Решение № 469 от 07.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Русе, 07.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20234520102143 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД твърди, че на 05.01.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответницата Б. И. В. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер № PLUS15650588 въз основа на който страните били обвързани в облигационна връзка. Кредитодателят предоставил на ответницата кредит в размер на 6000 лева. От сумата на отпуснатия кредит в размер на 1008,28 лева били погасени в цялост задълженията на ответницата по два предходни договора за кредит CREX-14756967 и CREX-14639191. Кредитополучателят дължал и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент, при съдържащите се в договора за кредит условия. Съгласно уговореното в чл. 2, таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал съответната сума от общия размер на кредита. На 08.01.2018 г. кредиторът превел по посочената от кредитополучателя банкова сметка сума в размер на 4781,72 лева, тъй като от общия размер на отпуснатия кредит 6000 лева били извадени погасяваните на 1 предходни задължения посочените два договора в размер на 1008,28 лева, както и сумата за „такса ангажимент", в размер на 210,00 лева.

Кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит, ведно с дължимите лихви на 48 броя месечни погасителни вноски. Всяка месечна погасителна вноска била в размер на 238,95 лева. Кредитополучателят извършил 6 броя погасителни вноски, последната била на 11.07.2018 г., като на 20.08.2018 г. той изпаднал в забава. Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпил на 20.12.2021 г., поради което била претендираната лихва за забава за периода от 17.02.2020 г. до 17.02.2023 г.

На 19.08.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" /правоприемник на кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,/ в качеството на цедент, сключило с ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството му на цесионер Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърлил на цесионера процесното вземания спрямо ответницата. На основание чл. 99, ал.

3 от ЗЗД, цедентьт упълномощил цесионера да уведоми ответницата за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът изпратил чрез „Български пощи" ЕАД препоръчани пратки, съдържащи уведомление за цесия до посочените адреси, които били регистрирани като постоянен и настоящ на задълженото лице. Адресите били посетени от пощенски служител, който не открил нито длъжника, нито друго пълнолетно лице от домашните му или живеещо на адреса, което било съгласно да получи пратката. Пратките се върнали в цялост с отбелязване, че били „непотърсени". В договора, в раздел „Удостоверявания", ответницата се задължила при промяна на предоставените данни (вкл. адрес и телефони), писмено в 7-дневен срок от настъпилата промяна да уведоми кредитодателя, като съгласно чл. 9 от Договора за кредит, всички изявления на кредитора, отправени към кредитополучателя, се считали за узнати от последния, ако бъдат доставени на адреса, посочен в договора, като се съдържа в исковата молба и искане заедно с разпореждането по чл. 131 от ГПК да бъде уведомена ответницата за цесията.

Предвид неизпълнението на задълженията от страна ответницата било подадено Заявление по чл. 410 от ГПК и образуваното ч.гр. дело № 1055/2023 г. по описа на РРС. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 558/22.02.2023 г., с която било 2 разпоредено на ответницата да заплати на ищеца сумите: 5582,78 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, 3004,57 лева– договорна възнаградителна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 20.12.2021 г., 2252,26 лева – лихва за забава за периода от 21.08.2018 г. до 17.02.2023 г., както и разноски за производството в размер на 266,79 лева, но ответницата в срок подала възражение, поради което бил предявен настоящия иск. В срок по чл. 414 от ГПК ответницата подала възражение, поради което бил предявен настоящия иск.

Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че им дължи сумата от 5582,78 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; 2517,98 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2018 г. до 20.12.2021 г.; 1512,00 лева– лихва за забава за периода от 17.02.2020 г. до 17.02.2023 г В отговора на исковата молба ответницата Б. И. В., чрез назначения и особен представител, оспорва предявените искове.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 558/22.02.2023 г. по гр. д. № 1055/2023 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника Б. И. В. да заплати на ищеца сумата от 5582,78 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, 3004,57 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 20.12.2021 г., 2252,26 лева – лихва за забава за периода от 21.08.2018 г. до 17.02.2023 г., както и разноски за производството в размер на 266,79 лева. В срок по чл. 414 от ГПК ответницата подала възражение, поради което бил предявен настоящия иск.

С Договор за потребителски паричен кредит с номер № PLUS-15650588 от 05.01.2018 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД предоставил на ответника кредит в размер на 6000 лв. От сумата на отпуснатия кредит в размер на 1008,28 лева били погасени в цялост задълженията на ответницата по два предходни договора за кредит CREX-14756967 и CREX-14639191.

Кредитополучателят дължал и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент, при съдържащите се в 3 договора за кредит условия. Съгласно уговореното в чл. 2, таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал съответната сума от общия размер на кредита. На 08.01.2018 г. кредиторът превел по посочената от кредитополучателя банкова сметка сума в размер на 4781,72 лева, тъй като от общия размер на отпуснатия кредит 6000 лева били извадени погасяваните на предходни задължения посочените два договора в размер на 1008,28 лева, както и сумата за „такса ангажимент", в размер на 210,00 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит, ведно с дължимите лихви на 48 броя месечни погасителни вноски. Всяка месечна погасителна вноска била в размер на 238,95 лева. Кредитополучателят извършил 6 броя погасителни вноски, последната била на 11.07.2018 г., като на 20.08.2018 г. той изпаднал в забава.

Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпил на 20.12.2021 г.

На 19.08.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" /правоприемник на кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,/ в качеството на цедент, и ищеца в качеството на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията, съгласно който цедента прехвърля на цесионера вземания, индивидуализирани в Приложение 1а, като било прехвърлено и вземането срещу ответника.

БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България упълномощило ищеца да уведоми ответника за прехвърляне на вземанията. Ищецът изпратил чрез „Български пощи" ЕАД препоръчани пратки, съдържащи уведомление за цесия до посочените адреси, които били регистрирани като постоянен и настоящ на задълженото лице. Адресите били посетени от пощенски служител, който не открил нито длъжника, нито друго пълнолетно лице от домашните му или живеещо на адреса, което било съгласно да получи пратката. Пратките се върнали в цялост с отбелязване, че били „непотърсени".

Според заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, размерът на усвоения паричен кредит по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15650588 бил 6 000 лв. Общият размер на извършените от ответника плащания за погасяване на задълженията по него било 1 672,65 лв. Падежът на първата изляло или частично неизплатена месечна вноска била 20.08.2018 г. Общият размер на остатъчното задължение 4 на кредитополучателя по Договора бил 9500,90 лв., от който главница 5414,78 лв., договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 20.07.2018 г. до 19.12.2021 г. и дължима в периоди от 20.08.2018 г. до 20.12.2021г. вкл. в общ размер на 3004,57лв. , обезщетение за забава върху просрочена главница, начислено за периода от 17.02.2020 г. до 17.02.2023 г. било в размер на 1 081,55 лв. Процентът на ГПР със съобразяване на „такса ангажимент" бил 34,26%, а без 32,61%.С удържаната от отпуснатия заем сума от 1008,28 лв.били погасени предходни задължения на ответницата по Договор NCREX14756967 и Договор №CREX-14639191.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по ко ето ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.

По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на длъжника за цесията, който не бил открит на адреса, като пратките се върнали в цялост с отбелязване, че били „непотърсени".

Следва да се посочи, че във формираната с редица решения практика на ВКС (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно 5 чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Дори да се приеме, че ответникът не е получил уведомлението, като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита връчено на ответника, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо последния, още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).

С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила правно действие.

По делото не се спори, че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и ответника са съществували облигационни правоотношения, съгласно които ответникът получил от дружеството заем в размер на 6000 лв. по сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер № PLUS15650588 от 05.01.2018 От него за БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е възникнало задължението да предостави на ответника сумата от 6000 лв. На 08.01.2018 г. кредиторът превел по посочената от кредитополучателя банкова сметка сума в размер на 4781,72 лева, тъй като от общия размер на отпуснатия кредит 6000 лева били извадени погасяваните на предходни задължения посочените два договора в размер на 1008,28 лева, както и сумата за „такса ангажимент", в размер на 210,00 лева. От представените по делото доказателства е видно, че ответникът не е изпълнил свои задължения по чл.1 от него, като не били заплатени никакви погасителни вноски след 11.07.2018г. Към настоящия момент цялото вземане е изискуемо. В тежест на ищецът е да докаже погасяване на насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за това, респ. не е 6 доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 5414,78 лв.- неизплатена главница, както и сумата от 2517,98 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2018 г. до 20.12.2021 г., която съдът определи по реда на чл.162 от ГПК.