Определение № 18 от 12.03.2021, Районен съд - Свищов

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. гр. Свищов , 12.03.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пенка Б. Йорданова като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Частно наказателно дело № 20214150200035 по описа за 2021 година за да се произнесе взема предвид:

Процедура по прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 от НПК.

Постъпила е жалба от Д. И. Б. от с. Червена, общ. Свищов против Постановление от 28.01.2021г. на прокурор Любомира Минкова от ТО Свищов към Районна прокуратура В.Търново, с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК е прекратено досъдебно производство водено като ЗМ № 353/2020г. по описа на РУ на МВР – Свищов.

Посочва, че преписката е образувано по негов сиграв, в който е посочил, че е пострадал от престъпление от общ характер, извършено от А.Ц. в хипотезата на чл. 131 ал. 1 т. 2 вр. чл.

130 ал. 2 от НК и/или по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 от НК, по която преписка била извършена поЛ.йска проверка, както и образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК , пострадал от което бил брат му П. Б.. Посочва, че прекратителното постановление касае именно това престъпление. Сочи, че на стр. 3-та от постановлението, било посочено, че към момента на причиняване на телесната му повреда, Ц. не е бил на служба, като било безспорно установено, че бил ударен от него, защото се ядосал, че той светел с фенерче. Описва, че било прието, че посегателството на Ц. върху него било извън службата му, в резултат на лично спречкване. Счита, че постановлението касаело отказ от правосъдие. Позовава се, че било установено, че на 22.05.2020г. в с. Червена, на публично място – улица в това село, в тъмната част на денонощието, около 22,30 часа, А.Ц. му е нанесъл удар с юмрук в лявата част на Л.то. Сочи, че му било издадено съдебно-медицинско удостоверение, в което били описани наранявания, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и медицинско удостоверение за психичното му състояние, в което било описано психичното му състояние след травмата.

1

Били събрани безспорни доказателства, че Ц. го е ударил, като от правна страна счита, че при събраните доказателства, постановлението в частта му за липсата на престъпление по чл. 131 ал. 1 от НК, от което е пострадал, било неправилно. Посочва, че липсвало активност от страна органите на ДП, каква е оценката на очевидците за установеното деяние на Ц., от което е пострадал, като не били събирани доказателства чрез разпит на очевидците как оценяват деянието на Ц., дали деянието му е станало достояние и на други лица в дните след инцидента, още повече, че деянието му е извършено на публично място. Сочи, че прокуратурата е формирала извод за безспорна доказаност на деянието, авторството му и медико-биологичните характерисит на уврежданията му, които квалифицирали увреждането му като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, но извода“никакви данни в преписката не са навеждали за причнно –следствена връзка между намерението на Ц. като охранител да предотврати извършването на престъпления в района на с. Червена, Община Свищов, който охранявал и нападението над Д.Б.. Счита, че необосновано било и приетото в постановлението, че посегателството спрямо Б. е в резултат на лично спречкване извън службата на охранителя. Позовава се, че не само в преписката, но и в ДП, чрез разпита му като пострадал , както и показанията на очевидците П. Б. и А.А. била установена липсата на спречкване между него и Ц.. Липсвали доказателства за спречкване между него и Ц. в смисъл на какъвто и да е личен конфликт, още позмалко да е била наЛ. негова агресия спрямо него, която да е провокирала Ц. било в личен план, било като охранител. Счита, че при липсата на на личен мотив да го травмира, деянието на Ц. било съставомерно по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал.1 от НК. В тази част постановлението било основано върху непълнота на доказателствата, последица от което било формиране на извод за липса на такова престъпление в нарушение на материалния закон. Счита, че в частта за липса на престъпление по чл.1 31 ал. 1 т. 2 вр. чл. 130 ал. 1 от НК обжалваното постановление било основано върху превратно тълкуване на събраните доказателства, като счита, че деянието спрямо него било извършено от Ц. при изпълнение на службата му и по хулигански подбуди. Счита, че Ц. е целял да покаже явно неуважение към обществото и незачитане на нормите на поведение, както и демонстрация на стремежа за негова лична изява чрез погазване на установения ред и във връзка със служебното му положение като охранител.

Моли обжалваното постановление на РП Свищов, като неправилно, поради противоречие със закона , да бъде отменено и делото да бъде върнато на ТОС към РП В.Търново за продължаване на разследването.

Съдът като взе предвид изнесеното в жалбата, постановлението на прокурора и материалите по приложеното дознание, намери за установено следното:

Наказателното производство е образувано на 16.07.2020 г. за това, че на 22.05.2020г. в с. Червена, общ. Свищов отнел чужди движими вещи – горнище на ангунг „Пума“ и мобилен телефон „Samsung Galaxy S3 mini“ общо на неустановена стойност от владението и без съгласието на П. И. Б. от с. Червена, общ. Свищов, с намерение 2 противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК.

От събрания в хода на разследването доказателствен материал, прокурорът е възприел следната фактическа обстановка:

Св. П. Б. живее в с. Червена, общ. Свищов. На 22.05.2020г. св. Д.Б., брат му – св.

А.А. и сестра им Й. били застанали на ул."****" в селото, където живеел А. Часът бил около 22,000 часа. По това време св. П. Б. отишъл в дома си, за да вземе цигара от майка си.

Заедно с него бил брат му св. А.в, като тръгнали по шесе към дома на майка си.

В това време около 21,30 часа св. А.Ц. – охранител в „Пауар Секюрити Груп“ООД не бил на служба , но отговорил на повикване на свой познат – св. П.Г. собственик на хранителен магазин в с.Червена, общ. Свищов, който му съобщил, че има опасност да се извърши кражба от там. Св. Г. помислив това ,защото се задействала негова мобилна алармена система. Г. и Ц. се срещнали пред магазина. Станало ясно, че няма извършена кражба. Ц. се придвижвал в района на с. Червена със служебен автомобил „Митцубиши Паджеро“ с рег. № ******* въпреки, че не бил на служба, като вес пак решил да се отзове на сигнала на св. Г..

Според св. П. Б. и св. А.А. в един момент, както си вървели по шосето срещу тях изскочил в тъмното Ц., който бил придружен от непознат мъж. Охранителят решил, че Б. вероятно е намислил да извърши кражба и го приближил. Възникнало спречкване, при което Б. се опитал да избяга, а в опит да го задържи, Ц. измъкнал от тялото му горнище на ангунг „Пума“, в което се намирал мобилен телефон „Samsung Galaxy S3 mini“ с поставена СИМкарта с № ******** Той казал, че подозира П. Б. в участието в кражба и ще задържи горнището да го изследва за отпечатъци. Впослествие с вещите Ц. и придружителят му тръгнали да бягат след А.в и Б., които се скрили в дома на първия.

Св. Д.Б. през това време, продължавал да си стои на първоначалното място. В един момент чул писъци. След малко А.в и брат му – П. Б. се появили бягайки и казали, че ги гони охраната. Св. Д.Б. видял, че след двамата братя бягат двама мъже по къси панталони, а единия от тях държал горнището от анцунг на св. П. Б.. Той и Атаносов избягали. Д.Б. разпознал, че единия от двамата мъже е св. А.Ц.. П. Б. възприел нападателите си като облечени – непознатия мъж с черна тениска с емблемата на „Паур Секюрити“, а Ц. съссветъл суичър и поставена качулка на главата си. Св. Д.Б. пък видял, че бягащите нападатели, сред които и Ц. са голи до кръста. След като не догоноли П. Б. и А.в, двамата мъже се върнали обратно. Св. Д.Б. ги запитал защо гонят другите двама, а Ц. отвърнал, че били ги наблюдавали и установили, че ще извършат кражба. Двамата мъже тръгнали, а след тях и св. Д.Б.. Той светел в тъмното с фенерче. Това ядосало св. Ц. и той казал на Б. да не свети с фенерчето. След миг се обърнал и ударил с юмрук по лявата страна на Л.то Д.Б..

Последният залитнал и се отдалечил. Усетил, че получил замайване от удара и се обадил на 3 телефон 112 в 22,49 часа. В 22,51 часа на телефон 112 се обадила и св. Д.Т. – леля на св.

Д.Б.. Тя чула, че сестра й и майка на Б. крещи за помощ, защото Д.Б. и бит и се обадила да съобщи. Екип от ЦСМП – Левски отишъл на място и извършил преглед на Б. в линейката.

Бил констатиран оток в лява теменна област по Л.то на Б. без данни за фрактури.

Впослествие Д.Б. бил освидетелстван от съдебен лекар, който установил, че е получил временно разстройсто на здравето, неопасно за живота.

След оплакването на Д.Б. било започнато досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, с оглед на това, че Ц. отнел и не върнал мобилния телефон, собственост на П. Б.. До приключване на производстото телефонът не бил установено, както и горнището на анцунга.

Прието е, че в случая не е започнато наказателно производство за причинена телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК от длъжностно Л. – охранител при или по повод изпълнение на служчата му, защото било установено още в хода на предварителната проверка, че дори и да се приеме, че А.Ц. охранител в „Пауар Секюрити Груп“ООД е автор на причинено телесно увреждане, то това негово деяние не е осъществено при или по повод на службата му. И в хода на досъдебното прозвидство били приложени трудов договор, длъжностна характеристика на Ц., както и график за неговите смени, като било констатирано, че към момента на причиняване на телесната повреда на Д.Б., охранителят не е бил на служба, а в почивка или деянието му би могло да бъде съставомерно само във втората хипотеза на чл.

131 ал. 1т. 2 от НК „по повод изпълнение на службата му“, но в случая било безспорно установено, че Б. е ударен от Ц., защото последният се ядосал, че пострадалия свети с фенерче. Никакви данни в преписката не са навеждали на причинно-следствена връзка между намерението на Ц. като охранител да предотврати извършване на престъпления в района на с. Червена, общ. Свищов, който охранявал и нападението над Д.Б.. Прието е, че действията на Ц. по повод на службата му във въпросната вечер либи свързани с преследване и неутрализиране на П. Б., за който предполагал, че е извършил или ще извърши кражба, но не и по отношение на неговия брат. Прието е, че посегателството спрямо Д.Б. е в резултат на лично спречкване извън службата на охранителя, поради което и не било започвано такова наказателно преследване, тай като се касаело за неквалифицирано нанасяне на лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК, което престъпление на основани ечл. 161 ал. 1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия до съответния районен съд, а МВР и прокуратурата не били компетентни органи в случая. Прието е, че що се касае до предмета на разследавеното били събрани доказателства, че в случая няма извършена кражба от Ц. по отношение вещите на П. Б. – горнище на анцунг и мобилен телефон, оценени на 130 лева от съдебно-оценъчната експертиза, тъй като Ц. се опитал да достигне до бягащия Б., но не е имал намерение да извърши кражба на вещите му, поради което липсата на вещите следвало да се отдаде на случайно деяние. Прието е още, че няма основание за прилагане разпоредбата на чл. 25 ал. 1 т. 6 от НПК, тъй като въобще не било започвано наказателно производство по жалбата на Д.Б. с оглед липсата на компетентност на прокуратурата в неговия случай, като в хода на производството като пострадал бил 4 конституирана неговия брат П. Б.. Описано е, че прилагането на разпоредбата на чл. 25 ал. 1 т. 6 от НПК е задължително само, ако в хода на досъдебното производство се установи, че извършеното престъпление се преследва по тъжба на пострадалия. В случая това е прието от прокурора още на фаза на предварителна проверка, поради което и не е образувано досъдебно производство за деяние по чл. 131 ал. 1 т. 2 вр. чл. 130 ал. 1 от НК.

При анализа на събраните доказателства съдът направи извод за основателност на жалбата на Д.Б., поради следното: