Решение № 747 от 23.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Перник, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИНА М. КОРИТАРОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА В. Х. като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Гражданско дело № 20261720106325 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от С. В. М. Ф., ЕГН: **********, с адрес: ****************** чрез адв. С. С.– САК, срещу „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище/адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул.

„Черковна“ № 38, ет.2, ап.4, с който е предявен главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и искане да бъде обявена нищожността на Договор за потребителски кредит ****************** поради противоречието му със закона, а именно разпоредбите на чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9, 10, 11,12,20 от ЗПК и чл. 10, ал.1 ЗПК. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо или евент. трето от ЗЗД, и искане за прогласяване нищожността на клаузата предвижда заплащане на такса за разглеждане в размер на 1686,40 лева от Договор за кредит ******************, поради противоречието й със закона, а именно разпоредбите на чл.10а, ал.2, вр. чл.19, ал.4 и ал.5 и чл. 21, ал.1 и чл. 33 от ЗПК на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски. В срока за отговор ответника „ЮтеКредит България” ЕООД чрез ю.к. Х. са депозирали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявените искове. В отговора са заявили, че не оспорват твърдението на ищцата, че между страните е бил сключен процесния Договор за потребителски кредит ******************, с посочените в исковата молба параметри. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да постанови решение, с което да отхвърлят предявените искове, като им се присъдят сторените разноски.

Предявеният първоначален иск е с правна квалификация - чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предявеният първоначален иск в условията на евентуалност е с правна квалификация - чл.26, ал.1, предл. първо или евентуално трето от ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2, вр. чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. Права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване: сключването между страните на Договор за потребителски кредит ****************** Всички останали факти и обстоятелства са спорни между страните. Във връзка с изложеното по-горе съдът с Определение от 28.08.2026 г. по реда на чл. 140 ГПК е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва: 1 По предявения главен и евентуален иск: Ищецът не носи доказателствена тежест освен обосноваване на правния си интерес, тъй като отговорът на въпроса относно 1 недействителността/нищожността на Договора се съдържа в съответната материалноправна разпоредба. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК и решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС и др., съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор по смисъла на чл.143 и сл. на ЗЗП и без да е налице възражение. Предвид това ответникът, с оглед на фактическите и/или правни обстоятелства по делото следва да установи предпоставките за определяне равноправност на клауза/и в процесния потребителски договор, а именно: 1 да е сключена съгласно принципа на добросъвестността; 2. да създава равнопоставеност между страните относно правата и задълженията; 3. да е сключена в интерес на потребителя. Предвид императивния характер на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП доказателствената тежест относно това, че клаузата/те в процесния потребителски договор е уговорена индивидуално, с оглед изключването на нейната нищожност, се носи от доставчика на услугата.

Ищецът твърди, че на ****** е сключил Договор за потребителски кредит ****************** с ответника за сума в размер на 5000 лв. Твърди, че кредитът следва да бъде възстановен на 36 месечни вноски ведно с лихви и разноски, както и с такса за разглеждане, като общо дължимата сума по договора възлизала на 9511,76 лв. Посочва, че таксата за разглеждане, съставлявала скрита възнаградителна лихва или печалба за кредитора, а не предоставена от същия услуга на потребителя и не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от договора по см. на чл. 143, ал.2, т. 19 ЗЗП. Същата такса се била дължала еднократно към момента на сключване на договора за кредит и се възстановявала от длъжника ведно с месечните погасителни вноски съобразно погасителния план, като всяка вноска съдържала три компонента-главница, лихва и такса. С оглед на изложеното счита, че действителният лихвен процент бил 47,93 %, а не посоченият в договора, поради което договорът за потребителски кредит се бил явявал недействителен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 143 от ЗЗП, чл. 22 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК Посоченият в договора ГПР не бил достатъчно ясен и недвусмислен, поради което било налице липса на такъв. След като не бил записан действителния лихвен процент не можело да се установи какви точно разходи били включени в посочения размер на ГПР от 60,32 %, поради което липсвали задължителните реквизити на договора за потребителски кредит посочени в чл. 11, ал.1, т.9, пр. 1 и т. 10 от ЗПК. С предвидената такса за разглеждане се целяло заобикаляне на изискванията на чл.

10а, ал.1 и ал. 2 ЗПК, поради което договорът бил недействителен. Срещу заплащането на тази такса не били предоставени допълнителни услуги на потребителя. В този смисъл се позовава на т. 10 от Решение на СЕС по дело С-377/14. Била нарушена и разпоредба на чл.

11, т.12 ЗПК, а именно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит при поискване във всеки момент да получи извлечение под формата на погасителен план. Не бил посочен и лихвения процент на ден. Посочва, че разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД не била приложима, тъй като нищожните клаузи за определяне на възнаградителната лихва и на ГПР не могли да бъдат заменени по право от повелителните норми на закона. При условие на евентуалност излага съображения относно нищожност на отделни клаузи на процесния договор за кредит. Потребителят не бил получавал никаква насрещна престация от страна кредитора или допълнителна услуга заплащайки „такса за разглеждане“. Същата била уговорена в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като била свързана с усвояване на кредита. Моли съдът да прогласи недействителност на Договор за потребителски кредит ****************** поради противоречието му със закона, а именно разпоредбите на чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9, 10, 11,12,20 от ЗПК и чл. 10, ал.1 ЗПК. Моли в условията на евентуалност на правно основание чл.26, ал.1, предл. първо или евент. трето от ЗЗД да прогласи нищожността на клаузата предвижда заплащане на такса за разглеждане в размер на 1686,40 лева от Договор за кредит ******************, поради противоречието й със закона, а именно разпоредбите на чл.10а, ал.2, вр. чл.19, ал.4 и ал.5 и чл. 21, ал.1 и чл. 33 от ЗПК на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Претендира сторените разноски. В срока за отговор ответника „ЮтеКредит България” ЕООД чрез ю.к. Цвяткова са депозирали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявените искове. В отговора 3 са заявили, че не 2 оспорват твърдението на ищцата, че между страните е бил сключен процесния Договор за потребителски кредит ******************, с посочените в исковата молба параметри, като твърдят, че ГЛП си равнява на 32, 00 %, а ГПР на 60,32 %. Прави възражение относно посочената цена на главния и на евентуалния иск. Посочва се, че част от договора било и Рамково споразумение за потребителски кредити ****** сключено на ******, което ги обвързвало. Към настоящия момент ищецът бил заплатил частично задълженията си по договора в размер на сумата от 2726,47 евро /5 332,51 лв./. Договорът бил заявен и сключен от разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, като формата и съдържанието му изцяло били отговаряли на законовите изисквания. Ищецът неправилно бил посочил ГЛП, тъй като включването на определен разход в ГПР не означавало автоматично, че този разход бил част от възнаградителната лихва. Правната последица от противоречие на уговорената такса с чл. 10а, ал. 2 ЗПК била недължимост на самата такса, а не недействителност на договора за потребителски кредит. Уговореният между страните ГЛП бил 32,00 %, а не посочения от ищеца. ГПР бил правилно посочен като размер и било ясно какви разходи били включени в него. ГПР бил включвал ГЛП и таксата за разглеждане, което било посочено в т.8.9 от Рамковото споразумение. Не се изисквало да бъде включена методика за изчисляване на ГПР. В т. 12 от Рамковото споразумение било предвидено правото на потребителя на отказ от договора. Бил определен и лихвения процент на ден.

Таксата за разглеждане не била предвидена за действие по усвояване на кредита, но и дори и да се приемело, че е нищожна, това не водило по см. на чл. 26, ал. 4 ЗЗД до нищожност на целия договор за потребителски кредит. По тези подробно изложени в отговора доводи и аргументи молят съда да постанови решение, с което да отхвърлят предявените искове, като им се присъдят сторените разноски. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена молба на ****** чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. С. С., моли съда да уважи предявения иск, като им се присъдят сторените разноски. Представя списък на разноските. Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозираната писмена молба на 19.10.2026 г. процесуалният представител на ответника юрисконсулт С. моли съдът да прекрати делото и да им присъди сторените разноски, като представя списък с разноски по чл. 80 ГПК и прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатското възнаграждение на ищеца при условие на евентуалност.

По допустимостта: Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Що се касае до възраженията на ответника, че предявените от ищцата искове са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като ищцата не била упражнила правото си на отказ от договора за кредит в 14-дневен срок, и в тази връзка твърди, че е ползвала кредита без възражения, то съдът намира същите за неоснователни.

Това е така защото по правило установителният иск за нищожност на договорни клаузи не се погасява по давност и служи за създаване на яснота и определеност в отношенията между страните по договора за кредит, в частност за установяване дали съответни договорни клаузи са валидни и пораждат правно действие между същите страни, които в този случай следва да съобразяват процесуалното и извънпроцесуалното си поведение с произнасянето на съда по този въпрос, обективирано във влязъл в сила краен акт по същество на спора.

Поради това за ищеца съществува правен интерес да предяви исковете по чл.26 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК и съдът следва да се произнесе по същество на същите.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че между ищцата и „ЮтеКредит България” ЕООД е сключен от разстояние съгласно ЗПФУР Договор за кредит ******************, съгласно който „ЮтеКредит България” ЕООД е отпуснало на ищцата заем в размер на 5000.00 лева, който е следвало да бъде погасен на 36 месечни погасителни вноски, с падеж на първа вноска 14.08.2024 г., и падеж на последна погасителна вноска – 14.07.2027 г., при годишен процент на разходите (ГПР) от 60,32 %, и фиксиран годишен лихвен процент от 32,00 %, при договорно 3 възнаграждение от 2825,36 лева, и такса за разглеждане от 1686, 40 лева. При тези параметри на договора общото задължение по кредита възлиза на стойност от 9511,76 лева.