Определение № 547 от 21.08.2020, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 384/2020
- Вид
- Определение № 547
- Подписан
- 21.08.2020
- В сила
- 21.08.2020
- Състав
- Милена Даскалова, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, МАРИЕТА СТОЯНОВА ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.2, т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 547
21.08.2020 г.
Окръжен съд – Перник
Град Перник
Трети граждански състав
На 21.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20201700500384 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Теленор България“ ЕАД гр. С. против
Разпореждане на Районен съд Перник от 08.06.2020год. постановено по ч.гр.д. № 1930/2020, в частта му, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против М. Р. П. за сумата от 444,45 лв.,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ***г., начислена по фактура № 7281058980/20.11.2018г. и за сумата от 208,84 лв.,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор ***г., начислена по фактура № 7281058980/20.11.2018г.
Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила поради което моли то да бъде отменено и разпоредено издаване на заповед за изпълнение. Жалбоподателят поддържа ,че уговорената неустоечна клауза не е нищожна и не е неравноправна клауза по смисъла на чл.
146 вр. с чл.143 от ЗЗП ,както е приел районния съд. Сочи ,че длъжникът е бил информиран за правата и задълженията си по сключения договор,че клаузите не са уговорени във вреда на потребителя,че не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и че са формулирани по ясен и разбираем начин и уговарянето им е обичайна търговска практика.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок и е допустима, поради което и следва да се разгледа по същество.
Производството по ч.гр.дело 1930/2020г. на ПРС е образувано по заявление по чл.410 от ГПК, подадено от „Теленор България“ ЕАД, гр.С. за издаване на заповед за изпълнение против М. Р. П. . В т.9 на заявлението е посочено,у че се претендират общо 4 460,04 лв. за неизпълнени парични задължения на длъжника по договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг. Изложени са обстоятелства, че длъжникът не изпълнявал задълженията си да заплаща цената на получените мобилни услуги и задълженията си за неустойки ,възникнали в следствие на предсрочното прекратяване на договори за мобилни услуги и договори за лизинг по вина на потребителя.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от общо 1 413,32 лв., като от тях 444,45 лв.,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ***г. и 208,84 лв.,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор ***г. Съдът е приел, че претендираните суми надхвърлят многократно трикратния размер на дължимата се месечна такса съгласно абонаментния план и е налице неяснота относно размера на неустойката, която следва да се плати при неизпълнение, т.е. касае се за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.2, т.19 ЗЗП.
Предмет на обжалване е само постановеният отказ за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 444,45 лв.,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ***г. и 208,84 лв.,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор ***г. Липсва жалба за останалата част от вземането, за което е постановен отказ.
Частната жалба е частично основателна.
В заявлението не е конкретизирано как е формиран размерът на претендираното вземане, но в частната жалба изрично е посочено, че сумата от 444,45лв., представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси от по 37,49лв. всяка, без ДДС или общо 112,47лв. по договор за мобилни услуги № ***г. и 331,98лв., съставляващи разликата между стандартната цена на Samsung Galaxy S 9 Black без отстъпка съгласно актуалната ценова листа към ***г. и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от ***г.
Посочено е, че сумата от 208,84лв.,представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси от по 13,32лв. всяка, без ДДС или общо 39,96лв. по договор за мобилни услуги № ***г. с добавена стойност от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора, а именно 6,23 лв. и 162,65лв., съставляващи разликата между стандартната цена на Tablet Prestigio Grace 3157 без отстъпка съгласно последно актуалната ценова листа към ***г. и преференциалната му цена при сключване на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Към заявлението е представен договор за мобилни услуги № № ***г. с месечна абонаментна такса от 44.99лева с включен ДДС. Видно от договора на потребителя е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy S 9 Black при цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план от 1 166,16 лв. , при стандартна цена на устройството /в брой без абонамент/ от 1659,90 лв. или отстъпката от стандартната цена е 493,74 лв.
Представен е и договор за лизинг от ***г., касаещ същото мобилно устройство.
Към заявлението е приложени и договор за мобилни услуги № ***г. с месечна абонаментна такса от 15,99лева с ДДС, като е уговорен промоционален месечен абонамент от 13, 99 лв. Видно от договора на потребителя е предоставено мобилно устройство Tablet Prestigio Grace 3157 при цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план от 9,99 лв. , при стандартна цена на устройството /в брой без абонамент/ от 251,90 лв. или отстъпката от стандартната цена е 241,91 лв.
В чл. 11 от описаните два договора се съдържа клауза за неустойка, предвиждаща че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Предвидено е ,че в допълнение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове , съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги , потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му/в брой или съответно обща лизингова вноска/,каквато съответства на оставащия срок на договора.
Клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, равняваща се на част от ползваните отстъпки от абонаментния план, съответстваща на оставащата част от договора е неравноправна на основание чл. 143, ал.1 ,т.5 от ЗЗП,тъй като задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка и цели обогатяване на търговеца-мобилен оператор. Преценката за неравноправност на определена клауза в потребителския договор, се извършва към момента на сключването му и не е обусловена от поведението на търговеца, който в случая е преценил да не претендира неустойката в пълния й уговорен размер, а в редуциран такъв- три месечни абонаментни такси. Констатираната неравноправност по смисъла на чл.143, ал.1 ,т.5 от ЗЗП на клауза от потребителски договор,която не е индивидуално уговорена ,няма за последица намаляване на неустойката до размер,който не е обосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Съобразявайки горното , правилно заповедният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение за сумата от 6,23 лв., съставляваща стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договор за мобилни услуги № ***г.
Съдът намира ,че клаузата в двата договора, предвиждаща ,че при прекратяване на договорите потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването на договора до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им размер е валидна и обвързва страните. При изначално уговорен праг на неустойката и възможност същата да бъде определена, то следва ,че клаузата не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и като такава не е нищожна като противоречаща на добрите нрави / т.3 от ТР № 1/15.06.2010год. по тълк.дело № 1/2009год. на ОСТК на ВКС /.
Основното задължение на потребителя по договор за мобилни услуги е да заплаща в срок абонаментните такси.Уговорената неустойка обезпечава възстановяване вредите от неизпълнението на това задължение , водещо до предсрочно прекратяване на договора и невъзможността мобилния оператор да получи абонаментните вноски,дължими до изтичане на срока на договора. Тази неустойка не е необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Стандартният месечен абонамент за предоставената СИМ карта е конкретно определен, като претендираната неустойка не надвишава уговорения между страните максимален размер от три стандартни месечни такси.
Не е неравноправна и неустоечната клауза ,в частта й предвиждаща при прекратяване на договора потребителят да дължи разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора. Съдът намира ,че клаузата отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Видно от договорите за мобилни услуги на потребителя са предоставени мобилни устройства с ясно посочена цена в зависимост от наличието или не на абонаментен план, като е посочен и размерът на отстъпката от стандартната цена, ползвана от потребителя, като и двата договора се претендира заплащане на сума, който не надвишава тази отстъпка.
Потребителят на мобилни услуги е получил устройството на преференциална цена с оглед сключения от него договор за мобилни услуги ,в който изрично е договорено че вземането за неустойка в размер на разликата между стандартната цена на устройството без отстъпка и преференциалната цена при сключване на договора възниква при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. Стандартната цена на предоставените устройства , преференциалната им цена ,както и размера на отстъпката са изначално определени в договора ,като на тази база и съобразявайки оставащия срок на договора размерът на неустойката е определяем , поради което неустоечната клауза не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, респ. не е нищожна като противоречаща на добрите нрави / т.3 от ТР № 1/15.06.2010год. по тълк.дело № 1/2009год.
По изложените съображения , съдът намира, че разпореждането в частта му, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумата от 6,23 лв., съставляваща стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договор за мобилни услуги № ***г. следва да се потвърди, а в останалата му обжалвана част разпореждането следва да бъде отменено, като се постанови издаване на заповед за изпълнение.
Предвид изхода от спора на жалбоподателя се дължат и направените в настоящото производство разноски, които са в размер на 14,86 лева –заплатена държавна такса, както и още 12,96 лв. заплатена държавна такса за първоинстанционното производство и 67,32 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 08.06.2020год. постановено по ч.гр.д. № 1930/2020 по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която отхвърлено заявлението на „Теленор България“ ЕАД гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК спрямо М. Р.
П. за сумата от 444,45 лв., представляващи неустойки по договор за мобилни услуги № ***. и сумата от 202,61 лв., представляващи неустойки по договор за мобилни услуги № ***г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :