Решение № 501 от 13.10.2021, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 501 гр.Плевен, 13.10.2021 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева.

Катя

Арабаджиева при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 559 по описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 260052 от 10.05.2021 г., постановено по анд № 1104/2020 г., Районен съд – Ловеч е отменил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №3031267, издаден от ОД на МВР – Ловеч, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, на П.М.П. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 650 лева за нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 13.07.2019 г. в 15,29 часа в обл. Ловеч, път II-35, км 44+200, при движение в посока Троян, при въведено временно ограничение на скоростта – 40 км/ч, въведено с ПЗ В-26, с МПС ***** – товарен автомобил с регистрационен номер *****, при разрешена скорост 40 км/час с автоматизирано техническо средство /АТС/ „ARH CAM S1“ е установена скорост 98 км/час – скоростта е превишена с 58 км/час.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД на МВР-Ловеч, чрез юрисконсулт Р., с доводи за неправилност на постановеното решение. Счита за неправилни изводите на РС, че мястото на извършване на нарушението е в населено място. Сочи, че пътят е околовръстен на гр.Ловеч и не минава през населеното място. Същият е извън пределите на града, което е видно от писмо на община Ловеч, съгласно което участъкът от републикански път II-35, км 44+200 попада извън регулацията на гр.Ловеч, южно разположен спрямо строителните граници на града. Счита, че действията на контролните органи са съобразени с разпоредбата на §6, т.49 от ДР на ЗДвП и са в полза на водачите и гражданите, като поставените пътни знаци Д11 и Д12 са без значение, тъй като не е налице застроена със сгради територия. Моли съда да се отмени съдебното решение и да се потвърди електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –

П.М.П. се явява лично и моли съда да остави в сила оспореното решение.

Постъпила е и молба от упълномощения от П. адв.И., който оспорва жалбата, моли съда да остави в сила оспореното решение, претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба с оглед на събраните доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

По жалбата срещу ЕФ е било образувано анд № 1139/2019 на РС-Ловеч, с решението по което № 260037/09.10.2020 г. ЕФ е бил отменен. При инстанционен контрол, с решение № 188/08.12.2020 г. по канд №198/2020 г. на Административен съд Ловеч решението на РС е било отменено, като делото е върнато на друг състав на РС със задължителни указания. Пред РС е образувано анд № 1104/2020 г. Постановеното решение на РС по това дело е било обжалвано с посочената по-горе касационна жалба, като с оглед на факта, че Административен съд Ловеч не е могъл да сформира надлежен съдебен състав, с определение № 8068/05.07.2021 г. по дело 6442/2021 на ВАС, делото, образувано по касационната жалба на ОД на МВР-Ловеч, е изпратено на настоящия съд, където е образувано настоящето дело.

С оспореното решение РС е приел за установено, че ЕФ е издаден от компетентен орган – ОД МВР Ловеч, на чиято територия е извършено нарушението, в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Въз основа на събраните писмени доказателства въззивният съд е приел, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, е одобрен тип средство за измерване, вписано в регистъра под №5126 със срок на валидност до 07.09.2027 година и през периода 10-14.06.2019 година й е била извършена последваща техническа проверка, което се доказва от приложения Протокол от проверка №28-С-ИСИ/14.06.2019 г. на БИМ. В приложената снимка №11743С0/0024587 се съдържа информация за това къде се е намирала системата за видеоконтрол (географски координати), разстоянието, от което е засечен автомобилът, отчетената скорост, допустимата скорост, часът и датата на отчитане на нарушението. Съдът е изложил съображения, че при издаване на ЕФ са отчетени и допустимите отклонения при измерване на скоростта, като измерената скорост е била намалена с 3%, закръглена до цяло число в полза на нарушителя. РС е счел, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., видно от представения Протокол с рег. № 906р-5159 от 15.07.2019 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на процесното техническо средство на 13.07.2019 година, от който е видно къде е било разположено техническото средство – на км.44+200 от път ІІ-35, както и че е контролирал МПС-та, движещи се в посока от гр.Плевен към гр.Троян. Приел, че от формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Същият е издаден от ОДМВР Ловеч, което е изрично посочено в титулната част, а от приложения към административнонаказателната преписка списък с намерени фишове се установява, че същият е издаден на 24.09.2019 година.

По делото са представени от ОПУ гр. Ловеч с писмо с вх. №261197/02.03.2021 г. заверено копие на Протоколи от 22.05.2018 г., 28.05.2018 г. и 05.07.2019 г., както и схема на път II-35 от км 43+720 до км.44+360, от които съдът установил, че към дата 13.07.2019 г. в участъка от км.37+000 до км 46+105, вкл. км. 44+200 е била въведена временна организация на движение съгласно Заповед №РД-11-19/09.05.2018 г. за въвеждане на ВОБД и Заповед № РД-11-28/28.06.2019 г. за удължаване на срока, поради което РС е счел, че възраженията относно влизането в сила на заповедта за временна организация на движение са неоснователни, тъй като видно от представените, приети и вложени като доказателства по делото писмени доказателства, към момента на извършване на нарушението е бил налице знак за ограничение на скоростта до 40 км/ч, а съгласно чл.6 т.1 от ЗДвП, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Въззивният съд направил извод, че фактите по делото са установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с приложените към делото веществени доказателства – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0024587 /л.8 по анд №1139/2019 г. на РС Ловеч/ заснет от видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобилът и регистрационният му номер, като фиксираната скорост е 101 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % (допустимата техническа грешка при измерването), наказуемата скорост е била определена на 98 км/час и въз основа на нея е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 58 км/час. Техническото средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0 е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и самия автомобил. Така че, ако автомобилът не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажирал доказателства, които убедително да оборват данните от вещественото доказателство.

Съдът приел, че на разпечатката от видеоклипа ясно е видно, че в момента на заснемането и засичането на скоростта, автомобил с рег.№ *****е бил сам на пътя, като нито в неговото, нито в насрещното платно за движение е имало друг автомобил, за да съществуват съмнения чия скорост системата е измерила. РС е приел за доказано и обстоятелството, че към този момент в участъка е имало въведена временна организация на движението от 40 км/ч. /л.10 от анд №1139/2019 г./ Това обстоятелство установил от представените снимки на разположението на системата ARH CAM S1 и въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 40 км/ч в началото на пътния тунел. И на двете, в горния ляв ъгъл е налична информация за времето, когато са били направени, като това е датата 13.07.2019 г., т.е. същата, когато е било заснето и нарушението от автомобила на жалбоподателя. Тези доказателства съдът приел за кореспондентни и с данните от представения протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /л.8 от анд №1139/19 г. на РС Ловеч/, както и с представените от ОПУ Ловеч писмени доказателства. В него също е посочено, че въведеното ограничение на скоростта в контролирания участък е било 40 км/час. Изискването за съставяне на протокол по чл.10 от Наредбата приел, че не е самоцелно, тъй като протоколът удостоверява, че на посочената в ЕФ дата и час е било използвано мобилно АТСС, което е било разположено на конкретен участък от път, отворен за обществено ползване и са били проверявани МПС, движещи се в конкретна посока. Протоколът съдържа характеристиките на официален свидетелстващ документ и според въззивния съд е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта (ако такова е въведено със съответния пътен знак за контролирания участък), автомобилът на който е поставено мобилното АТСС и други изисквания по наредбата, поради което направените в тази връзка възражения приел за неоснователни. Според въззивния съд са налице безспорни доказателства по делото и че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано- видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Български институт по метрология и от протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019 г. на ГД „МИУ” при БИМ, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също е била преминала първоначална и последваща периодична проверка на годността, като е отговаряла на изискванията на Закона за измерванията. С оглед на тези съображения РС е направил извод, че категорично и безспорно се установява, че на 13.07.2019 г., в 15:29 часа, на второкласен път ІІ-35, при км 44+200, при движение в посока гр. Троян с автомобилът на жалбоподателя е било извършено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като същият е преминал през този участък от пътя (регулиран с пътен знак В26 и ограничение на скоростта до 40 км/ч) със скорост от 98 км/час.

Съдът приел, че основният спорен момент в производството е дали деянието е извършено в или извън очертанията на населеното място. От посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението – път ІІ-35, при км 44+200 се установява, че наказващият орган е приел, че е извършено в извън населено място, поради което е приложил и санкционната разпоредба на чл.182, ал.2 от ЗДвП, в хипотезата на т.6 от същата, с оглед стойностите на установеното превишение на скоростта. Доводите на жалбоподателя, изразени чрез процесуалния му представител са, че мястото на извършване на нарушението попада в рамките на населеното място гр. Ловеч, независимо, че път ІІ-35 е част от републиканската пътна мрежа.