Определение № 65 от 23.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 65 гр. Ловеч, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500728 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.5 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Юробанк България”АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н „Витоша“, ул.”Околовръстен път“№260,представлявано от адв.Г. Б.

И.,преупълномощен от Адвокатско дружество „В. и партньори“ с ЕИК ****,със съдебен адрес гр.София,бул.“Васил Левски“№38, срещу Разпореждане

№2456/02.09.2024г.,пост.по ч.гр.д.

№864/2024г.на РС-Тетевен. Не е съгласен с аргумента за отхвърляне изцяло на заявлението като нередовно, а именно липсата на доказателства за представителната власт на подписалите извлечението от счетоводните книги на банката лица.Счита,че преценката за редовността на документа следва да се прави с оглед информацията, която е удостоверена в него,а не да се свързва с наличие или липса на други писмени доказателства,които заповедният съд счита за относими.Възразява,че няма разпоредба,която да задължава банката да представя и такъв документ. Наличието на представителна власт не е сред обстоятелствата,които обуславят редовност на документа от външна страна

Освен това, ако се приема за нередовност на заявлението,то съдът е следвало да го остави без движение с указания за представяне и едва при неизпълнение да отхвърли заявлението.

Възразява,че цитираният съдебен акт на ОС-Ловеч е постановен при различна фактическа обстановка.За да откаже издаването на заповед за изпълнение заповедният съд преди това е оставил заявлението без движение с конкретни указания,като е приел,че не са изпълнени.При последвалото обжалване ОС-Ловеч е споделил този извод за неизпълнени указания и отхвърлянето на заявлението,като е допълнил и с аргумента за липсата на приложено пълномощно като формално основание за отхвърляне на заявлението.Възразява,че от съда не са изложени аргументи в подкрепа на този извод,поради което приема произнасянето за неотговарящо на процесуалните изисквания.Допълва и с аргумент,че липсват предвидените в чл.415,ал.1,т.3,вр.с ал.3 от ГПК указания на заповедния съд,при отхвърляне на заявлението,с разясняване на възможността заявителят да предяви осъдителен иск.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и уважи заявлението изцяло.

1

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 01.10.2024г., а жалбата е подадена на 09.10.2025г.,т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 864/2024г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е частично основателна.

На 02.09.2024г. пред РС-Тетевен е подадено заявление от „Юробанк България“АД с ЕИК ***,срещу К. П. Д. с настоящ адрес в с.Златна Панега,а постоянен в с.Пещерна,двете в Ловешка област, по което е образувано ч.гр.д.№ 864/2024г. по описа на съда. Предявени са следните вземания- главница в размер на 2549.66лв.,за периода от 01.12.2023г. до 19.08.2024г., представляваща задължение по Договор за потребителски кредит с № CREX-20251936 от 20.10.2023г., възнаградителна лихва в размер на 305.86лв. за периода от 01.12.2023г. до 18.07.2024г., наказателна лихва за просрочие в размер на 223.11лв.за периода от 18.07.2024г. до 19.08.2024г., разходи за уведомяване в размер на 228лв.,за периода от 01.12.2023г. до 19.08.2024г.,както и законната лихва, разноските и адвокатският хонорар. В т.14 е изложено съдържанието на договорните ангажименти и хронологията на развитието им. Банката се е съгласила и е отпуснала кредит в размер на 2549.66лв. за срок от 2 години-т.е.последна вноска с падеж 01.11.2025г. Считано от 01.12.2023г. кредитополучателят е в забава,като към датата на уведомяване за обявяване на предсрочната изискуемост-27.06.2024г., общият размер на просрочената сума е 624.47лв.Банката е обявила всички суми за предсрочно изискуеми и е изпратила уведомление до длъжника,връчено слез ЧСИ с рег.№879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, на баща й. Във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост банката е направила разход за изготвяне на уведомлението-60лв. за адвокатско възнаграждение и 168лв. за връчването от ЧСИ,за което представя документи.Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 18.07.2024г.

В приложения договор страните са се съгласили,че размерът на кредита е 2549.66лв.,в която е включена стойността на закупените стоки- 2138.98лв. и застраховка-410.68лв.,посочена с предназначение „сигурност на плащанията“. Съобразно тази сума е определена и месечната вноска от 118.98лв.Предвиден е годишен лихвен процент от 10.79% и ГПР 11.34%. Съставен е погасителен план.

Към заявлението са приложени извлечение от сметките на банката,с издатели Росица Захариева и Нено Петров, Общи условия,Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по потребителски кредити,уведомление за предсрочна изискуемост и разписка за получаването й, придружително писмо, фактура и преводно нареждане за заплатени такси,документ за внесена държавна такса и пълномощно на представителя на заявителя.

С обжалваното Разпореждане №2456/02.09.2024г. заповедният съд е приел, че приложеното извлечение от счетоводните сметки на банката не е редовно от външна страна поради липса на доказателства за пълномощията на издателите на извлечението от счетоводните книги на банката,поради което е отхвърлил заявлението изцяло.Позовал се е на произнасяне на ОС-Ловеч по аналогичен казус.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за частично основателна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК. Съгласно чл.410,ал.3 от ГПК когато вземането е от договор,сключен с потребител,към заявлението следва да се приложат- договорът,заедно с всички негови приложения и изменения,приложимите общи условия,ако има такива. В чл.417,т.2 от ГПК е регламентирано подаването на заявление въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката,заедно с останалите документи,от които произтича вземането. В проверката по чл.418,ал.2 от ГПК на документа по чл.417,ал.1 от ГПК заповедният съд следи за редовността му от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Именно в рамките 2 на проверката по редовност на документа се изисква да се обоснове представителната власт на издателя-посочените две лица(Росица Захариева и Нено Петров). Наличието на пълномощия е условие за редовността на документа от външна страна. Затова при липсата на такива заповедният съд следва, следейки за редовността на заявлението съгл.чл.410,ал.2 от ГПК, да даде указания за отстраняване на тази нередовност.В случая неправилно РС-Тетевен не е дал такива и е отхвърлил заявлението.Едва при неизпълнение на указанията би могъл да приложи санкция.

Затова и настоящата инстанция даде указания в този смисъл,които се изпълниха своевременно от жалбоподателя.

Разгледано по отношение на останалата част от претенцията заявлението е частично основателно.

От посочените в Договор за потребителски кредит с № CREX-20251936 от 20.10.2023г.,елементи на вземането се установява,че стойността на закупената стока е 2138.98лв.

Въпреки това като „размер на кредита“ е посочена сумата 2549.66лв.,а с уговорения лихвен процент и ГПР сумата вече е 2855.52лв. Става ясно,че към главницата освен стойността на закупената стока е включена и сумата 410.68лв., посочена за застраховка „сигурност на плащанията“. Въпреки това никъде в договора, а и в приложените Общи условия, не се открива регламентация на тази допълнителна услуга. Не е ясно с кого е сключена, в чия полза е,за какъв срок, кои са покритите рискове, как е определен размерът й, при какви условия се дължи и т.н.

Видно е,че сумата за застраховката е включена в основата,от която е определен „размер на кредита“ –т.е главницата и са начислявани възнаградителната и договорната лихви, също е определен размерът на месечната вноска. Или-касае се за съществен ангажимент по договора,за който не е налице никаква регламентация.Договорена в този вид е в явно противоречие и нарушение на изискването на чл.11,ал.1,т.19 от ЗПК- в договора за кредит да се съдържа информация за застраховките,които са дължими.

На следващо място,включена в договорните ангажименти по този начин, каузата за заплащане на застраховки е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. От приложения договор, Общи условия, стандартен европейски формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без ангажимент за застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя,тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

Също така не се установява този договорен ангажимент да е бил включен в разходите по кредита,които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. Видно е,че при формиране на общия размер на кредита кредиторът е включил и застрахователната премия и върху този размер е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане,което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва.

Ангажиментът за застраховка не е отчетен като разход и така посоченият ГПР се явява необективен,тъй като не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до съществена промяна и надвишаване на законовия лимит за ГПР от 5 –кратния размер на законната лихва, съгл.чл.19,ал.4 от ЗПК. Договорен в този вид ГПР е неясен, не се знаят вида и размера на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и усвоена от него главница.

По изложените съображения съставът приема,че включена този начин в договора клаузата за застраховка цели да заобиколи изискването на чл.10а,ал.4 от ЗПК- видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. С оглед на това следва да се приложи санкцията на чл.21,ал.1 от ЗПК и тази клауза да се признае за нищожна. Като последица съгласно чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита без да дължи лихви или други разходи.

Установява се, че кредитополучателят не е извършвала плащане,не е погасила нито 3 една вноска,с оглед на което чистата стойност на кредита,която следва да върне, е стойността на закупените от нея стоки-общо на стойност 2138.98лв.,която й е отпусната като кредит.

По изложените съображения обжалваното Разпореждане № 2456/02.09.2024г., пост.по ч.гр.д.№864/2024г.на РС-Тетевен следва да се отмени в частта,с която е отхвърлено заявлението по чл.417,ал.1,т.2 от ГПК на „Юробанк България“АД срещу К. П. Д. от с.Златна Панега,Лов.област,за вземане за главница в размер до 2138.98лв., ведно със законната лихва върху главницата с начало от подаване на заявлението (02.09.2024г.) до окончателното изплащане на сумата и за тази сума се уважи. В останалата част,в която заявлението е отхвърлено за остатъка до пълния претендиран размер на главница- 2549.66лв., за възнаградителна и мораторна лихви, за разноските,макар с други мотиви, разпореждането следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По разноските.

С оглед изхода на производството следва по съразмерност с уважената част от заявлението да се присъдят разноски в полза на заявителя.