Определение № 1413 от 24.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1413 гр. София, 24.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002104046 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 3483/12.08.2024г., подадена от А. С. Ш., чрез процесуалния представител адвокат Е. П. от АК-К., срещу решение № 92/12.07.2024г. по в. гр. д. № 46/2024г. на Кърджалийския окръжен съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 559/12.12.2023г. по гр. д. № 1351/2022г. на Кърджалийския районен съд, са уважени предявените от С. Н. М., Х. Н. Даггюл, П. Н. А. и Н. Н. И. срещу касатора искове за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС - за признаване за установено спрямо А. С. Ш., че С. Н. М., Х. Н. Даггюл, П. Н. А. и Н. Н. И., са собственици на 250/627 идеални части от новообразуван поземлен имот с кадастрален № 384, кадастрален район 303, целия с площ 627 кв.м. по плана на новообразуваните имоти по § 4, на зона за земеделско ползване № 5 в землището на [населено място], код по ЕКАТТЕ 40909, общ. К., обл. К., одобрен със Заповед № РД-09-46 от 21.02.07г. на Областния управител на Област К., ведно с южната част от изградената в него през 1956г. масивна сграда със застроена площ 61 кв.м., Р. 129,50 кв.м., състояща се от дневна, трапезария, кухня, склад, баня с тоалетна и коридор на първия етаж и три спални, кабинет, баня с тоалетна, коридор и тераса на втория етаж, при граници и съседи на новообразувания поземлен имот: имот [№] на [община]; имот [№] на [община]; имот [№] на [община]; имот [№] на [община] и осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху недвижимите имоти, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 124, т. 1, рег. № 5132, дело № 123/22г. на нотариус Л. Т. с рег. № 774 на НК и са присъдени сторените по делото разноски.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на

1 съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции бъдат отхвърлени със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1. Може ли съдът да разгледа и се произнесе по иск на непредявено основание и служебно да установи нова фактическа обстановка, различна от твърдяната и приетата от страните и съда в първоинстанционното производство;

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?

3.Кой е решаващият индивидуализиращ белег на недвижимия имот, обект на спорното право и по какви критерии съдът следва да установи идентичност на процесиите поземлен имот и жилищна сграда.

По тези въпроси, касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 88 от 04.05.2016г. по гр. д. № 4229/2015г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 222 от 27.03.2018г. по т. д. № 505/2017г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 338 от 27.03.2018г. по гр. д. № 706/2017г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 16 от 09.03.2016г. по гр. д. № 6670/2014г. на ВКС, І г.о.; решение № 473 от 13.02.2013г. по гр.д.№ 1146/2011г. на ВКС.

4.Когато владелецът на един наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС? Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по въпроса е в противоречие с Тълкувателно решение №11/2012г. от 21.03.2013г. на ВКС, ОСГК; решение №152/15.10.2019г. по гр.д. № 4181/2018г. на ВКС, I г.о.; решение №2/11.05.2016г. по гр.д. №3532/2015г. на ВКС, II г.о.

5.Съществува ли процесуалната възможност съдът да обсъди и възприеме в правните си изводи единствено текста на писмените заключения на вещите лица по съдебни експертизи, макар и частично кредитирани, без да вземе предвид отговорите на въпросите на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, преди приемането на същите експертизи. Следва ли съдът да назначи и служебно съдебна експертиза или да постави допълнителна такава, която да отговори на поставените въпроси, след като не кредитра дадените в заключението отговори; Касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на решение №59/24.04.2020г. по гр. д. № 3624/2019г. на ВКС, ІV г.о.

Поддържа се и становище за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Н. М., Х. Н. Даггюл, П. Н. А. и Н. Н. И., чрез процесуалния си представител адвокат Д. Д. от АКК., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират 2 присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника А. С. Ш., че ищците С. Н. М., Х.

Н. Даггюл, П. Н. А. и Н. Н. И. са собственици на процесния недвижим имот както и да бъде осъден ответника да предаде на ищците владението и да бъде отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение, с № 124, т.

1, рег. № 5132, дело № 123/2022г. на нотариус Л. Т. с рег. № 774 на НК и район на действие КРС.

От фактическа страна е прието за установено, че ищците С. Н. М., Х. Н. Даггюл, П. Н. А. и Н. Н. И. са сестри и наследници на М. Н. М. (починала на 17.01.2022г.), която е живяла в процесния имот на семейни начала с ответника А. С. Ш..

Посочено е, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с условие № 82, т.

II, рег. № 2901, дело № 381 от 2004г. на нотариус Калин Д., с рег. № 020 на НК и район на действие КРС, през 2004г. М. Н. М. е закупила от родителите си Н. Х. М. и Ю. И. М. 1/2 идеална част от дворно място от 500 кв.м., извън регулацията на [населено място], в местността „ЙЕРЕНЛИК“- землището на [населено място], ведно с южната част от построената в него през 1956г. едноетажна масивна жилищна сграда, обособена като самостоятелно жилище със застроена площ 57,40 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня, предверие и баня, една стая в северозападната част на сградата, със самостоятелен вход от юг, със застроена площ 8,10 кв.м., при граници на имота: изток - път за [населено място], югозапад- главен път № 5 Р.-Подкова, север - имот на М. М. М. и имот на С. Р., юг - имот на М. Х. Х., при условие, че продавачите ще ползват пожизнено до смъртта на всеки един от тях една стая от имота, предмет на продажбата. Установено е, че продавачите починали, съответно единият от тях през 2010г., а другият - през 2011г.

Констатирано е, че с н.а. №124, т.1, рег.№ 5132, дело № 123/2022г. на нотариус Л. Т. с рег.

[№] на НК и район на действие КРС, ответникът А. С. Ш. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот: 250/627 идеални части от новообразуван поземлен имот с кадастрален № 384, кадастрален район 303, целия с площ 627 кв.м. по плана на новообразуваните имоти по § 4, на зона за земеделско ползване № 5 в землището на [населено място], код по ЕКАТТЕ 40909, общ. К., обл. К., одобрен със Заповед № РД-09-46 от 21.02.07г. на Областния управител на Област К., ведно с южната част от изградената в него през 1956г. масивна сграда, със застроена площ 61 кв.м., Р. 129,50 кв.м., състояща се от дневна, трапезария, кухня, склад, баня с тоалетна и коридор на първия етаж и три спални, кабинет, баня с тоалетна, коридор и тераса на втория етаж, при граници и съседи на новообразувания поземлен имот: имот [№] на [община]; имот [№] на [община]; имот [№]2 3 на [община]; имот [№] на [община].

От приетите по делото писмени доказателства е установено, че на 01.02.2022г. (14 дни след смъртта на М. М.) ответникът А. С. Ш. е подал молба - декларация за признаване правото му на собственост и с нотариален акт №124, т.1, рег.№ 5132, дело № 123/2022г. на нотариус Л.

Т. е бил признат за собственик по давностно владение върху процесния недвижим имот.

Установено е, че на 05.08.2004г. на М. Н. М. е издадено разрешение за строеж за обект „тавански етаж“ към съществуваща сграда в м. „Йеренлик“, общ. К., като в обяснителната записка е посочено, че по искане на инвеститора се предвижда проектиране на следните помещения : 2 спални на кота 2, спалня, кабинет и баня на кота 3, като на кота 0 има изградени помещения със следното съдържание: дневна- 13,5 кв.м.; кухня и трапезария- 24,0 кв.м.; тоалетна с мивка; склад. Предвидено е над трапезарията и дневната изграждането на нова бетонова плоча и нов двускатен покрив. Посочено е, че съгласно обяснителната записка, първият етаж се запазва такъв, какъвто е бил с намиращите се там помещения, като върху тях е било предвидено изграждането на бетонна плоча.

Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза е налице частична идентичност на описания в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот с условие № 82, т. II, рег. № 2901, дело № 381 от 2004г. на нотариус Калин Д., с рег. № 020 на НК и район на действие КРС и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение №124, том I, рег. № 5132, дело № 123/2022г. на нотариус Л. Т. с рег. № 774 на НК и район на действие КРС, поземлен имот - вещото лице е посочило, че след влизане в сила на Плана на новообразуваните имоти по §4 за зона за земеделско ползване №5, в землището на [населено място], код по ЕКАТТЕ 40909, [община], област К., одобрен със Заповед №РД-09-46 от 21.02.2007г. на Областния управител на Област К., за 1/2 идеална част от дворно място извън регулацията на [населено място], в местността „ЙЕРЕНЛИК“ - землището на [населено място] с площ 500 кв.м. били отредени 250/627 идеални части от новообразуван поземлен имот, с кадастрален №384, кадастрален район 303, целият с площ 627 кв.м.

Посочено е също така, че според заключението тъй като посочените граници на имота в двата нотариални акта са различни, не може да се твърди за пълна тяхна идентичност, както и че е налице е сходство в двата поземлени имота, предмет на процесните нотариални актове.

Въззивният съд е посочил също така, че според вещото лице първоначално изградената през 1956г. жилищна постройка, част от която била обособена като самостоятелно жилище със застроена площ 57,40 кв.м, състоящо се от две стаи, кухня, предверие и баня и една стая в северозападната част на сградата, със самостоятелен вход от юг, със застроена площ 8,10 кв.м. не съществувала понастоящем-според вещото лице съществуващата в имота жилищна сграда представлявала масивна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 61 кв.м., Р.

129.50 кв.м., състояща се от жилищни помещения, баня с тоалетна, коридор и тераса на втория етаж, с вътрешно стълбище, която била изградена значително след 1956г. Вещото лице е изготвило скица на описаните в нотариалните актове поземлени имоти, като е нанесъл един върху друг двата имота с нанесени данни по двата нотариални акта, в която е 4 установена единна, обща постройка - жилищна сграда.