Определение № 20469 от 29.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20469 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508084 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на заявителя „Йеттел България“ ЕАД срещу разпореждане от 23.03.2026 г. по гр. д. № 10244/2025 г. на СРС, 156 състав, с което издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.07.2025 г. е обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно, като посочва, че съдът му дал указания за предявяване на установителен иск за претендираното вземане, връчени на 18.02.2026 г. В същото време, исковата молба била подадена по пощата на 18.03.2026 г., като в същия ден до заповедния съд било подадено и уведомление за това обстоятелство чрез единния портал за електронно правосъдие.

Така указанията били изпълнени в срок, което обуславяло отмяна на обжалвания акт.

Ответникът по частната жалба Р.М.С. не е подал отговор на същата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

На 03.07.2025 г. по гр. д. № 10244/2025 г. на СРС, 156 състав е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Йеттел България“ ЕАД против длъжника Р.М.С., за заплащане на парични суми, произтичащи от договори за мобилни услуги и договори за лизинг на телефони и на базови аксесоари, съгласно фактура от 05.15.2023 г., която заповед е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в разписката на връчителя е удостоверено, че лицето не живее на адреса с посочен източник на тези сведения /л. 291/.

С разпореждане от 10.02.2026 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК заповедният съд е дал указания на заявителя в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията си, като указанията са били връчена на заявителя на 18.02.2026 г.

С молба от 12.03.2026 г. процесуалният представител на заявителя е поискал да 1 му бъде предоставен електронен достъп до делото, като със заявление, подадено чрез ЕПЕП на 18.03.2026 г., заявителят е представил искова молба срещу длъжника за претендираните със заявлението вземания, както и доказателство, че на 18.03.2026 г. същата е предадена на „Български пощи“ ЕАД в пощенска станция 1000.

С обжалвания акт съдът приел, че дадените от него указания не са изпълнени в срок и приложил последиците на чл. 415, ал. 5 ГПК като обезсилил заповедта за изпълнение.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а по същество – и основателна.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът указва на заявителя да предяви установителен иск за вземането си. Това процесуално право може да бъде упражнено в законоустановения едномесечен срок от връчване съобщението с указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК. Съгласно чл.415, ал.5 от ГПК, когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418. За предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно.

В случая, указанията до заявителя са били връчени на 18.02.2026 г., като същият е представил доказателства за изпълнението им в законоустановения срок, чрез посочената електронна платформа. Следва да се съобрази, че доколкото са налице доказателства за депозиране на исковата молба по пощата в последния ден от срока – 18.03.2026г., данни за образувано исково производство в ЕИСС от същата дата няма как да са налице. Предвид правилото на чл.62, ал.2 от ГПК обаче, исковата молба, както и доказателствата за нейното предявяване, следва да се счетат за постъпили по делото в указания от съда срок, поради което предпоставките на чл.415, ал.5 от ГПК не са налице.

По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното разпореждане се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 23.03.2026 г. по гр. д. № 10244/2025 г. на СРС, 156 състав, с което издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.07.2025 г. е обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.

ВРЪЩА делото на СРС, 156 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3