Решение № 787 от 07.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100511966 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 13229/27.07.2023 г., постановено по гр. д. № 57903/22 г. по описа на СРС, 179 състав, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на К. Б. В. сумата от 6283,50 лв., представляваща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, издадена от ответника за л. а. „Ауди“, с рег. № СВ **** ВА, валидна в периода на настъпване на процесното ПТП, за имуществени вреди – разходи за ремонт на лек автомобил „Джип“, модел „Гранд Чероки“, рег. № СА **** ТС, вследствие на ПТП, настъпило на 03.09.2022 г. в гр. София, като е отхвърлен иска за горницата над 6283,50 лв. до пълния предявен размер от 6823,50 лв. С решението ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на К. Б.

В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 310,39 лв. – разноски по делото, а К. Б. В. е осъден да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 23,74 лв. – разноски по делото.

С решение № 14970/13.09.2023 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, е допълнено решение № 13229/27.07.2023 г., постановено по гр. д. № 57903/22 1 г. по описа на СРС, 179 състав, като ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на К. Б. В. законната лихва върху главницата, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на л. а. „Джип“, модел „Гранд Чероки“, рег. № СА **** ТС, до окончателното изплащане на вземането.

Подадена е въззивна жалба от К. Б. В. срещу първоинстанционното решение в частта, в която е приета за неоснователна претенцията за законна лихва върху главницата. Твърди, че за процесния лек автомобил застрахователното дружество не е изпращало уведомление за взето решение за изплащане на обезщение при условията на тотална щета до „Пътна полиция“ при СДВР. Поддържа, че за да поиска собственикът да се прекрати регистрацията на процесния лек автомобил поради тотална щета, следва преди това застрахователят да е изпратил съобщение, т. е. да е направил изявление пред „Пътна полиция“ на ОД на МВР чрез Гаранционен фонд, че ще изплати обезщетение за тотална щета на собственика /по арг. от чл. 18а, ал.

7 и § 25, ал. 2 от ПЗР на Наредба № I – 45/24.03.2000 г./. Твърди, че по делото не е доказано, че застрахователят е изпратил уведомление, което е необходимо за прекратяване на регистрацията на посоченото основание, поради което същият е в забава и дължи законна лихва върху главницата от 1000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до плащането, а върху главницата над 1000 лв. до 6283,50 лв., считано от датата на предявяване на искането за изменение на размера на иска – 19.06.2023 г. до окончателното плащане. Иска се от съда да постанови решение, с което да се отмени решението в обжалваната част, и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи искането за присъждане на законна лихва върху главницата от 1000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.10.2022 г. до плащането, а върху главницата над 1000 лв. до 6283,50 лв., считано от датата на предявяване на искането за изменение в размера на иска – 19.06.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 23.04.2024 г. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че към настоящия момент не съществува техническа възможност за автоматичен обем на данни между застрахователите и звената на „Пътна полиция“ при МВР, поради което на лицата, на които следва да се изплати обезщетение за 2 настъпила „тотална щета“, при поискване застрахователят им издава удостоверение, което те следва като собственици на МПС да представят пред звената на „Пътна полиция“ при МВР, за да прекратят регистрацията на МПС.

Поддържа, че ищецът не е отправял искане пред застрахователя за издаване на удостоверение за настъпила „тотална щета“, което да му послужи пред „Пътна полиция“. Твърди, че именно поведението на ищеца е единствената причина, поради която не е прекратена регистрацията на процесното МПС, и не му се дължи лихва за забава. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът К. Б. В. твърди, че на 03.09.2022 г. в гр. София на кръстовището на ул. „Г. С. Раковски“ и бул. „Княз Ал. Дондуков“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди“, с рег. № СВ **** ВА, и лек автомобил „Джип“, модел „Гранд Чероки“, с рег. № СА **** ТС. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Ауди“, който не е спазил предписанието на „Б1 – Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и е станал причина за настъпване на сблъсък с движещия се по бул. „Княз Ал. Дондуков“ лек автомобил „Джип“, собственост на ищеца. Поддържа, че за нанесените щети на лек автомобил „Джип“ е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1455 лв. на ищеца от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с водача на увреждащия автомобил „Ауди“. Твърди, че е налице непогасен остатък от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 6823,50 лв. /вж. допуснатото изменение в размера на иска/. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6823,50 лв., представляваща неплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.09.2022 г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 26.10.2022 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответникът – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва иска като 3 неоснователен. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вината на водача на застрахования автомобил. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част.

Първоинстанционното решение в частта му, касаеща иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, е влязло в сила като необжалвано. С него ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 6283,50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за лек автомобил „Ауди“, с рег. № СВ **** ВА, които са причинени при ПТП, настъпило на 03.09.2022 г. в гр. София на лек автомобил „Джип“, модел „Гранд Чероки“, рег. № СА **** ТС.

Предмет на въззивна проверка е решението в частта му, касаеща произнасянето по акцесорната претенция за законна лихва.

За да осъди ответното дружество да заплати на ищеца законната лихва, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на л. а. „Джип“, модел „Гранд Чероки“, рег. № СА **** ТС, до окончателното изплащане на вземането, първоинстанционният съд е приел, че по делото не са представени от ищеца доказателства за прекратяване на регистацията на процесния автомобил, поради което законната лихва ще се дължи, считано от датата на представяне на такива доказателства.

С т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материална правна норма дори ако нейното нарушение не е 4 въведено като основание за обжалване.

В случая, посочената в първоинстанционното решение практика на ВКС /Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/14 г. на ВКС, I т. о., Решение № 59/12.06.2015 г. по т. д. № 1256/14 г. на ВКС, I I т. о. и други/, въз основа на която първоинстанционният съд е приел, че законната лихва се дължи, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил, е постановена по спорове, възникнали по повод изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, а не по спорове с предмет - пряк иск на пострадалото лице срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, и не е относима към прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.

С решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/21 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е даден отговор на въпроса от кой момент застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава върху застрахователното обезщетение. С него е прието, че застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава върху застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, а на основание чл. 497, ал. 1 КЗ дължи законна лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок.

С Определение № 50513/24.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 858/2022 г., I т. о., е разяснено, че в тези хипотези дължимостта на лихвата не е поставена в зависимост от наличието на допълнителни обстоятелства.

По делото не се спори, че ищецът е подал уведомление до ответното застрахователно дружество за настъпилото застрахователно събитие по чл.

429, ал. 3 КЗ, както и че е предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която извънсъдебно му е била изплатена сумата в размер на 1455,00 лв.

С оглед на това, че ищецът по делото претендира заплащането на законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на завеждане на 5 исковата молба в съда, и с оглед разрешението в практиката на ВКС /Решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/21 г. на ВКС, I т. о., Определение № 50513/24.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 858/2022 г., I т. о. и други/ относно началния момент, от който се дължи лихва за забава при прекия иск по чл. 432 КЗ, както и че дължимостта на лихвата в тези хипотези не е поставена в зависимост от наличието на допълнителни обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че решението в обжалваната му част следва да бъде отменено като неправилно, и вместо това следва да бъде постановено друго, с което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца законната лихва върху главницата от 1000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.10.2022 г. до плащането, а върху главницата над 1000 лв. до 6283,50 лв., считано от датата на предявяване на искането за изменение на размера на иска – 19.06.2023 г. до окончателното плащане.

По разноските по делото:

Предвид изхода на спора въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25,00 лв., представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 13229/27.07.2023 г., постановено по гр. д.

№ 57903/22 г. по описа на СРС, 179 състав, допълнено с решение № 14970/13.09.2023 г., в частта, в която ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, е осъдено да заплати на К. Б. В., ЕГН: **********, законната лихва върху главницата, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на л. а. „Джип“, модел „Гранд Чероки“, рег. № СА **** ТС, до окончателното изплащане на вземането, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: