Решение № 45 от 03.04.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Ихтиман, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20231840200492 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на И. В. Д., ЕГН: ********** срещу електронен фиш, Серия К № 7125864, издаден от ОДМВР София, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Първоначално жалбата е била подадена от И. Д. в качеството му на законен представител на дружество „*“ ЕООД чрез пълномощник адв. С. П., но съгласно постъпило уточнение жалбоподател е И. Д. в качеството му на физическо лице, действащ чрез уъплномощен процесуален представител адв.

С. П..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на приложимия материален закон.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от упълномощения защитник, в което са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в административно наказателното производство, обуславящи отмяна на атакувания санкционен акт. Иска се от съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.

В открито съдебно заседание административно наказващият орган, редовно 1 призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие. Постъпило е кратко писмено становище, в което се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска се от съда да постанови решение, с което да потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. В условията на евентуалност е наведено възражение за прекомерност на претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП /видно от справка АИС АНД – л.30 от делото и датата на подаване на жалбата/, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От фактическа страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 15.12.2022г. в 13:43ч. в област Софийска, община Костенец по АМ „Тракия“ 52.900 км с посока на движение към град София лек автомобил марка „Ауди А8 Л“ с рег.

№ *, собственост на И. В. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул. „*“ № 7 се движил със скорост 120 км/ч. при ограничение на скоростта 80 км/ч. за извън населено място, въведено с пътен знак В-26, с което било извършено нарушение на правилата за движение по пътищата поради управление на автомобила с превишена скорост. Нарушението било установено и заснето с мобилна радарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип № TFR1-M № 507, насочена към град *. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 124 км/ч., като след приспадната максимално допустима грешка 3% била установена стойност на скоростта на движение от 120 км/ч., при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 40 км/ч.

За констатираното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на ползвателя на заснетото МПС – И. В. Д. бил издаден атакувания електронен фиш, с който му било, наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 300,00 лева.

Горео писаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и веществени доказателствени 2 средства,приложени към административнонаказателната преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

От представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство– мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835, със срок на валидност на мобилната система до 24.02.2020г.

От Протокол № 3-41-22 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 4835 от 27.04.2022г. е видно, че процесното техническо средство с № 507 е преминало последваща метрологична проверка на 27.04.2022г. със заключение, че съответства на одобрения тип, т.е. отговаря на метрологичните изисквания.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № р-10072/19.12.2022г. се установява, че на дата 15.12.2022г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен № 507 е заснела 72 броя статични изображения с номера от 19459 до 19531, с начален час на работа 09:00ч. и краен час на работа 14:30 ч., с място на контрол АМ „Тракия“, км 52+900, посока на движение на моторните превозни средства към град София. Радарната система TFR1-M с № 507 е била разположена в спрян служебен автомобил с рег. № *.

Видно от изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от радар TFR1-M № 507, което по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП , представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8 Л“ с рег. № *, е заснет на 15.12.2022г. в 13:43:31 часа, като стойността на измерената скорост на движение е 124 км/ч. От същия снимков материал се установява, че мястото, на което е заснет процесния лек автомобил е с GPS координати EL 23˚90975; NL 42˚35732.

Съгласно приетата като писмено доказателство по делото справка от Агенция пътна инфраструктура, Директор на ОПУ София и приложена към нея схема на знаковото пространство в процесния участък (л.74 от делото), към дата 15.12.2022г. не е имало въведена временна организация и безопасност на движението и съответно не е въведено допълнително 3 ограничение на скоростта. За процесния участък, съгласно действащата постоянна организация на движението е въведено с пътен знак В - 26 ограничение на скоростта на движение от 80 км/ч на км 54+150 ляво платно и същото е отменено на км 52+797 с пътен знак В-34.

От справка от Агенция пътна инфраструктура ведно с приложена към нея скица (л.85 от делото), извършена по географско информационна система на агенцията, се установява, че координати EL 23˚90975 и NL 42˚35732 отговарят на километър 52+876 на АМ Тракия», в ляв обхват, в близост до ляво платно за движение в посока град София.

От справка за собственост на лек автомобил марка марка „Ауди“, модел „А8 Л“ с рег. № * се установява, че лекият автомобил е собственост на дружество „Лайт рент кар – клон София“, ЕИК: * със законен представител *, ЕГН: **********.

Съгласно декларация, подадена на основание чл. 189, ал. 5 ЗДвП от *, надлежно упълномощена (видно от пълномощно лист 35 от делото) от законния представител на дружеството - собственик на автомобила на дата 15.12.2022г. лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8 Л“ с рег. № * е бил предоставен за ползване на жалбоподателя И. В. Д..

От правна страна:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган електронни фишове.

При извършена служебна проверка настоящата инстанция констатира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на законоустановените си правомощия. В него се съдържат изискуемите съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни, като фишът е изготвен съгласно установения от Министерство на вътрешните работи образец.

Неотразяването в ЕФ, че от измерената скорост е приспадната максимално допустима грешка от 3 %, не е съществено процесуално нарушение, доколкото не е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Техническото средство тип TFR1-М, с което е заснето и установено нарушението е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. "б" от ДР на ЗДвП . В случая не 4 са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., приет като писмено доказателство по делото. Протоколът има нормативно установеното съдържание, съгласно приложението към чл. 10, ал.

1 от посочената наредба. Процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.

Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш, каквото възражение е наведено в жалбата.

Съдът намира, че мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен № 507, с която е бил заснет процесния автомобил, е била технически изправна, в този смисъл не приема наведеното в жалбата бланкетно възражение за техническа неизправност на системата.

Действително от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че срокът на валидност на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M е до 24.02.2020 г., но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията (ЗИ), когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Според чл. 43, ал. 4 от ЗИ периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно т. 31 от Заповед № А616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (обн., ДВ, бр. 82/05.10.2018 г.) периодичността на проверките на скоростомери е една година.

Въпреки законосъобразното издаване на електронния фиш от процесуална страна, е допуснато нарушение на материалния закон, което обосновава основателност на жалбата и налага отмяна на обжалвания фиш.

По делото се доказа, че пътният участък от АМ „Тракия“, на който е заснет процесният автомобил да се движи със скорост от 120 км/ч. не попада в пътния участък от АМ „Тракия“, за който е имало ограничение на скоростта за движение. Съгласно издадената от УС на Агенция „Пътна 5 инфраструктура“ заповед и схема на знаковото пространство, ограничението на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26 важи от км 54+150 до км 52+797 на АМ „Тракия“ посока на движение град София, където е поставен знак В-34, който слага край на забраните, въведени с пътни знаци.

Следователно на пътния участък - км 52+876, на който процесният автомобил е заснет да се движи със скорост от 120 км/ч., разрешената скорост е 140 км/ч. съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Предвид изложеното атакуваният фиш се явява незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен.

По разноските:

При този изход на спора с право на разноски съгласно чл. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН разполага въззивникът. Същият е направил своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатко възнаграждение в размер на 400,00 лева. По делото са представени доказателства за заплащане на претендираните от страната разноски за адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие от 14.07.2023г. /л.131 от делото/, който има значение на разписка в частта, удостоверяваща заплащането на адвокатското възнаграждение. Административно наказващият орган своевременно е направил възражение за прекомерност на претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение. Претендираният размер на адвокатско възнаграждение не е прекомерен, в случая предвид вида и стойността на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен на основание чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет възлиза на 400,00 лева, именно толкова е и претенцията на въззивника за разноски. Поради гореизложеното същата следва да бъде уважена в пълен размер.