Определение № 17379 от 08.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17379 гр. С., 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110152208 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр. С., бул. "Я.С." № **, вх. *, срещу А. С. Х.. Предявен е иск за осъждане на ответника да възстанови в първоначалния му вид общото помещение за смет, разположено от ляво на задния вход на сградата на процесната етажна собственост, както и да възстанови вратите за свободен достъп до него.

Ищците твърдят, че процесната сграда, находяща се на адрес гр. С., бул. "Я.С." № **, вх. *, била част от жилищен комплекс „В. З.“ и била обозначена под № * в архитектурния план на комплекса. Сградата на вх. * се намирала в режим на етажна собственост и се управлявала като такА. самостоятелно от останалите входове.

Главният вход на сградата се намирал на бул. "Я.С.", като достъпът се осъществявал през портална врата, след която се намирала малка площадка, вдясно от която имало врата към помещение, предназначено – съобразно проекта на сградата – за колички. От тази площадка се преминА.ло през 5-6 стъпала и се стигало до друга площадка, на която били разположени вратите към жилищата на първия етаж. От задната страна на сграда също имало вход, като в ляво от входната врата и на нейното ниво се намирало друго общо помещение, предназначено по проект като помещение за смет. Достъп до него имало през две врати – едната била от външната страна и се намирала в ляво от входната врата на сградата, а другата била от вътрешната страна, непосредствено след входната врата. След като се преминело през тази входна врата се излизало на площадка, от която през 5-6 стъпала се стигало до площадката, на която били разположени вратите към жилищата на първия етаж. Ищцовата страна поддържа, че 1 двете помещения – за колички и за смет – били предвидени за общо ползване на всички живущи в сградата, поради което представлявали обща част по смисъла на чл.

38 ЗУЕС. Сочи, че ответникът А. Х. била собственик на апартамент № *, находящ се на първия етаж на процесната сграда, който граничел с описаното помещение за смет.

По собствена инициатива и без разрешение на останалите собственици ответницата премахнала входните врати към общото помещение, иззидала нов отвор и приобщила помещението към собственото си жилище. Изложени са твърдения, че чрез тези си действия ответната страна ограничила достъпа на останалите собственици до общото помещение, като ги лишила от възможността да го ползват съобразно прА.та си и неговото предназначение, нарушА.йки задълженията, установени в чл. 6, ал. 1, т. 3 – 5 и т. 7 ЗУЕС. Предвид изложеното ищците поддържат, че в резултат на неправомерните действия на ответника за тях е възникнал правен интерес от предявяване на иск за преустановяване действията на насрещната страна и възстановяване на общото помещение в сградата в първоначалния му вид. Твърди се, че с решение, взето на проведеното на 21.06.2023 г. общо събрание на процесната етажна собственост, за управител на същата бил избран С.Р.Н., като било взето и решение за предявяване на искове за преустановяване завземането на общите части и възстановяването им в първоначалния им вид. Отправено е искане за уважА.не на предявения негаторен иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника А. С. Х. за отговор, като такъв е подаден в законоустановения едномесечен срок. Ответната страна поддържа, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан. Сочи, че липсвало надлежно процесуално представителство за ищците по делото, тъй като исковата претенция била предявена от името на етажната собственост, без да били представени доказателства за наличието на валидно и законосъобразно решение на общото събрание на собствениците за водене на настоящото съдебно производство. По основателността на иска ответницата твърди, че не били представени нито доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин, че процесното помещение представлявало обща част по смисъла на чл. 38 ЗУЕС, нито такива за извършването от нейна страна на действия по приобщА.не на помещението към собствения апартамент. Оспорва се извършването на каквито и да е било строителни, преустройствени или приобщА.щи действия спрямо общи части на сградата. В условията на евентуалност – в случай че се установи, че процесното помещение представлявало обща част и било фактически приобщено към апартамента – и по подробно изложени в отговора аргументи страната поддържа, че липсвали причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно състояние и нейно поведение, както и доказателства, че именно ответницата била автор на описаните от ищците действия. Липсвали данни за конкретния механизъм, авторството и момента на извършване на твърдяното деяние, както доказателства, че то представлявало 2

„пречене“ по смисъла на чл. 109 ЗС. Сочи, в случай че се установи действителното наличие на приобщА.не, че това фактическо състояние било отдавна известно на етажните собственици, но те не предприели своевременно действия за отстраняването му, което представлявало индикация за наличието на мълчаливо съгласие с така създаденото състояние. То било отразено и в кадастралните карти и регистри, като помещението било заснето и нанесено в кадастъра като част от самостоятелния обект, собственост на ответницата, без това да е довело до противопоставяне от страна на останалите собственици. Отправено е искане за прекратяване на производството като недопустимо поради наличието на абсолютна процесуална пречка за разглеждане на предявения иск, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на претенцията в цялост като неоснователна и недоказана, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Като неоснователно следва да се приеме възражението на ответника за недопустимост на производството, с оглед преценката на доказателствата за допустимост на иска, която съдът дължи на този етап от делото. Доколкото към исковата молба е представен протокол от общо събрание на собствениците от процесната етажна собственост /л. 12 и сл./, в който е обективирано решение „Да бъдат предявени искове за преустановяване на завземането на общи части на сградата и възстановяването им в първоначален вид,…“, а за управител на етажната собственост е избран един от собствениците в същата (видно от списъка на явилите се на събранието лица), то следва да се приеме, че са изпълнени формалните изисквания за разглеждане на делото в открито съдебно заседание с цел събиране на доказателства в хода на производството за разрешА.не на спора между страните по същество (в тази връзка съдът съобрази трайната съдебна практика, установена в Определение № 809 от 20.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2024 г., I г. о., и цитираните в определението решения на върховната съдебна инстанция). По останалите аргументи на ответника за недопустимост на предявения иск поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му съдът ще се произнесе с крайния акт по делото.

По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът намира, че следва да бъдат допуснати като доказателства по делото приложените към исковата молба и към отговора на исковата писмени документи. По възраженията на ответника срещу представените от ищците документи съдът ще се произнесе с крайния акт на производството. Искането на ответника за задължА.не на ищцовата страна да представи всички протоколи от общи събрания на собствениците от процесната етажна собственост, считано от датата на въвеждане на сградата в експлоатация до настоящия момент, следва да бъде конкретизирано. Конкретизирането е необходимо, от една страна, защото допускането на всички протоколи като доказателства по делото би довело до приобщА.нето на множество документи, изцяло неотносими към правния спор между страните, с оглед значителния период на 3 експлоатация на сградата. От друга страна то е необходимо и предвид факта, че е в доказателствена тежест на ответника да установи всички свои твърдения и възражения, включително за наличие на мълчаливо или изрично съгласие на собствениците за приобщА.не на процесното помещение. Основателни са исканията на ищците за допускане събирането на гласни доказателства, като до разпит следва да бъде допуснат един свидетел на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, както и за изготвяне на съдебно-техническа експертиза. В тази връзка – неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на посочените доказателствени средства, доколкото не са налице процесуални забрани сочените от ищците обстоятелства да бъдат доказвани по този начин. Дали събраните чрез разпит и експертиза доказателства ще установят подлежащите на доказване факти, съответно – с каква доказателствена стойност ще се ползват тези доказателства, е въпрос по същество на производството.

На основание чл. 70, ал. 3 ГПК съдът определя приблизителна цена на иска от 1000,00 евро, като ищците следва да внесат дължимата върху тази сума държавна такса по делото в размер на 40,00 евро. След окончателното определяне на цената ще бъде определена и дължимата допълнителна такса, съответно – на ищцовата страна ще бъде върната надвнесената такА..

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото е предявен от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр. С., бул. "Я.С." № **, вх. *, срещу А. С. Х. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да възстанови в първоначалния му вид общото помещение за смет, разположено от ляво на задния вход на сградата, находяща се в гр. С., бул. "Я.С." № **, вх. *, както и да възстанови вратите за свободен достъп до помещението.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 70, ал. 3 ГПК приблизителна цена на предявения иск от 1000,00 евро.

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 40,00 евро.

При неизпълнение на указанията в срок съдът ще предприеме действия по 4 реда на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 4 ГПК.

ОТДЕЛЯ като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че А. С. Х. е собственик на апартамент № *, находящ се в процесната сграда с адрес гр. С., бул. "Я.С." № **, вх. *.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦИТЕ е да докажат: обстоятелството, че процесното помещение за смет, разположено в етажната собственост, представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗУЕС; наличието на извършени от ответника неоснователни действия по приобщА.не на процесното помещение за смет към собствения на страната апартамент № 3, чрез които са засегнати собственически прА. на ищците; наличието на пречки за упражняване правото на собственост на ищците върху процесното помещение в пълен обем, причинени от действията на ответника по приобщА.не на помещението към собствения на страната апартамент; наличието на причинна връзка между поведението на ответника и неоснователните действия, довели до накърняване правото на собственост на ищците; всички факти, на които основА.т своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже: основателността на действията, чрез които процесното помещение за смет е приобщено към собствения на страната апартамент № 3; всички факти, на които основА. своите искания или възражения, включително за наличието на мълчаливо или изрично съгласие на собствениците от етажната собственост за приобщА.не на процесното помещение към собствения на страната апартамент.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.