Решение № 108 от 24.02.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Благоевград, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20221200501116 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 317 от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба адв. И. К. – особен представител на Г. Д., ЕГН **********, с адрес община Благоевград, село Б.П., ул. В.Б. срещу Решение № 906866 от 26.10.2022 г., постановено по гр.дело № 999/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б.П., общ.

Благоевград, ул. „В.Б., че дължи на „О.Ф.Б.” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.”, бул. “К.А.Д., етаж 2, представлявано от И.Г.Д.М. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.М.М., редовно упълномощена с нотариално заверено пълномощно per. № 12328/27.11.2014г. по описа на М.Ш. - Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 042 в регистъра на Нотариалната камара, съдебен адрес: гр.

Благоевград, ул. „С.С., етаж 1, следните суми, на следните основания и периоди:

- сумата от 9408,55 лева (девет хиляди четиристотин и осем лева и петдесет и пет стотинки) — главница по Договор за кредит за текущо потребление от 1

18.05.2017г. със сметка № 24422570;

- сумата от 1184,13 лв. /хиляда сто осемдесет и четири лева и тринадесет стотинки/ за периода от 05.07.2018г. до 06.05.2019г. - договорна /възнаградителна/ лихва;

- сумата от 7,84 лв. /седем лева и осемдесет и четири стотинки/ - законна лихва за периода от 07.05.2019 г. до 09.05.2019 г.;

- сумата от 25,80 лв. /двадесет и пет лева и осемдесет стотинки/ Обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 06.05.2018г. до 06.05.2019г.;

- сумата от 120,00 лв. /сто и двадесет лева/ - разходи при изискуем кредит;

- ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 10.05.2019г. до окончателно изплащане на вземането, които суми са предмет на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 4505 от 15.05.2019г., издадена по ч.гр.д.№ 1139/2019г. по описа на РС Благоевград, като отхвърля исковете над горните уважени размери и периоди до поисканите в исковата молба, като неоснователни.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционният акт, за което се излагат следните доводи: Посочено е във въззивната жалба, че неправилно и необосновано първоинстанционния съд е счел, че ищецът е доказал в хода на развилото се производство исковете си както по основание, така и по размер. На първо място счита, че предявения с исковата молба установителен иск е недопустим, като предявен от нелегитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК частен правоприемник - цесионер по Договор за покупко-продажба на вземания от 13.12.2019 г. (цесия), който правоприемник няма качеството на кредитора (цедент) - Банка, в условията на настъпило правоприемство след издаване на заповедта за незабавно изпълнение на основание чл. 417 т. 2 ГПК.

Посочва се, че представените от ищеца по делото определения не следва да се вземат предвид, тъй като е налице Решение № 1 от 01.02.2017 г. по т. д. № 3228 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, което е постановено поделото и е допуснато касационно обжалване на основание чл.

280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречивото решаване от съдилищата именно 2 по въпрос, касаещ идентичен и на настоящото дело казус и то след постановяване на ТР № 4, а именно: „…Когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, легитимиран ли е да предяви иска за установяване на вземането по реда чл.

422 ал. 1 ГПК...." Сочи се, че в решението е прието, че: „ Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. Поради това отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е: когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл.

422 ал. 1 ГПК….“ Твърди се, че Заповедта за незабавно изпълнение срещу длъжника Г. Д. е издадена въз основа на извлечение от счетоводните книги на „Б.Д.С.К.“ ЕАД на основание чл.417, т.2, тъй като кредитора е Банка, т.е. от кръга лица, за които цитираната норма предвижда една изключителна възможност, с която разполагат само определен кръг субекти. Сочи се, че от т.4г от Тълкователно решение №4/1.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС по др. дела, вкп. Решение №1/01.02.2017г. на ВКС, ТК, Второ отд. по т.д.№3228/2015г. следва, че когато заповедта за изпълнение е издадена по чл.417 т.2 от ГПК на кредитор Банка, при частно правоприемство въз основа на Договор за цесия, което правоприемство е настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД, не е легитимиран да предяви настоящия иск за установяване на вземането по реда чл. 422 ал. 1 ГПК, тъй като няма качеството Банка, поради което счита, че производството по установителния иск следва да се прекрати от ОСБлагоевград. От друга страна се твърди, че 3 неправилно PC-Благоевград е приел, че искът е неоснователен, тъй като съдебната практика била категорична, че уведомяването на цедиране на вземане може да стане и в хода на процеса с връчване на такова уведомление с книжата по делото /решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. №1711/2013 г., I т.о., ТК, решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. №12/2009 г., II т.о., ТК „ Счита, че първоинстанционният съд не следва да слага равенство между назначен особен представител и връчване на книжа на ответника-длъжник в производството. Посочва се, че по силата на извършената от цедента "Б.Д.С.К." ЕАД цесия в полза на ищеца по делото, във връзка с договора за цесия и съгласно приложеното към него пълномощно, вземането на "Б.Д.С.К." ЕАД е преминало в полза на ищеца по делото като съвкупност, но същото би могло да породи своето действие спрямо длъжника от момента на неговото уведомяване съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД, т.е. от момента на съобщаването му за цесията. Сочи, че с Разпореждане на PC адв. И. К. е назначена като особен представител на длъжника, който е роден в А. и е с постоянен адрес е в С.М.. Същата не познава длъжника, никога не се е срещала и нямам връзка с ответника Г. Д.. Посочва,че цесията е осъществена след приключване на заповедното производство. Излагат се доводи, че погрешно съдът счита, че с изпращане на писмо с обратна разписка до адреса на длъжника, на който адрес обаче длъжникът е „непознат“ според оформянето на обратната разписка от доставчика на писмото, както и с връчването на особения представител на исковата молба е изпълнено задължението за уведомяване по чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като връчването на съдебните книжа, ведно с приложеното към тях уведомление за цесия, по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК в хода на исковото производство не представлява уведомяване на длъжника. Назначаването на особен представител, който да го представлява по делото, има за цел осигуряване на защита на интересите на ответника в исковото производство, съгласно чл. 47 ал. 6 от ГПК, но не води до надлежно уведомяване на самия длъжник. Сочи се, че действията на адв.

К. в качеството на процесуалния представител в хода на образуваното исковото производство не представляват редовно уведомяване на цедента до длъжника за извършената цесия, което води до неправилно решение на PC, тъй като искът е неоснователен. Сочи се, че действително в практиката си ВКС, цитирана в обжалваното първоинстанционно решение, нееднократно 4 съдът се е произнасял с Решения, с които е приел, че цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новия кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. По този начин изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.З пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Счита, че така Формираната от ВКС практика не би могла да бъде приложена по настоящия казус, тъй като произнасянията на върховната инстанция касае случаи на връчване на исковата молба лично на длъжника. В конкретния случай, обаче се твърди, че е налице връчване на исковата молба на особен представител на ответника именно поради обстоятелството, че същият не е бил установен на известния му в страната адрес, а от събраните по делото писмени доказателства (справки от НБД Население) се е установило, че Г. Д. е роден в А. и е с настоящ адрес в М..

Излагат се подробни съображения за правното положение на особения представител и се цитира съдебна практика в тази насока. На следващо място във въззивната жалба се навеждат доводи, че РС-Благоевград неправилно е счел, че предсрочната изискуемост е обявена надлежно с достигане на писмото до адреса на кредитополучателя съгласно чл.15 от Договор за кредит. Твърди се, че предявеният установителен иск е неоснователен, поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията с писмо за обявяване на предсрочната изискуемост, както и с депозираната искова молба, за което се излагат следните доводи: На първо място се твърди, че е останало недоказано, че точно този кредит, подробно описан в поканата, е обявен за предсрочно изискуем, поради следното обстоятелството, че в поканата уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с вх.

№8077/14.11.2018 г. на ЧСИ Б.В., Банката никъде не е посочила кои вноски не са погасени на падеж, каква е дължимата главница към момента на изпращане на писмотопокана, както и въз основа на кои точно клаузи от Договора за кредит се обявява изискуемостта. Сочи се,че не е ясно защо Банката е посочила, че кредита се отчита по някаква, различна от посочената в договора за кредит сметка, а именно: 0000000024422570. което е в разрез с чл.4 и чл.5 от представения Договор за кредит за текущо потребление, където е посочена 5 сметката, по която следва да се усвоява и погасява кредита от кредитополучателя Д., а именно: IBAN: ****. Твърди се, че по този начин оформена поканата, дори и да достигне до адресата си тя не може да породи исканите правни последици, а именно да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като не може да се установи по безспорен начин тъждество между процесния Договор за кредит и поканата-уведомление. На второ място счита, че поканата-уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК от ЧСИ Б.В. (вх.

№8077/14.11.2018 г.), като адресът на длъжника е посетен три пъти, като на третия път е залепено уведомление. Твърди се, че от представените писмени документи към исковата молба е видно, че ЧСИ Велинов е направил справка в НБД Население (стр.54 в делото), от която е видно, че настоящия адрес на длъжника е в М. от 11.06.2013 година, а настоящия адрес на съпругата на длъжника считано от 03.09.2018 година също е в М., т.е към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем длъжникът и семейството му не живее на посочения адрес, поради което счита, че длъжника не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, включително и по аргументи на чл.415 от ГПК, в който законодателят е предвидил една повисока защита свързана именно с неуведомяване на длъжника за започнато производство, респективно неуведомяване на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Отново с аргументите изложени по-горе в настоящата въззивна жалба, адв. И. К. счита, че тя като особен представител на ответника не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение каквото е обявяване на предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба. На следващо място се навеждат доводи, че неправилно PC не е съобразил възраженията на особения представител, свързани с размера на дължимите от Г. Д. суми. Посочва се, че макар да е била изготвена счетоводна експертиза е останал недоказан размерът на дължимата договорна и законна лихва, тъй като ищецът не е поставил правилните въпроси на експерта, съответно размерът на лихвата не е изчислен съобразно с датата на предсрочната изискуемост. Посочва се, че съгласно чл.432 от ТЗ и т.2 от ТР №3/2017г.,след този момент кредиторът има право единствено на законна лихва за забава на длъжника до датата на плащането. Известно е, че договорната лихва представлява възнаграждение, което банката получава за услугата по 6 договора за банков кредит за това, че е предоставила паричен ресурс на длъжника. Затова се дължи до датата, на която длъжникът реално изпълнява задълженията си по договора. След това, при неизпълнение за кредитора е уговорено право да търси заместващото обезщетение за забава и да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочва се, че Д. е в качеството на страна по договора, а с нормата на чл.ЗЗ от ЗПК е създадена допълнителна гаранция срещу бездействие на кредитор да търси уговореното изпълнение.