Определение № 1160 от 29.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1160 гр. София, 29.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000500818 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, вр. с чл. 78 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на К. М. М. от гр. ***, чрез пълномощника адвокат К.

П., против определение № 20346 от 13.12.2024 г. по гр.д. № 1920/ 2023 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І- 24 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 1669 от 21.03.2024 г. в частта за разноските.

Твърденията са, че определението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Необосновано съдът приел, че ответника не е дал повод за завеждането на иска - по издадения в негова полза изпълнителен лист било образувано изпълнително дело и неговото прекратяване вследствие настъпила перемпция поради непредприемането на действия по изпълнението от взискателя, не препятствало възможността последният да поиска нови изпълнителни действия срещу длъжника въз основа на изпълнителния лист.

Молбата към съда е определението да бъде отменено и бъде постановено друго определение, с което молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважена.

Ответникът по частната жалба „ХАРА Ауто България“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна. При обсъждането на въпроса за разноските следвало да бъде съобразено както извънсъдебното, така и съдебното поведение на кредитора, който като взискател бездействал и не предприел никакви мерки с процесуални последици за длъжника в хода на изпълнителното производство. Дори изпълнителният лист бил все още в кориците на перемпираното изпълнително дело, а не бил във фактическото държане на кредитора, и нямало данни въз основа на изпълнителния лист да е било образувано ново изпълнително дело, по което да са били извършвани изпълнителни 1 действия и след изтичането на давността. Фактът, че ответникът се снабдил с изпълнителен лист, който послужил за образуване на изпълнително производство, не трябвало да бъде тълкуван в негов ущърб и да бъде аргумент за възлагане в негова тежест на разноските, извършени от ищеца по повод предявения от него отрицателен установителен иск, основан на изтекла погасителна давност.

Молбата е определението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав, съобрази следното.

На основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 16.08.2013 г. по гр.д. № 33086/ 2013 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 28 състав, в полза на „Хипо Алпе - Адриа -Аутолизинг“ ООД - гр. София (предишно наименование на „ХАРА Ауто България“ ЕООД) бил издаден изпълнителен лист от 16.08.2013 г., по силата на който длъжникът К. М. М. от гр. *** бил осъден да заплати сумите : 19 640.64 евро главница, ведно със законната лихва за периода от 5.08.2013 г. до изплащане на вземането и 1 602.42 лева- разноски по делото.

По подадената от кредитора молба с вх. № 52050/ 28.11.2014 г. било образувано изпълнително дело № 3306/ 2014 г. по описа на ЧСИ С. Я., производството по което било прекратено с постановление от 31.03.2022 г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

С решение № 1669 от 21.03.2024 г. по гр.д. № 1920/ 2023 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І- 24 състав, постановено по реда на чл. 237 от ГПК, по предявения от К. М. М. от гр. *** иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК било признато за установено, че същият не дължи на „ХАРА Ауто България“ ЕООД сумите : 19 640.64 евро представляваща главница по запис на заповед, издаден на 8.07.2008 г., с падеж 1.08.2010 г.;

18 510.98 лева - представляваща законна лихва върху главницата за периода от 5.08.2013 г. до 16.11.2022 г. и 1 602.42 лева - представляваща сторени по делото разноски, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 33086/ 2013 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение.

В молба с вх. № 43 380/ 15.04.2024 г. К. М. М., чрез пълномощника адвокат К. П., сезирал съда с искане за допускане на изменение на решението в частта за разноските на основание

-3- чл. 248 от ГПК, като ответникът бъде осъден да му заплати сторените в производството разноски съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.

С обжалваното определение молбата била оставена без уважение като неоснователна.

2

В изпълнение на правомощията си по чл. 278 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275 , ал. 1 от ГПК от лице, което има правен интерес от обжалването на валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, намира релевираните конкретни оплаквания за неправилност на определението за основателни по следните съображения.

Принципно положение е, че разпределянето на разноските според правилото на чл.78, ал.2 от ГПК, е обусловено от осъществяването на две кумулативни предпоставки ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за наличие на първата предпоставка винаги е обусловена от фактите по конкретното дело. В настоящия случай от събраните доказателства не може да се направи извод за наличието на този елемент от фактическия състав на процесуалната норма.

В последователната практика на касационната инстанция е възприето безпротиворечиво становището, че в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане, основан на твърдения за изтекла погасителна давност, кредиторът отговаря за разноски, ако е предприел действия за принудително удовлетворяване на погасеното по давност вземане и/или ако оспори предявения основателен иск на длъжника. (Определение № 534 от 6.12.2019 г. по ч.гр.д. № 4484/ 2019 г. на ВКС, III г.о.)

В конкретния случай е безспорно, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист и е инициирал изпълнително производство срещу ищеца. Изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, а не в хипотезата на чл.433, ал.1, т.З от ГПК, което означава, че и към настоящия момент приложения по делото изпълнителен лист е валиден и удостоверява наличието на изискуемо задължение, което подлежи на принудително събиране. Съществуването на изпълнителния лист позволява на ответника кредитор във всеки един момент да образува ново изпълнително дело срещу ищеца, в което последният няма да може да се позове извънсъдебно на изтекла погасителна давност по начин, обвързващ кредитора и съдебния изпълнител, тъй като защитата на длъжника на посоченото основание може да бъде реализирана само по съдебен ред.

Следователно наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска съществуването на вземането да бъде отречено със сила на пресъдено нещо след като срока на погасителната давност е изтекъл. Несъмнено единствената причина за съдебното предявяване на това искане е именно поведението на кредитора, поради което няма основание последният да не понесе отговорността за разноските, направени от ищеца в исковото производство.

В съответствие с изложеното и поради несъвпадането на крайните изводи на 3 настоящият съдебен състав с тези на първостепенния съд, обжалваното определение следва да бъде отменено, като бъде постановено друго определение, с което молбата за допускане на изменение на решението по делото в частта за разноските да бъде уважена.

В списъка на разноските по чл. 80 от ГПК пълномощникът на ищеца е посочил като разноски адвокатско възнаграждение, дължимо в хипотезата на чл. 38, ал.2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в размер, определен съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общият размер на исковите претенции е 58 527.15 лева и при този материален интерес ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 5 332.17 лева.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 20346 от 13.12.2024 г. по гр.д. № 1920/ 2023 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I- 24 състав, вместо което ПОСТАНОВИ ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК на решение № 1669 от 21.03.2024 г. по гр.д. № 1920/ 2023 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I- 24 състав в частта за разноските

ОСЪЖДА „ХАРА Ауто България“ ЕООД - гр. София, ул. „Ами Буе“ № 84 - 86, ет.8 и 9, офис 9, с ЕИК 175096193 на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да заплати на адвокат К.

Й. П. от гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап.*, с ЕГН ********** сумата 5 332.17 (пет хиляди триста тридесет и два лева и седемнадесет стотинки) -5- лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска помощ и съдействие - процесуално представителство, осъществено в полза на ищеца по делото К. М. М. от гр. ***.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Републиката в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5