Решение № 1049 от 09.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. Варна, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110200828 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по жалба на И. В. Ж., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 25-0445-000001/30.01.2025г. на Началника на Група при РУ Аксаково при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

С жалбата се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като жалбоподателят не е управлявал процесното МПС, като по време на управлението му същият е бил болен с висока температура, ключовете са били в джоба на палтото му, което е било закачено в коридора, а автомобилът е бил паркиран в края на улицата. Синът му К. Ж., който неправилно е отразен в НП като малолетен сам е пребъркал джобовете на палтото на баща си, открил е случайно ключовете за лекия автомобил и възползвайки се от това, че баща му е бил болен и не е можел да го контролира, без негово знание и разрешение е качил по-малкия си брат в автомобила и е привел същия в движение. Поради изложеното пледира за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., която пледира НП да бъде отменено. Излага, че наказващият орган неправилно е посочил, че водачът е бил непълнолетен, а наред с това не е доказал и че жалбоподателят съзнателно е допуснал синът му да управлява МПС. Поради изложеното пледира за отмяна на издаденото НП и претендира сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмени бележки от упълномощено лице изразява становище за потвърждаване на НП и присъждане 1 на разноски.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.12.2024г., около 16,24 часа, малолетния К. Ж. – син на въззивника Ж., привел в движение и управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№VZX-352 в с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, по ул. „Стара планина“.

В района на кръстовището с ул. „Побити камъни“, до Пощенския клон на селото, лицето било забелязано от екип на ОДМВР Варна- РУ Аксаково, в състава на който влизал св. А..

На лицето бил подаден светлинен и звуков сигнал да преустанови движението си, но то не сторило това, спирайки плавно вдясно, а увеличило скоростта си и продължило движението си.

След известно преследване, водачът на автомобила спрял в двор на къща и го напуснал, като влязъл в къщата. На предната дясна седалка се возел пътник, който от своя страна останал вътре в автомобила.

От къщата излязъл бащата на лицето – въззивникът Ж., след което били изискани неговите документи и тези на автомобила, който нямал представа че синът му е взел автомобила, тъй като бил болен и си стоял вкъщи.

Установена била и самоличността на водача на автомобила – К. И. Ж.. Впоследствие, на 02.01.2025г. св. А. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу въззивника.

В съдържанието на акта били описани обстоятелствата по допускане от страна на въззивника на управление на превозното средство от неговия „малолетен“ син, който управлявал без да е правоспособен водач.

Акта бил надлежно предявен на въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения.

В срока по чл. 44 ЗАНН по административнонаказателната преписка не постъпили възражения.

На 30.01.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства показанията на св. А., св. Г. и Н. Ж., както и писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка справка; АУАН; обяснения, докладна записка и др.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му 2 задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Вменената на жалбоподателя разпоредба на чл. 150 от ЗДвП повелява, че МПС следва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

При неизпълнението й, законодателят препраща към разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП , която предвижда наказание глоба в размер на 100 лева.

В случая административнонаказателното обвинение от фактическа страна описана в НП сочи, че при управление на процесното МПС на 22.12.2024г. в 16.24ч., в с. Слънчево на кръстовището между ул. "Стара планина" и ул. "Побити камъни", е установено нарушение извършено от И. В. Ж., за това че, като родител на малолетния К. И. Ж. с ЕГН: **********, е допуснал синът му да управлява лек автомобил ШКОДА ОКТАВИЯ с рег. № VZX-352 собственост на Z., K. с адрес: Finland, Kaustisenpolku 1, A4, 00420 HELSINKI видно от чуждестранно СРМПС с номер A156042389/90, в с. Слънчево, по ул. "Стара планина" до кръстовището с ул. "Побити камъни" до Пощенския клон, като К. И. Ж. е бил неправоспособен водач.

В конкретния случай в НП е записано,че К. Ж. е бил малолетен, което обстоятелство не се установява от материалите по делото, видно от които той е роден през 2009г. и е бил непълнолетен към датата на извършване на нарушението.

Наред с това, в АУАН и НП не са отбелязани елементите от състава на твърдяното нарушение, от което следва отговорността на жалбоподателя, а именно, че е допуснал извършването на нарушението от своя непълнолетен син и то съзнателно.

Съгласно предписаното в Постановление № 10/28.09.1973г., постановено по НД № 9/1973 година на Пленума на ВС, родителите на малолетните/непълнолетните носят административно наказателна отговорност когато умишлено са допуснали лицата, за които отговарят да извършат административни нарушения.

В разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН родителите на малолетните/непълнолетните извършители са административно наказателно отговорни ако съзнателно са допуснали осъществяване на състава на административно нарушение от тяхното дете.

Понятието "съзнателно допускане" на извършване на административно нарушение от малолетни има предвид умишлената форма на вина, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл.

За наличието на умисъл в действията на родителя на непълнолетния извършител по 3 чл. 26, ал. 3 от ЗАНН следва да са налице безспорни доказателства, от които да се изведе категоричен извод, че лицето/допустител/е знаело за действията на нарушителя и по никакъв начин с поведението си не е препятствало тяхното извършване.

По конкретното производство доказателства за такова поведение на жалбоподателя не са събрани (още повече, че са налице данни, че същият е бил болен), което води до недоказаност на субективната страна на описаните в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административни нарушения и е основание за отмяна на процесното НП.

Предвид изхода на производството и установените основания за отмяна на издаденото НП, съдът намира, че следва да уважи изцяло направеното искане за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски за платено адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 800 лева, който не считам за прекомерен с оглед процесуалната активност на представителя.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0445-000001/30.01.2025г. на Началника на Група при РУ Аксаково при ОД МВР - Варна, с което на И. В. Ж. за нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА ОД МВР – Варна да заплати на И. В. Ж. сумата от 800 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4