицейският автомобил. Веднага след като спрял, от автомобила на Ф. изскочил возещ се в него пътник и побягнал. Св.Р. го последвал пеш, а не след дълго го настигнал и задържал, като било установено, че лицето държало в себе си марихуана.

Веднага след това на водача Ф. била извършена проверка, като се установило, че не носи в себе си СУМПС и КТ към него. На място били повикани за съдействие служители на сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, които изпробвали Ф. за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна. На място било установено, че автомобилът управляван от Ф. бил без застраховка „ГО“ и бил служебно дерегистриран.

Също така предните странични стъкла били облепени с фолио, което също било в нарушение на правилата по ЗДП и ППЗДП. На въпроса на 4 полицейските служители защо не е спрял на подадения сигнал със стоп-палка, Ф. отвърнал, че по-рано същия ден бил употребил марихуана. Веднага след това Ф. бил качен в патрулния автомобил на Р. и Г., след което бил откаран в сградата на с-р „ПП“, за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

Там обаче той отказал да бъде изпробван. След това Ф. бил върнат в сградата на РУМВР-Пазарджик, където за кратко бил задържан. Там против него бил съставен и процесният АУАН, а след като му бил предявен и той се запознал със съдържанието му, отказал да го подпише. Отказът бил редовно оформен с подпис на един свидетел - А.Й., разпитан като свидетел и по настоящото дело, чиито показания съдът също кредитира досежно фактът на отказа на Ф. да подпише и получи акта. Вярно е, че според св.Й. процесният акт против Ф. бил съставен на мястото, където след краткото преследване от полицейския автопатрул бил спрял. Установи се обаче, че това не е така, т.к. актосъставителят и св.Г. бяха категорични, че актът е бил съставен по-късно в сградата на РУМВР-Пазарджик, след като преди това Ф. бил воден в сградата на с-р „ПП“ и откъдето бил върнат, след отказа му да бъде изпробван за употреба на наркотици. Повече от очевидно е, че св.Й. греши неволно относно обстоятелството къде е бил съставен актът против Ф., но това не опорочава неговите показания относно обстоятелството, че е бил свидетел на отказа на жалбоподателя да получи и подпише акта. Още повече, че в тази насока показания даде и св.Г. – майка на жалбоподателя. Тя обаче твърдеше убедено, че актът е бил съставен в сградата на с-р „ПП“, където сина й бил повикан след освобождаването му от районното управление, за да подпише този акт, а тя го придружила до там около 22:00 часа на 24.02.2022г.

Очевидно е, че св.Г. греши за мястото където е бил съставен актът, т.к. няма никаква логика св.Р., който не работи в структурата на с-р „ПП“ да съставя актът именно в сектора, а не в сградата на РУМВР-Пазарджик, където е местоработата му и където Ф. е бил върнат след отказа да бъде пробван за употреба на наркотици. Индиция, че св.Г. греши за мястото, където е бил съставен актът е и това, че според нея, след като били в сградата на с-р „ПП“, където сина й отказал да подпише актът, те двамата отишли в спешното отделение на „МБАЛ Пазарджик“, за да се снабди Ф. с медицинско свидетелство. Видно е обаче от приетото като доказателство по делото СМУ №28/25.02.2022г., че същото не е съставено вечерта на 24.02.2022г., след 22:00 часа, а на следващия ден в 12:10 часа и то в Кабинета по съдебна 5 медицина. От всичко това може да се заключи, че св.Гаджевна няма обективен спомен, както за времето и мястото на снабдяване на сина й с въпросното СМУ, така и с времето и мястото на съставянето на процесния АУАН. Нейните показания обаче са категорични за това, че Ф. й е споделили, че е отказал да получи и подпише актът, т.к. след като го бил прочел не бил съгласен с написаното, че не бил спрял след подаден сигнал със стоп-палка.

Всичко казано до тук навежда на извода, че не са допуснати никакви процесуални нарушение по повод съставянето, предявяването и връчването на АУАН на нарушителя. Нещо повече, съдът намира за необходимо да отбележи в принципен план, че ако един АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя без преди това той да е бил поканен надлежно за това действие, то ще е налице процесуално нарушение, но не от категорията на съществените. Щом в крайна сметка този същият акт в един момент е бил предявен на нарушителя и му е дадена възможност да се запознае със съдържанието му, да го подпише и получи екземпляр от него, както и да направи съответните възражения в предвидените от закона срокове, то значи, че правото му на защита по никакъв начин не е накърнено, макар и да не е бил поканен да присъства при съставянето на акта. В конкретния казус няма съмнение, че АУАН след съставянето му е бил предявен на Ф. и той се е запознал с неговото съдържанието, но след това е отказал да го подпише и получи екземпляр от него, като отказът му е бил редовно оформен с подпис на свидетел.