Решение № 9 от 22.01.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Девня, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20253120100447 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от Д. Д. Д., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Д., обл. Варна, ул. „О******, чрез проц. представител – адв. Н. А. – от ВАК срещу „НЕТКРЕДИТ“ООД, ЕИК: 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“№3, ет. 10, представлявано от И. Н. Хр. – Ст., с която е предявен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за потребителски кредит №202411080326230070/08.11.2024 г. е недействителен на основание чл. 26 ал.

1 от ЗЗД поради противоречие със закона – разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, поради което ищецът не дължи на ответника сумата от 1 104 лева, представляваща неустойка за представяне на гаранция съгласно чл. 6 ал. 1 вр. чл. 4 ал. 3 от Договора.

В исковата молба се твърди, че на 08.11.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 202411080326230070, по силата на който ответното дружество се е задължило да предостави на ищеца потребителски кредит под формата на заем в размер на 900 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне предоставената сума в срок до 09.11.2025 г.на 12 месечни вноски, при лихвен процент по кредита в размер на 39, 51% и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ 47, 51%. Общата дължима сума, която ищецът е следвало да върне на ответника е в размер на 1 104 лева, от които 900 лева и 204 лева лихва, при условие, че представи в срок 1 до края на следващия ден от сключване на договора банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде в размер на 1 104 лева със срок на валидност до 10.11.2025 г., съгласно чл. 4 ал.

З от Договора. Съгласно чл. 6 ал. 1 от Договора, в случай, че кредитополучателя не представи гаранцията по чл. 4 ал. З, то дължи на Кредитора „Неткредит”ООД неустойка в размер на 1 104 лева.

Излага се, че в посочения в чл. 11 ал. 2 от Договора погасителен план не е включена неустойката за непредставяне на гаранция по чл. 4 ал. З от Договора. Счита се, че така посочените клаузи на чл. 4 ал. 3 и чл. 6 от Договора, предвиждащи дължимостта на неустойка, са нищожни поради противоречие с добрите нрави и поради това, че противоречат на нормите на чл. 33 ал. 1 и чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Сочи се, че поради накърняване на добрите нрави се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното правоотношение, с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Основната цел на така посочената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.

Сочи се също така, че задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, води до извода, че целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. С нея се постигало и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33 ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва. Излага, че дължимата по Договора неустойка не е съобразена с действащата към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК ограничения, както и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.

Наред с това се счита, че договора противоречи и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, доколкото дължимите суми за неустойка не са включени в обхвата на ГПР, т.е. налице е недействителност на договора, тъй като потребителят е бил лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР.

На последно място се сочи и противоречие с нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като ако посочената в чл. 6 ал. 1 от Договора неустойка в размер на 1 104 лева се добави в процента на разходите на годишна база, то тя ще надхвърли размера, предвиден в тази разпоредба от ЗПК, което отново обуславя, че клаузата противоречие на закона, респ. нейната нищожност на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

На тези основания и съгласно чл. 23 от ЗПК ищецът счита, че не дължи сумата по неустойката и моли за положително произнасяне по иска.

Претендира и разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който признава иска. Заявява, че сумата за неустойка не е претендирана, поради което моли разноските по делото да бъдат възложени на 2 ищеца.

Наред с това ответникът по първоначалния иск - „Неткредит“ООД предявява насрещни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД за осъждането на ищеца да му заплати сумата от 531 лева /частичен иск от пълния размер на непогасените суми по процесния договор в общ размер на 657, 93 лева главница и възнаградителна лихва, дължима за периода от 09.12.2024 г. до 09.04.2025 г./, ведно с обезщетението за забава, на основание чл. 86 от ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 531 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Моли сключването на договора за кредит и усвояването на заемната сума от кредитополучателя да бъдат отделени като безспорни факти по делото, тъй като твърденията на страните в тази част съвпадали напълно.

Сочи, че съгласно чл. 3 от процесния договор за кредит, кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 12 броя анюитетни /равни/ вноски, всяка в размер на 92 лева, обхващащи периода от 09.12.2024 г. до 09.11.2025 година. Твърди, че към настоящия момент ищецът Д. Д. Д. е направил две плащания в общ размер на 369 лева за погасяване на задължението по процесния договор, като със сумата е погасена главница в размер до 531 лева.

Излага, че доколкото е налице просорочие по повече от две погасителни вноски, за дружеството е налице правен интерес от предявяване на насрещния иск. Сочи, че с предявяването на насрещния иск задължението на ищеца се обявава за предсрочно изискуемо, за което на ищеца да му бъде съобщено с връчване на препис от насрещния иск. Претендира и присъждане на сторените от дружеството разноски, включително 360 лева - юрисконсултско възнаграждение по предявения в производството насрещен иск.

На ищецът /ответник по насрещния иск/ е изпратен препис от така предявения насрещен иск, като в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, в който ищецът /ответник по насрещния иск/, чрез проц. си представител, излага становище за недопустимост на насрещната искова претенция. Счита, че насрещния иск следва да се заведе като самостоятелна претенция извън рамките на инициираното производство, поради различията в предмета на спора.

Отделно от това сочи, че ищецът по насрещния иск не посочва конкретно правно основание за дължимост на сумите и не прилага доказателство за усвояването им. В този смисъл, счита, че исковата молба следва да се остави без движение до посочване на правното основание за всяка една от претенциите, респ. до представяне на надлежни доказателства за правния интерес на ищеца по насрещния иск.

На следващо място в отговора ищецът /ответник по насрещния иск/ изрично заявява, че не оспорва заплащането на чиста стойност от доказано усвоена главница, каквато в настоящия момент липсва. Ето защо счита, че заведеното от него производство се явявало преюдициално спрямо насрещния 3 иск и двете производства не могат да се разглеждат паралелно. С оглед на това, моли производството по насрещния иск да се прекрати или поне да се спре до произнасяне на състава по основната искова молба.

Алтернативно, ищецът /ответник по насрещния иск/ противопоставя възражение за нищожност на договора за потребителски кредит, поради противоречието му със закона /ЗПК/ и установените разбирания за „добри нрави“ по аргументите, изложени в исковата молба. Моли предявения главен насрещен частичен иск за осъждането му да заплати частично сумата от 531 лева, като част от неизплатената сума в размер на 657, 93 лева да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по размер, т.к. липсвало надлежно доказване на усвоената сума. Счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на настоящия иск, поради което моли да се приложи разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Заявява, че причината за завеждане на основното производство по делото е установяване на недлъжимост на сумите по опорочено облигационно правоотношение, вината за която е на ищеца по насрещния иск.

Отново заявява, че не възразява възстановяване на чистата стойност на кредита, но изискването на кредитора за заплащане на суми по недействителен договор над законно установената чиста стойност на кредита били причина за иницииране на производството. Т. е. ако кредиторът би приел изпълнение на чистата стойност по кредита и не бе изисквал заплащане на недължими суми, то и до завеждане на насрещния евентуален иск не би се стигнало, респ. ищецът по него не би сторил и разноски.

В заключение, по отношение на предявения насрещен иск заявява, че в случай, че съдът прогласи претендиралата недействителност по главния иск и приеме, че ищецът дължи възстановяване на чистата стойност по кредита /т.е. усвоената главница/, моли да се постанови решение по реда на чл. 237 от ГПК, като съдът приложи разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.

В с.з., страните редовно призовани не се явяват и не изпращат представител. Чрез проц. си представители представят писмени становища, в които поддържат изразените до момента позиции. Ищецът моли за уважаване на предявения иск и отхвърляне на насрещния иск като неоснователен, неправилен и необоснован. Ответникът поддържа отговора на исковата молба, в който прави признаване на исковата претенцията. В същото време моли за отхвърляне на предявения от ищеца иск и за уважаване на насрещния иск.

И двете страни претендират разноски и правят възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение.

Девненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235 ал. 2 вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

4

С определение от 20.08.2025 г. съдът се е произнесъл по възраженията на ищеца /ответник по насрещния иск/ за недопустимост на предявения насрещен иск, като е приел, че иска е допустим, своевременно предявен и при наличие на правен интерес от това.

По същество:

На първо място съдът ще отбележи, че поради крайно неясните позиции на страните не намира основание за произнасяне на съдебно решение по реда на чл. 237 от ГПК. На първо място, въпреки направеното признаване на предявения иск от ответника в отговора на исковата молба, не става ясно какво точно признава ответника – нищожността на неустоечната клауза на договора или недествителността на целия договор /в каквото всъщност се изразява исковата претенция/. По делото няма направено искане от ищеца за прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне с решение съобразно признанието, което е втората предпоставка за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК.

Признаването на насрещния иск пък е направено от ищеца в отговора му като алтернативно искане – след оспорване на насрещния иск като недопустим, неосонователен и недоказан и под условие – в случай, че съдът прогласи претендиралата недействителност по главния иск и приеме, че ищецът дължи възстановяване на чистата стойност по кредита. Липсва и изрично искане от страна на ищеца по насрещния иск в изпратените от него писмени становища за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне по него с решение съобразно признанието. Дори напротив, ищецът по насрещния иск ангажира доказателства за неговото доказване по основание и размер.