Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 978 от 18.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3353/2022
Вид
Решение № 978
Подписан
18.07.2023
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Михаил Малчев

Цитирани разпоредби

  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 42 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 2 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 20 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 27, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 4 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 42 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 43, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 24, ал. 4 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е.забет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000503353 по описа за 2022 година при участието на секретаря Мария Паскова, взе предвид следното:

Производството по гр. дело 3353/2022 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ответника М. Г. М. чрез адв. Г. М. срещу решение № 262618 от 04.08.2022 г. по гр. дело № 1118/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, с което на основание чл. 24, ал. 4 СК е прогласена относителна недействителност по отношение на ищцата С. В. П. на продажба на недвижим имот в гр. *** на ул. „***“ **, етаж *, притежаван в режим на СИО поради липса на съгласие на съпругата по иска, предявен срещу Б. Ю. П. и М. Г. М..

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост и за процесуални нарушения поради необсъждане на представено по делото извлечение от интернет сайта на Федералната нотариална палата на Русия, формиране на изводите въз основа на необосновани заключения на СГЕ и поради неспазване на чл. 43, ал. 1 КМЧП. Прави се искане за спиране на настоящото дело до приключване на делото за развод между ищцата и първия ответник.

Иска се назначаване на нова СГЕ, която да изследва не само подписа на оспореното пълномощно, но и имената, изписани в него, като съобрази оригиналите на представените по делото материали и оригиналите, подписани от ищцата, съхранявани в държавни учреждения, както и представените от ответницата документи, за които се твърди да са подписани от ищцата. Иска се издаване на съдебно удостоверение, по силата на което страната да се снабди с информация за страните и висящността на гр.д. 47076/2019 г. по описа на СРС, 80 състав. Иска се приемане на решение на СРС по това гражданско дело.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от С. В. П. чрез адв. Е. Х., в който се твърди неоснователност на оплакванията и се възразява срещу допускането на СГЕ. Представена е въззивна жалба от Б. Ю. П. срещу решението по гр.д. 47076/2019 г. по описа на СРС, 80 състав.

1

Въззивната жалба е допустима. Предвид факта, че двамата ответници са необходими другари, Б. Ю. П. е конституиран като въззивен жалбоподател.

Искането за назначаване на нова СГЕ е оставено без уважение, тъй като изготвените пред СГС единична и повторна двойна експертиза са обосновани. И трите вещи лица са категорични в извода си и са посочили сравнителния материал, въз основа на който са работили. На следващо място, искането за изследване дали имената в пълномощното са изписани от ищцата, не е направено нито с отговора на искова молба, нито при изслушването на някоя от двете заключения. Не е било налице нарушение на първата инстанция, което да прави искането допустимо на този етап от процеса.

Между страните не е спорно, а и при служебна справка е установено, че делото за развод между С. В. П. и Б. Ю. П. е гр.д. 47076/2019 г. по описа на СРС, 80 състав е приключило, като постановеното по него решение е отменено от СГС с решение по в.гр.д. 5079/2020 г. на втори въззивен брачен състав заради неправилна правна квалификация. Като доказателство от настоящата инстанция е прието решение по гр.д. № 5079/2020 година на СГС, 2 въззивен брачен състав, с което бракът между страните е прекратен съобразно чл. 22, ал. 1 от семейния кодекс на руската федерация.

В съдебно заседание от 15.06.2023 г. е прието уточнение на исковата молба и след дадена възможност за отговор на насрещните страни, съдът е квалифицирал исковете на С. П. срещу Б. П. и М. М., предявени в условията на евентуалност: главен иск по чл. 24, ал. 4 СК да се прогласи недействителност на сделката поради разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ без участието на ищцата и евентуален иск по чл. 42 ЗЗД за прогласяване на недействителност на сделката, извършена без представителна власт.

Указано е, че по главния иск ищцата следва да докаже, че вещта е била съпружеска имуществена общност, че е налице разпореждане и че е оспорила в срок сделката, а по евентуалния иск ищцата следва да докаже, че пълномощното е неавтентично.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката М. – адв. Я. оспорва въззивната жалба, поддържа наведените възражения. Особеният представител на жалбоподателя П., назначен по реда на чл. 47 ГПК, поддържа изложеното от адв. Я..

Процесуалният представител на ответницата по жалбата поддържа правилност на обжалваното решение.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим по следните съображения.

На първо място, доколкото е налице международен елемент в спора, следва да бъде разгледана компетентността на българския съд, за която съдът следи служебно. Съгласно чл.

12 КМЧП делата по чл. 109 от Гражданския процесуален кодекс (искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот) относно намиращи се в Република България недвижими вещи, делата за изпълнение или обезпечение върху такива вещи, както и делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху тях са изключително подведомствени на българските съдилища и други органи. Компетентността на българския съд се определя и от общата норма на чл. 4 КМЧП, тъй като и двамата ответници имат обичайно местопребиваване в България. По отношение на Б. П. същото е видно от разрешение за пребиваване на л. 43 от делото на СГС. Независимо че валидността му е до 19.09.2022 г. и няма данни към момента дали е продължено, след като е било валидно към деня на подаване исковата молба – 2

28.01.2020 г., на основание чл. 27, ал. 1 КМЧП, според който ако основанието за международната компетентност е съществувало при образуване на делото, тя се запазва при последващото му отпадане в хода на производството, компетентен е българският съд.

Основание за подсъдността може да бъде изведена и от чл. 20 КМЧП, според който по искове срещу няколко ответници българските съдилища са компетентни, ако основанието за компетентност е налице по отношение на един от ответниците.

Ето защо, правилно е определено от СГС, че е компетентен да се произнесе по спора.

На следващо място, следва да се опредЕ. приложимото право към спора. По силата на правоприемството между СССР и Руската федерация по международните договори и член 23, т. 1 от Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, (Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г. - ДВ, бр. 33 от 25.04.1975 г., обн., бр. 12 от 10.02.1976 г., в сила от 18.01.1976 г. - попр., бр. 17 от 28.02.2014 г.) личните и имуществените правоотношения между съпрузи, които са граждани на едната договаряща страна, но имат поС.но местожителство на територията на другата договаряща страна, се уреждат от законодателството на страната, където те имат поС.но местожителство. Страните са имали обичайно местопребиваване към деня на исковата молба в България, поради което на основание чл. 42 от КМЧП, съгласно който последващата промяна на обстоятелствата, въз основа на които е определено приложимото право, няма обратно действие, дори и някоя от страните да не пребивавава вече в РБ, приложимото право е българското.

С. П. и Б. П. са граждани на Руската федерация, но и двамата пребивават на територията на РБ. Вторият ответник по делото, приобретател по оспорената сделка, е български гражданин, пребиваващ също на територията на РБ, предмет на делото е налице ли е съгласие за разпореждане с недвижим имот и била ли е надлежно представлявана ищцата в сделката за продажбата на недвижим имот, намиращ се на територията на РБ и настъпил ли е нейният вещно-транслативен ефект, поради което и на основание чл. 2 от КМЧП, според който частноправните отношения с международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която те се намират в най-тясна връзка, въззивният съд счита, че приложимо е българското материално право.

По повод главния иск с правно основание чл. 24, ал. 4 от СК въззивният съд излага следните съображения. В ТР 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК на ВКС /т. 2 от ТР № 5 е прието, че сключената разпоредителна сделка от единия съпруг, без участието на другия е относително недействителна и не поражда действие по отношение на неучаствалия в сделката съпруг, ако в шестмесечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването на сделката, бъде оспорена от него пред съда. Искът следва да бъде предявен срещу разпоредилия се съпруг и приобретатЕ.те по сделката. Предвиденият в закона шестмесечен срок е преклузивен - т. е., ако бъде пропуснат, се погасява правото на иск, поради което за спазването на този срок съдът следи служебно. Искът е допустим, тъй като е предявен в рамките на предвидения в закона срок – сделката е сключена на 30.12.2019 г., а искът е предявен на 28.01.2020 г.

По делото се установяват следните факти. Ищцата и ответникът П. са сключили граждански брак в град Самара, Руска Федерация на 23.06.1995 г. И двамата след 2010 година са се установили в Република България и са получили разрешение като поС.но пребиваващи чужденци. По време на брака им на 27.09.2010 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 198, том II, нот. дело № 232/2010 г. на нотариус с рег. № 210 от НК са придобили жилище в гр. София, на ул. „Чавдар Мутафов“, представляващо: апартамент № 3.5.2., на четвърти 3 жилищен етаж, на кота + 10, 90 метра, със застроена площ от 54, 87 кв. м., състоящо се от антре, спалня, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, при съседи: апартамент № 3.5.3., апартамент № 3.5.1., коридор и улица, заедно със складово помещение № М 3-23, със застроена площ от 3, 53 кв. м., като в нотариалния като купувач е посочен Б.

П..

С решение от 23.12.2022 г., което не подлежи на обжалване, по гр.д. № 5079/2020 година на СГС, 2 въззивен брачен състав, бракът между С. и Б. П.и е прекратен съобразно чл. 22, ал. 1 от семейния кодекс на руската федерация.

В нотариален акт за продажба на самостоятелен обект в сграда № 150, том II, per. № 17541, дело № 297 от 2019 г. от 30.12.2019 г. на нотариус рег. № *** от регистъра на НК е обективиран договор за продажба между ответника Б. П., лично и като пълномощник на съпругата му С. П. и ответницата М. М. придобитото по време на брака жилище в гр. ***, ул.“***“ - апартамент № 3.5.2. на четвърти жилищен етаж, на кота + 10, 90 метра, със застроена площ от 54, 87 кв. м., състоящ се от антре, спалня, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, при съседи: апартамент № 3.5.3., апартамент № 3.5.1., коридор и улица, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 2. 31, заедно със складово помещение №М 3-23, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ II -635, 1245, 1564 от кв. 46 –А по плана на гр. София за сума в размер на 31 000 евро, платима на продавачите по банкова сметка с титуляр Б. П.. В нотариалния акт е описано, че е представено пълномощно с peг. № 63/182 н/63-2019-6- 326 от 16.10.2019 г. на помощник нотариус К. С. И. при нотариус А. А. Д., с район на действие град Самара, преведено на български език от Я. М. З.. Пълномощното е описано като приложение в нотариалния акт. Нотариалният акт е подписан за продавачи от Б. П. лично и за С. П. като пълномощник.

По делото е представено описаното пълномощно (довереность) с peг. № 63/182 - н/63-20196- 326 от 16.10.2019 г., със заверка на помощник нотариус К. С. И. при нотариус А. А. Д., с район на действие град Самара, област Самара, съгласно което С. П. упълномощова Б. П. да я представлява при продажба на общия им недвижим имот – жилище, находящо се в гр.