Определение № 1506 от 10.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1506 гр. Бургас, 08.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500168 по описа за 2024 година Производството пред Окръжен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирана частна жалба с вх. № 1064/10.01.2024г. по описа на Районен съд – Бургас от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД със седалище гр. София против Разпореждане № 13048 от 21.12.2023г., съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 3897 от 21.12.2023г., постановено по частно гр. дело № 7204/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД със седалище гр. София против длъжника М. А. М., в частта му, касаеща вземанията за главница, договора и мораторни лихви, за разликата над уважените, до пълните им предявени размери – съответно – от 2 465, 53 лева, 251, 29 лева и 161, 81 лева.

Съобщение за изготвеното разпореждане е получено от страна на заявителя на 04.01.2024г., а частната жалба е депозирана на 10.01.2024г., поради което и съдът счита, че същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Претендира се да бъде отменено атакуваното разпореждане и вместо него да бъде постановено ново разпореждане, с което да бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните застрахователни премии, възнаградителната лихва и 1 обезщетението за забавено плащане, както и по отношение на направените по делото разноски.

В частната жалба се посочва, че неправилно в мотивите на обжалвания съдебен акт се посочва, че съпоставката на съотношението на дължимата застрахователна премия и покрития застрахователен риск дава основание да се приеме, че застрахователната полица е сключена с цел да бъде оскъпен кредита и кредиторът да се обогати неоснователно, вследствие на което застрахователните премии подлежат на отхвърляне. Посочва се, че размерът на застрахователната премия се определя от продължителността на Договора за кредит, а в конкретния случай договорът е сключен за срок до 15.03.2024г. или 18 месеца, което и определя конкретния размер на застрахователната премия, по-дългия срок на договора предпоставя по-голям риск. В жалбата се посочва, че в конкретния случай застраховките, които „Ти Би Ай Банк“ ЕАД предлага не са задължително условие за получаване на кредита и не са включени в ГПР.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД със седалище гр. София против М. А. М. за следните суми:

- 2 465, 53 лева, представляваща главница

- 251, 29 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2023г. до 23.10.2023г.,

- 161, 81 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.04.2023г. до 15.11.2023г.

- законната лихва за периода от подаване на заявлението – 28.11.2023г. до окончателното му изплащане.

В заявлението е посочено от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, че вземането произтича от сключен между страните Договор за потребителски кредит № *** от 09.09.2022г. по който длъжника – М. А. М. е допуснала забава и вземането по сключения договор е обявено за предсрочно изискуемо.

2

В отговор на депозираното заявление, Районен съд – Бургас е постановил Заповед № 3897 от 21.12.2023г., постановена по частно гр. дело № 7204/2023г. за следните суми:

- сума в размер на 2 069, 54 лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *** от 09.09.2022г., - 210, 93 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2023г. до 23.10.2023г.,

- 135, 82 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2023г. до 15.11.2023г., както и

- законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2023г. до окончателното ѝ изплащане, както и

- разноски по делото – 90, 29 лева, представляваща държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.

С Разпореждане № 13048 от 21.12.2023г., съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 3897 от 21.12.2023г., постановено по частно гр. дело № 7204/2023г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД със седалище гр. София против длъжника М. А. М. в частта му, касаеща вземанията за главница, договора и мораторни лихви, за разликата над уважените, до пълните им предявени размери – съответно – от 2 465, 53 лева, 251, 29 лева и 161, 81 лева.

Съдът в своите мотиви е посочил, че в тази си част искането се основава на неравноправна клауза (за дължимостта на застраховката), респективно е налице обоснована вероятност за това. Посочва се, че тази клауза е част от договора за кредит, изготвен предварително от икономически по-силната страна и очевидно е във вреда на потребителя – така уговорена, не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора, а следователно – и не отговаря на изискването за добросъвестност, като води до значителен дисбаланс между правата и задълженията на Банката и потребителя. Съдът посочва, че в резултат на това, подлежащата на връщане сума надхвърля значително (почти три пъти и половина) ефективно предоставения кредит.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № *** 3 от 09.09.2022г., сключен между заявителя в настоящото производство – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М. А. М., от който е видно, че Банката е предоставила на М. А. М. кредит в размер на 3 000 лева при годишен лихвен процент от 26, 53% и годишен процент на разходите в размер на 29, 3% със срок за издължаване на дължимата сума до 15.03.2024г.

Видно от представения договор и предхождащото го Заявление – декларация за установяване на договорни отношения от 09.09.2022г., подписано от М. А. М. – същата е заявила желанието си да сключи договора със застраховка, предлагана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАЗ, действаща като застрахователен агент на „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ, като застрахователната премия възлиза на сума в размер от 574, 02 лева, а общата стойност на кредита възлиза на сума в размер от 3 574, 02 лева.

Към заявлението е представено и Извлечение от счетоводните книги на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД със седалище гр. София, от което е видно, че датата на обявената предсрочната изискуемост е 23.10.2023г., а просрочените вноски са три – 15.04.2023г., 15.05.2023г. и 15.06.2023г. в общ размер от 728, 49 лева.

Представено е и доказателство за връчено Уведомление до М. А.

М. (обратна разписка), от което е видно, че на дата – 23.10.2023г. тя е получила уведомление от Банката, в което изрично е отразено, че поради неизпълнение от нейна страна на поетите задължения по сключения Договор за кредит се обявява цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо.

С оглед на представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира следното:

На основание чл. 418, ал. 2 от ГПК, за да издаде Заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на някой от документите по чл.417 ГПК, съдът следва да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

На основание чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от 4 неговата цена, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

В конкретния случай, съдът намира, че към заявлението са приложени необходимите и изискуеми документи по чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК. Както бе отбелязано по-горе – от представения Договор за потребителски кредит е видно, че Банката е отпуснала на длъжника кредит в размер на 3 000 лева, със срок за погасяване 18 месеца – до 15.03.2024г., при равни месечни погасителни вноски в размер на от по 242, 83 лева, съгласно обективиран в договора погасителен план, с лихвен процент по кредита – 26, 53 %, ГПР – 29, 3% и обща сума, дължима от потребителя – 4 370, 94 лева, като в тази сума – видно от чл. 7 от сключения между страните договор, общият размер на главницата по кредита е 3 574, 02 лева и включва сумата от 3 000 лева размер на кредита и 574, 02 лева застрахователна премия за застраховка „Защита на кредита“.

Предвид установените по делото факти, Окръжен съд – Бургас намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, като напълно споделя изводите на районния съд за частична неоснователност на заявлението и препраща към тях на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 272 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, за да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на някой от документите по чл. 417 ГПК, съдът следва да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“.

5

Настоящата инстанция споделя изводите на БРС, че уговорената между длъжника и кредитора клауза за заплащане на застрахователна премия е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 19 и т. 20 от ЗПП. В случая, размерът на застрахователната премия от 574, 02 лева възлиза на 19 % от сумата на отпуснатата главница от 3 000 лева. При това, настоящият съд намира, че уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за застраховка е в нарушение на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие между правата на потребителя и търговеца, поради което тази клауза е неравноправна, както правилно е приел и Районен съд - Бургас.

Предвидената застрахователна премия води до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишава размера на главницата и пряко влияе върху формирането на възнаградителната лихва и едновременно с това е сключена в полза на кредитора, което поражда съмнение относно спазването на изискването за прозрачност и равнопоставеност между страните. А предвид неразривната свързаност с договора за кредит, с договарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се заплаща разсрочено едновременно с изплащане на погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. С включването на застраховката към главницата се цели длъжникът да бъде натоварен с разходи по допълнителни услуги за кредита, които формално водят до увеличение на възнаграждението на кредитора, но не са включени като разход по кредита, с което се заобикаля императивната норма чл. 10а от ЗПК, вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Според последния „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, без правно значение е твърдението на жалбоподателя за даване на съгласие от страна на длъжника за сключване на застраховката, тъй като това не променя неравноправния характер на уговорката по същество, доколкото макар и в договора за кредит да е 6 вписано, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставянето на заема, няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието на тези клаузи, тъй като те са неразривно свързани с договора за потребителски кредит.