Решение № 116 от 04.05.2017, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Гражданско дело 185/2017
- Вид
- Решение № 116
- Подписан
- 04.05.2017
- В сила
- 30.04.2018
- Състав
- АТАНАСКА ДИМИТРОВА МАРКОВА
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е
№116 гр. Нови пазар, 04.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Нови пазар, в публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №185 по описа на НПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС от страна на ищците М.Б.М. и С.М.М., двамата от с. Т.И., обл. Ш. против ответника Н.А.М. ***.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с. Т.И., а именно дворно място, представляващо У. */* от кв. * по регулационния план на с. Т.И., одобрен през 1984 г., ведно с построените в дворното място къща, сайвант и гараж, като имотът е с административен адрес ул. „Л.К.“ № *. Съгласно плана за застрояване и регулация на селото от 1966 г. имотът представлявал У. VІ -791 от кв.109, а съгласно плана за застрояване и регулация от 1936 г. имотът представлявал У.
V-23 от кв.153, който урегулиран съдържа 1600 кв.м. Ответникът бил собственик на съседния на ищците имот, представляващ У. VІ-789 от кв.* по плана от 1984 г. Този имот по плана от 1966 г. представлявал У. V.-789 от кв. 109, а по плана от 1936 г. представлявал У. VІ-22 от кв.153. По-голямата част от имота на ищците бил образуван от стар имот с пл. №23 по плана от 1936 г., като част от този имот в източната му част била предвидена за придаване към съседния имот – този на ответника. В годините назад имотът на ищците бил владян от неговия баща, който получил владението от своя баща, а през 2014 г. ищецът се снабдил с нотариален акт за собственост на имота по давностно владение. Към този момент той бил в граждански брак с ищцата и по тази причина двамата се легитимирали като собственици на имота в режим на съпружеска имуществена общност. Снабдявайки се със скица за имота за целите на обстоятелствената проверка ищците нямали представа за това, че границата между техния имот и този на ответника е изчертана некоректно, като регулационната граница била дадена като съвпадаща с имотната. Ищците били във владение на имота си над 20 години и те владяли и част от придаващия се по регулация дял към имота на ответника. Стойността на тази придаваща се част не била платена от ответника или неговите праводатели и за тази владяна от ищците част регулацията не била приложена и не се стигнало до завземане на придаваемата част от ответниците. Тази владяна от ищците част била с площ от 83, 46 кв.м., заключена в полето обозначено с жълт цвят на изготвената комбинирана скица от вещото лице И.Г.И. към съдебно-техническа експертиза, представена пред ОС – Шумен, като границата между имота на ищците и ответника и източна граница на претендирана площ започвала от север от улицата към т.3 на скицата, след нея на изток до червената линия и на юг по линията ограничаваща площта в жълто, завършваща в точка А и пресичаща регулационната линия. По посочената граница между имотите имало поставена дървена ограда. Така ищците владяли имота в тази източна граница до края на 2014 г., когато ответникът съборил съществуващата между двата имота дървена ограда. Предвид изложените обстоятелства ищците претендират да бъдат признати по отношение на ответника за собственици на горепосочената реална част от имота, и съдът с решението си да осъди ответника да им предаде владението на тази част от недвижимия имот.
Ответникът оспорва исковата претенция. Твърди, че към момента на одобряване на регулационния план през 1984 г. ищците не се легитимират като собственици на У. */* от кв.*, тъй като към този момент не може да се счита, че са владяли имота. Заявява, че той е владелец на придаваемата към имота му част и е владял спорната част от 1995 г., като от 2004 г. до предявяване на исковата молба е изтекъл необходимия давностен срок. Така изрично се позовава, чрез възражение, на придобивна давност. Разпитаните по реда на обстоятелствената проверка по издаване на нотариалния акт на ищците свидетели заявявали пред нотариуса, че ищецът владее точно 840 кв.м. Така било посочено и в молбата на ищеца до нотариуса по повод нотариалното производство. Също така при издаване на нотариалния акт на наследодателя на ответника имотът му – У. VІ-789 от кв.* вече бил с приложена регулация. Наследодателят на ответника придобил този имот по давност, а след смъртта му ответникът го наследил и в издадения констативен нотариален акт на ответника за имот, придобит по наследство, У. VІ-789 от кв.* бил посочен като урегулиран с площ от 1123 кв.м. Към този момент, съгласно действащия ЗТСУ /отм./ влезлият в сила регулационен план имал непосредствено отчуждително действие и придаваемата част към имота на ответника се считала за преминала в негова собственост. В случая били налице предпоставките на чл.33, ал.1 и 2 от ЗТСУ /отм./, защото придаваемата част към имота на ответника била заета в актуалните й регулационни граници още от наследодателя на ответника и от заемането й до влизането в сила на ЗУТ изтекъл период от десет години. Ответникът оспорва твърдението на ищците, че между двата имота имало монтирана от ищците ограда, минаваща между имотите по посочената от ищците граница. Отрадата била разположена частично в двора на ответника, но не по посочената от ищците линия.
Наред с това ответникът счита, че в случая дори и да се приеме, че дворищната регулация не е била приложена, то не могат да се приложат условията на §8 от ЗУТ, тъй като той владеел спорната част от 1995 г. и я придобил по давност по силата на чл.200 от ЗУТ. По тези съображения, развити подробно в отговора на исковата молба и впоследствие в хода на делото, ответникът моли съдът да отхвърли предявената искова претенция.
Като съобрази всички посочени и събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищците М.Б.М. и С.М.М. са собственици на следния недвижим имот, а именно: дворно място, представляващо У. */* от кв. * по регулационния план на с. Т.И. от 1984 г., ведно с построените в дворното място къща, сайвант и гараж, като имотът е с административен адрес ул. „Л.К.“ №*. Те са придобили този имот по давностно владение, като след проведена обстоятелствена проверка са се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №*, том *, рег. №*, дело №*/* г. на нотариус П. А, с район на действие РС – Нови пазар.
Ответникът Н.А.М. е собственик на съседния недвижим имот, представляващ У. VI-789 от кв. * по плана на с. Т.И. от 1984 г. Той е придобил имота по наследство от своя баща А. М.Х. и се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство №*, том *, рег. №*, дело №*/* г. на нотариус П. А. От своя страна А. М.Х. е станал собственик на имота по давност, за което е имал нотариален акт №*, том *, дело №*/* г. на НпРС.
В периода от
1936 г. и до момента за с. Т.И. са действали три одобрени регулационни плана, с които е била засегната регулацията между двата имота. Съгласно плана от 1936 г. имотът на ищците е представлявал У. V-23 от кв.153, а имотът на ответника е представлявал У. VІ-22 от кв.153. Съгласно този план кадастралните граници на имотите не съвпадат с регулационните им граници, съответно с пл.№23 и пл.№22, което е отразено и в скиците-приложения към изготвените по делото съдебно-технически експертизи. Съгласно плана за застрояване и регулация от 1966 г. имотът на ищците представлява У. VІ-791 от кв.109, а на ответниците – У. V.-789 от кв. 109. С този план регулационната граница между двата имота е преместена на изток и навлиза в имота на ответника, т.е. част от имота на ответника е придаден към този на ищците. Няма данни за уредени сметки по регулация между собствениците на имотите към този момент. С плана за застрояване и регулация от 1984 г., действащ и понастоящем имотът на ищците представлява У. */* от кв.*, а на ответниците – У. VІ-789 от кв. *, като регулационната граница между двата имота е изместена на запад и навлиза в имота на ищците. С одобряването на този план част от имота на ищците се включва в имота на ответника, като почти изцяло се връща границата между имотите от 1936 г. Няма данни по делото с каква площ са тези части, които са били придавани към имотите с плановете от 1966 г. и от 1984 г. След одобряването на плана от 1984 г. също няма данни за уредени регулационни сметки между собствениците на имотите.
Към момента, в който ищците и ответника са установили владение на имотите, съответно ищците на У. */* от кв.* и ответниците на У. VІ-789 от кв.*, е бил вече в сила плана от 1984 г. Ответникът е установил владение над имота си през 1995 г., което е видно от представения по делото в заверено копие договор за покупко-продажба на недвижим имот със заверка на подписите рег. №149 от 17.11.1995 г. на кмета на с. Т. Икономово.
Няма категорични данни кога точно ищците са установили владение над имота си, но отчитайки датата на издаването на нотариалния акт за собственост по давност, то това следва е десет години назад, а именно през 2004 г., а в случай, че ищецът е получил владението от своя баща преди това, то това би могло да стане от момента, в който ищецът е навършил пълнолетие, а това е през 1988 г.
Следователно и ищците и ответникът за започнали да владеят имотите си при действието на регулационния план от 1984 г. Към онзи момент фактически владението на имотите от страните, а и от предходните им собственици, не е било в точните регулационни граници на никой от одобрените планове. Между двата имота е имало поставена дървена ограда още от времето на предходните собственици на двата процесни имота, която представлявала тяхната граница и която съществувала до края на 2014 г. Местоположението на тази ограда е посочено на комбинираната скица от кадастрални и регулационни планове на част от с. Т.И. М1:*0, изготвена като приложение към съдебно-техническата експертиза, назначена и приета по в.гр.д. №420/2016 г. по описа на ОС – Шумен, находяща се на стр.74 от делото на ШОС. Тази граница е следната: започва от север от улицата към т.3 на скицата, след нея на изток до червената линия и на юг по линията ограничаваща площта в жълто, завършваща в точка А и пресичаща регулационната линия.
В края на 2014 г. ответникът решил да трасира границите на собственият си имот, при което установил, че съгласно регулационния план границата между двата имота преминава не по изградената дървена ограда, а е навътре в имота на ищците. Извършено било трасиране, дървената ограда била премахната и от ответника била поставена нова ограда от телена мрежа, която преминава по регулационната граница на плана от 1984 г.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от събраните по делото доказателства – горепосочените писмени доказателства, както и от заключенията на всички назначени по делото съдебно-технически експертизи. Фактите относно владението на имотите в горепосочените граници, наличието на дървена ограда между тях и периода на владение в тази граница се установява от показанията на свидетелите Я.В.Я. и А. А.А., между чиито показания няма съществени противоречия. При така установените факти от значение за спора, съдът счита, че се налагат следните прави изводи:
За произнасянето по ищцовата претенция е от значение да се установи статута на имотите на страните и на спорната част, съгласно трите действащите регулационни плана от 1936 г. до момента, независимо от обстоятелството, че ищците се позовават на право на собственост, придобито по давност, което е първично основание за придобиване на собственост, без позоваване на правоприемство. Проследяването в случая се налага, за да бъде изяснено дали при владението върху имота си ищците са владяли урегулиран парцел, с придаваемо, или не място, и с уредени, или не, регулационни сметки, за да може да се направи извод дали за ищците са били налице предпоставките да придобият реално обособена част от имота по давност.
Към момента на първия действащ план за с. Т.И. от
1936 г. и до влизането в сила на ЗТСУ /отм./ действащите нормативни актове, относими към казуса са Законъ за благоустройството на населените места въ К.Б., действал от 1905 г. до 31.05.1941 г.;
Разпечатката съдържа 24 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/adb8dda1-0454-44d1-bd7a-9ffa95d99839