Решение № 1290 от 24.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. Пловдив, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова С. при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова С. Въззивно гражданско дело № 20225300501527 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищцата М. В. Х., ЕГН: **********, с адрес с. В., обл. Пловдив, ул.***, чрез пълномощника по делото адвокат Д., подадена против Решение № 260228 от 24.03.2022 г. постановено по гр.д.№ 11436 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, X гр.с., с което се отхвърля предявеният от М. В. Х., ЕГН: **********, против Л. З. Ш., ЕГН:

**********, с адрес с. В., обл. Пловдив, ул. ***, иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание на наследяване на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №*** с площ 633 кв.м. на административен адрес с. В., ул. ***, с номер по предходен план – парцел ІV-411 в кв.38 при съседи: имоти с идентификатори

№***,

№***,

№***,

№***, ведно с построените в него сграда с идентификатор №*** с площ от 75 кв.м. на два етажа, селскостопанска сграда с идентификатор №***, както и се осъжда М. В. Х. да заплати на Л. З. Ш. сумата 2800 лв. - представляваща деловодни разноски.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че първоинстанционното 1 решение е незаконосъобразно и неправилно постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че с предявения иск са заявени две основания за уважаване на претенцията - осъществяването на публичната продан на придобитата по наследство част от процесния имот в противоречие с нормата на чл.130 от СК, и без изричното й искане като непълнолетно лице за продажбата, при което са извършени документни престъпления и не се дадени указания за установяването им. Излага доводи за допуснато от първостепенния съд нарушение на съдопроизводствените правила с недопускането на доказателствени искания, предвид оспорване на нейните подписи върху молба по изп.дело № 284/2016 г. на ЧСИ П.Н. и пълномощно на адв.М. да я представлява по същото, приподписани от попечителя Ш.. Поддържа, че с уведомителни писма по делото е оспорила достоверността на посочените документи като е изискала представянето на оригиналите им и извършването на съдебно - графологична експертиза на подписа й, които районният съд не допуснал като неотносими към делото.

Оспорва изводите на районния съд, че е подала молба за публичната продан и е получила парите от продажба, които сочи, че са получени не от нея, а от попечителя й и от адвоката. Оспорва мотивите на районния съд, че за извършването на публичната продан не е било необходимо разрешение по чл.130 СК. Излага доводи за необоснованост на решението и поддържа оплакването си, че поради допуснато процесуално нарушение е останало недоказано твърдението й за липсата на представителна власт в изп.дело и продажбата на имота без нейното съгласие. Моли да се отмени първоинстанционното решение и претендира присъждането на разноските по делото за двете инстанции. Моли да се приеме, че са предявени два иска този по чл.130 от СК и чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.124 ГПК. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Л. З.

Ш., ЕГН: **********, чрез пълномощника си по делото адвокат Д. Г., с който взема становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата и в съответствие с материалния и процесуалния закон по отношение проведената публична продан. Поддържа, че районният съд правилно е определил правната квалификация на спора. Прави искане за отхвърляне на въззивната жалба, за което излага подробни съображения за 2 недоказаност на исковата претенция като коментира мотивите на първоинстанционното решение, както и обосновава доводи за законосъобразното осъществяване на публичната продан. Споделя изводите на районния съд, че ищцата Х. е взела участие в процедурата по провеждането на публичната продан с нарочна молба и писмено съгласие за осъществяването й, инициирала изнасянето на имота и неговата продан.

Посочва, че въззиваемата не е страна в изпълнителното производство и не може да бъде страна в спора за законосъобразността на публичната продан.

Оспорва правният интерес на ищцата от предявяването на положителен установителен иск за собственост. Намира, че в настоящото производство следвало да бъдат конституирани и другите съсобственици досежно идеалните части от съсобствеността. Противопоставя се на доказателствените искания в жалбата. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението. Не прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Частен съдебен изпълнител П. Н. с рег.№ 911 на КЧСИ, с район на действие –ОС Пловдив, в качеството си на трето лице – помагач на ответника Л. З. Ш., с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че искът е правилно квалифициран, изготвен е доклад по делото, разпределена е док.тежест на страните, както и че решението е правилно постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Излага съображения, че в развилото се производство е недопустимо разглеждането на въпроса за действителността на публичната продан с позоваването на съдебната практика на ВКС. Посочва, че публичната продан не е сделка и за провеждането й не се изисква разрешение по чл.130, ал.3 СК. Обосновава изводи, че публичната продан е деривативен способ за придобиване на правото на собственост. Посочва, че постановлението за възлагане е проявило вещно-правен ефект и ЧСИ се е съобразил с молбата на съсобствениците по чл.500, ал.2 от ГПК, каквато молба била подадена и от ищцата за изнасянето на имота на публична продан.

Ищцата сама била подавала молби по изпълнителното дело и упълномощила адвокати да я представляват. Молбата по чл.500, ал.2 ГПК била подписана и от законния представител на взискателите. Излага фактологията по изпълнителното дело. Посочва, че сумите по изп.дело са били превеждани по сметката на попечителя по специалната адвокатска сметка на адв.М.. Моли за потвърждаването на решението и за отхвърляне на жалбата. Противопоставя 3 се на доказателствените искания. Не прави доказателствени искания.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който ищцата М. В. Х., ЕГН: **********, иска да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата Л. З. Ш., ЕГН: **********, че е собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №*** с площ 633 кв.м. на административен адрес с. В., ул. ***, с номер по предходен план – парцел ІV410 в кв.38 при съседи: имоти с идентификатори №***, №***, №***, №***, ведно с построените в него сграда с идентификатор №*** с площ от 75 кв.м. на два етажа, селскостопанска сграда с идентификатор №***.

Ищцата М. В. Х. твърди, че ответницата Л. З. Ш. е закупила ПИ с ИД №***, ведно със сградите в него, от публична продан, проведена по изп.д.№ 284/2016 г. по описа на ЧСИ П. Н. с рег.№ 911 на КЧСИ, с район на действие –ОС Пловдив. Изп.дело било образувано за събиране на вземане за неплатена издръжка от длъжника В.Х., дължима от същия на ищцата и на сестра й. В изпълнителното производство ищцата и сестра й били представлявани от баба им К. Ш. в качеството й на попечител и настойник, като по нейно искане имотът е бил изнесен на публичната продан. Сочи се, че имотът бил съсобствен между майката на ищцата, починала през 2007 г., и баща им -длъжник по изпълнителното дело, поради което ищцата и сестра й придобили по силата на наследствено правоприемство от майката си по 1/6 ид.ч. от имота. Притежаваната от ищцата по наследство 1/6 ид.ч. от имота била изнесена на публичната продан без разрешение от съответния съд, както и при липсата на съгласие от ищцата като непълнолетно лице, което действие 4 било извършено от лица без представителна власт. След публичната продан при ЧСИ не им били изплатени сумите от продажната цена на имота.

Поддържа, че публичната продан по изп.д.№ 284/2016 г. е нищожна, тъй като противоречи на императивните норми на СК като извършена без разрешение от съответния съд, както и без ищцата като непълнолетно лице да е искала изнасянето на 1/6 ид.ч. от имота на публична продан, което действие е извършено от лице без представителна власт и одобрение от ищцата. По изложените съображения претендира установяване на правото й на собственост върху 1/6 ид.ч. от продадения недвижим имот ведно със сградите, по отношение на ответницата като купувач от публичната продан.

С уточняваща молба ищцата поддържа искането си за признаване на собствеността й върху 1/6 ид.ч. от процесния имот и уточнява, че не предявява иск за прогласяване нищожността на извършената публична продан.

В писмения си отговор ответницата Л. З. Ш. оспорва иска като неоснователен и излага твърдения за законосъобразното провеждане на публичната продан. Твърди, че ищцата е дала съгласието си на осн.чл.500, ал.2 ГПК за продажбата на притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от имота с подаването на молба по делото, която е подписана със съгласието на попечителя й Ш.. Твърди, че заплатената от нея продажната цена на имота в размер на 64850 лева е преведена по сметка на ЧСИ Н., от която същата превела приспадащата се сума за ищцата и сестра й на Ш. като попечител, съответно настойник. Поддържа, че публичната продан, от която е придобила имота, не може да се оспорва на посочените от ищцата основания.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, е предявен насрещен иск от Л. З. Ш. против М. В. Х., който е съединен с първоначалния иск по чл.124, ал.1 ГПК при условията на евентуалност. Насрещният иск е предявен на осн.чл.55 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 808,34 лв., представляващ цената за 1/6 ид. част от процесния имот по публичната продан по изп. дело № 20169110400284 по описа на ЧСИ П. Н., ведно с лихвите за забава от 21.04.2017 г. – датата на превеждане на сумата, която Л. З. Ш. претендира да й заплати М. В. Х. в случай на основателност на първоначалния иск по чл.124, ал.1 ГПК.

Постъпил е отговор на насрещния иск от М. В. Х., който счита за неоснователен като отрича да се получила претендираната сума от 5 продажната цена на имота.

В производството по реда на чл.219, ал.1 ГПК е привлечено като трето лице - помагач на страна на ответника Частен съдебен изпълнител П. Н. с рег.

№ 911 на КЧСИ, с район на действие –ОС Пловдив, която оспорва предявения иск по чл.124 ГПК.

С постановеното по делото решение първостепенният съд е отхвърлил предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, а така и е оставил без разглеждане съединеният при условията на евентуалност насрещен иск по чл.55 ЗЗД. За да отхвърли предявеният положителен установителния иск за собственост, първостепенният съд е приел, че в производството по принудително изпълнение не намира приложение разпоредбата на чл.130, ал.2 СК, изискваща разрешение на районния съд за извършване на действия на разпореждане с недвижимия имот с мотива, че публичната продан не е сделка и за осъществяването й не е поставено спазването на изискването в разпоредбата на чл.130, ал.2 СК. Районният съд е установил и съгласието на М. Х. за изнасянето на притежаваната от нея ид.ч. от имота на публична продан. Първостепенният съд е формирал решаващият извод, че не са налице твърдените от ищцата нарушения, поради което публичната продан е действителна и е произвела действието предвидено в чл.496, ал.2 ГПК като ответницата е придобила правата върху имота.