Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1876 от 06.11.2017, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4666/2017
Вид
Решение № 1876
Подписан
06.11.2017
В сила
08.02.2019
Състав
КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Плевен,

06.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд, VI граждански състав, в публично заседание на 06.10.2017 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАЛИНА ФИЛИПОВА при секретаря Анета

Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№4666 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взема предвид:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 КТ, чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 КТ и чл.220 ал.1 КТ.

Делото е образувано по подадена искова молба от М.Г.И.от с.***срещу Кметство с.***, общ.***, представлявано от кмета Й.Д., в която се твърди, че ищцата е работила при ответника от 21.01.2016 г. до 29.05.2017 г. по трудово правоотношение като ***Твърди, че на 29.05.2017 г. й била връчена Заповед № 02 от 29.05.2017 г., с която трудовото й правоотношение било прекратено на осн. чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ – когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Твърди, че ищцата притежава средно образование, но няма квалификация по икономическа специалност и не притежава документ за завършен курс за работа с компютърни системи. Твърди, че към датата на сключване на трудовия договор на ищцата и допълнителното споразумение към същия такова изискване не е било необходимо.

Твърди, че с отделна заповед №01/19.05.2017 г. на кмета на с.***е била утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността ***и съгласно тази длъжностна характеристика за длъжността са били въведени новите изисквания – средно специално образование с икономическа специалност и компютърна грамотност, удостоверено с документ за завършен курс за работа с компютърни системи. Счита, че заповедта за уволнението й е незаконосъобразна, тъй като при въвеждане на новите изисквания за длъжността работодателят не е действал добросъвестно в съответствие с чл.8 ал.1 КТ, като навежда доводи за недобросъвестност, злоупотреба с право и липса на обективна необходимост от въвеждане на това ново изискване за заемане на длъжността.

Твърди, че работодателят е приложил дискриминационен подход. Твърди също и че има неизплатено към датата на прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 КТ в размер на 487,60 лв.

Моли се съда да признае уволнението и за незаконно и да отмени Заповед № 02 от 29.05.2017 г., да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението – от 29.05.2017 г. до 29.11.2017 г. в размер на 2925,60 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; да осъди ответника на осн. чл. 220 ал.1 КТ да заплати на ищцата обезщетение от 487,60 лв. за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Препис от исковата молба и доказателствата са изпратени на ответника по делото, и в едномесечния срок след получаването е представен писмен отговор. Твърди се, че искът по чл.220 ал.1 КТ е недопустим, тъй като заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие се дължи само при законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че в издадената Заповед № 02 от 29.05.2017 г. за прекратяване на ТПО на ищцата изрично е вписано, че обезщетение по чл.220 ал.1 КТ е дължимо, поради което липсва правен интерес от предявяване на такъв иск. Твърди се, че до момента такова обезщетение фактически не е изплатено, но по въпроса за неговата дължимост няма правен спор.

Оспорва изцяло предявените обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ като неоснователни. Излага доводи, че въпреки категоричното изискване на чл.127 ал.1 т.4 КТ при сключването на трудовия договор с ищцата на същата не била връчена длъжностна характеристика за длъжността от страна на тогавашното ръководство на общината. Излага доводи, че при констатирането на този пропуск е била изготвена такава. Излага доводи, че при съпоставяне на задълженията на длъжността с тези на останалите служители се констатира, че изпълняващият тази длъжност ще следва да изготвя чрез компютърна система множество справки и писма, в т.ч до Община ***, ОбС „Земеделие и гори“, Д „ИТ“ ***относно спазване изискванията за ЗБУТ и противопожарна безопасност и до множество други административни органи. Твърди, че от преки наблюдения върху няколкомесечната работа на ищцата е установил, че същата не се справя с елементарна компютърна обработка на официални документи, като не се опитва да повиши квалификацията и нивото на работата си. Твърди, че при евентуално заместване на служителите при ползване на платен годишен отпуски или отпуск поради временна неработоспособност, на ищцата би се наложило поемане на допълнителни функции, предполагащо образование и квалификация на съответното ниво. Твърди, че със заповед №01/19.05.2017 г. била утвърдена длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност, като били въведени изискванията минимум средно специално образование с икономическа специалност и умения за работа с компютър. Твърди, че поради отсъствие на ищцата поради отпуск за временна неработоспособност, приетата със заповед №01/19.05.2017 г. длъжностна характеристика й била връчена с обратна разписка на 26.05.2017 г. Твърди, че действията по прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата са изцяло съобразени с разпоредбите на КТ. Оспорва твърденията за недобросъвестност и дискриминационен подход. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.

С уточняваща молба по делото след дадени от съда указания ищцата е посочила, че искът по чл.220 КТ е предявен при условията на евентуалност спрямо исковите претенции по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е, че ищцата е работила при ответника от 21.01.2016 г. до 29.05.2017 г. по безсрочно трудово правоотношение на длъжност ***, видно от представен трудов договор № 6/21.01.2016 г. и допълнително споразумение към същия от 03.01.2017 г.

Със заповед от 19.05.2017 г. на кмета на кметство с.***е утвърдена длъжностна характеристика за заеманата от ищцата *** в кметството, и като изисквания за заемане на длъжността са въведени средно специално образование с икономическа специалност и специфично изискване – компютърна грамотност, удостоверена с документ за завършен курс на работа с компютърни системи. Длъжностната характеристика била връчена на лицето на 26.05.2017 г. по пощата. На 29.05.2017 г. й била връчена Заповед № 02 от 29.05.2017 г. на кмета на кметство с.***, с която трудовото й правоотношение било прекратено на осн. чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ и при двете предпоставки, предвидени в хипотезата на нормата-когато работникът или служителят не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа.

По делото не е спорно, че ищцата притежава средно образование, като същата не притежава квалификация за икономическа специалност, както и документ за завършен курс на обучение за работа с компютърни системи.

По делото е представено поименно щатно разписание на длъжностите от 01.03.2017 г., утвърдено от кмета на кметство с.***, както и поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати на заетите в звено „Други дейоности по икономиката“ по ПМС №372/22.12.2016 г. в кметство с.***, утвърдено от кмета на кметството, от дата 01.01.2017 г., в което длъжността на ищцата фигурира.

Приета е ССчЕ, базирано на представените от счетоводството на ответника ведомости на ищцата и доказателствата по делото, се установява, че за периода от 29.05.2017 г. до 14.09.2017 г. стойността на обезщетението по чл.225 КТ възлиза на 1757,37 лв. БТВ на ищцата за месеца, предхождащ уволнението- 03.2017 г. поради отпуска по болест, възлиза на 487.60 лв. За периода от 29.05.2017 г. до 29.11.2017 г.

/шест месеца/ общата стойност на обезщетението по чл.225 КТ възлиза на 2925,60 лв. В заключението на приетата ССчЕ е посочено също така, че на ищцата е начислено обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 487,60 лв., заплатено на 13.07.2017 г. по банкова сметка *** „ПИБ“ АД.

По делото са представени два броя заверени копия на длъжностна характеристика за длъжността ***към Община *** към 29.05.2017 г., утвърдени в съответствие с чл.17 от Устройствения правилник на общината, видно от които в изискванията за заемане на длъжността е включена като образователна степен-средно образование, професионален опит не се изисква, а като специфични изисквания е посочено лицето да не е осъждано и да не е лишено от право да заема такива длъжности.

Ищцата е останала без работа до 02.10.2017 г., което се констатира от представените по делото доказателства-служебна бележка от Агенция по заетостта.

Разпитани са свидетелите Т.И.П.от гр.*** –бивш кмет на с.***за периода от 2011 – 2015 г. и свидетелката М.И.Г.от гр.***, заемаща длъжността *** с.***.

От показанията на свидетеля П.се установява, че ищцата е назначена на заеманата от нея преди уволнението длъжност от кмета Н.Т.. По отношение начина на утвърждаване щатното разписание и съставянето на длъжностните характеристики по времето, когато същият е бил кмет свидетелят посочва, че щатното разписание се предлага от кмета на Община ***, тъй като село ***е село в община ***, поради което общинският кмет предлага щатното разписание. След като се одобри от общинския съвет, щатното разписание се съгласува със секретаря на общината. След като се се одобри, се предлагат или пускат тези щатни бройки на всяко едно съответно кметство. Свидетелят посочва, че длъжностната характеристика на всеки един служител –

Служба «ГРАО» или Служба «Стопанска дейност» се определя от съответната дирекция или съответно от директора на дирекцията в общината. Редът за промяна на такава характеристика е предложение от кмета на кметството до кмета на Община ***, тъй като кметствата и кметовете от общината са под шапката на общинския кмет. Свидетелят посочва, че се коментира, че ищцата не е била освободена от длъжност поради несправяне с работата, а на личностна основа, тъй като между нейното семейство и това на кмета имало вражда.

Свидетелката

М.Г. посочва в своите показания, че доколкото е запозната, при назначаването на ищцата не й е била връчена длъжостна характеристика. Посочва, че длъжността на ищцата изисква работа с компютър дотолкова, колкото има кореспонденция с други институции, правене на списъци и т.н. Посочва, че ищцата си е направила e-mail след постъпването си на длъжност в кметството, като електронната поща й била направена от нейната дъщеря. Започнала да се учи да пише официални писма, които свидетелката преглеждала. С течение на времето ищцата навлязла в работата. Свидетелката посочва, че преди време, когато й се наложило да ползва продължителен отпуск, била замествана от тогава изпълнявалата дейността на ищцата служителка, но ищцата не поискала свидетелката да я запознае със спецификата на работата си с оглед евентуално възможността свидетелката да я замества при нейно отсъствие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следно­то:

По иска с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ:

С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, като предмет на делото е съществуването на това потестативно право.

Съгласно изложените от страните твърдения с доклада по делото е разпределена доказателствената тежест по спора, като на всяка от страните са дадени конкретни указания относно релевантните за решаване на спора и подлежащи на доказване факти.

В настоящия случай в тежест на ищцата е било да докаже, че е била в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено с обжалваната заповед, оставането си без работа и периода, в който е останала без работа, размера на обезщетението, което претендира за оставането си без работа. Да докаже, че отговаря на нововъведените изисквания за заемане на длъжността. Да докаже, че въвеждането на новите изискания за заемането на длъжността представлява злоупотреба с право и е извършено от работодателя целенасочено само с цел да уволни ищцата.