Решение № 48 от 22.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. София , 20.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20201000504045 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 463, ал. 2 от ГПК.

С решение № 4718 от 04.08.2020г по гр.д. № 3105/2019г по описа на Софийски градски съд, ГО, IV-A състав, е потвърдено разпределение, обективирано в протокол от 25.01.2019г по изп. д. № 20189250402673 по описа на ЧСИ с рег № 925, с район на действие СОС.

Срещу решението е подадена частна жалба от К. М. А.. Частният жалбоподател твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът грешно е преценил, че към датата на разпределението по горецитираното изпълнително дело, жалбоподателят не е имал право на задържане върху апартамент № 132, находящ се в блок 11А, вх. Г, етаж 6,ж.к.

***, ул. ***, гр. ***.

Моли настоящия съд да отмени обжалваното решение.

Частната жалба е допустима, като подадена в процесуалнопреклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съобразно чл. 274 ГПК, от надлежно легитимирано лице с правен интерес от неговото обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна поради следното:

К. М. А. е конституиран в качеството на взискател по изпълнително дело №20167830400566 по описа на ЧСИ И. Ч. на 22.02.2017г, въз основа на издадено удостоверение с изх.№ 839/30.01.2017г по изп.д.№ 20169210400439 1 по описа на ЧСИ С. П.. ЧСИ И. Ч. възлага имот апартамент № 132, находящ се в блок 11А, вх. Г, етаж 6,ж.к. ***, ул. ***, гр. *** с постановление от 07.02.2017г на купувача А. Р. Р.. На 10.03.2017г е изготвен протокол за разпределение на паричната сума, постъпила от извършената публична продан на горепосочения имот. Видно от протокола съдебният изпълнител е приел, че вземането за сумата от 74 490 лв на присъединеният взискател К.

А. е привилегировано преди вземанията на останалите взискатели по делото, с оглед на това, че неговото вземане произтича от извършени подобрения, с които е увеличена стойността на продадения апартамент, на основание чл.

136,ал.1, т.4 ЗЗД. Съдебният изпълнител е приел, че с втора по ред привилегия е ипотекарният кредитор Банка ДСК ЕАД, конституиран в производството като взискател. Разпределението е предявено на страните на 17.03.2017г. На 20.03.2017г е постъпила частна жалба срещу разпределението от БАНКА ДСК ЕАД. Въз основа на тази жалба е образувано ч.гр.д. № 5421/20017 по описа на СГС, като производството приключва с решение № 8202/05.12.2017г, с което се отменя изготвеното от ЧСИ И. Ч. разпределение. В мотивите си съдът приема, че съдебният изпълнител грешно е приел, че взискателят К. А. има привилегията по чл. 136, ал1, т.4 ЗЗД.

Въз основа на горецитираното решение, ЧСИ Р. Г.- Ч., приемник на архива на ЧСИ И. Ч., изготвя ново разпределение на 31.01.2019г по изпълнително дело, образувано под нов № 20189250402673.

Срещу това разпределение е постъпила частна жалба от взискателя К.

А. и е образувано гр.д. гр.д. № 3105/2019г по описа на Софийски градски съд, решението по което е предмет на настоящото производство. С решение № 4718 от 04.08.2020г по горецитираното дело съдът е потвърдил изготвеното и обжалвано разпределение. Съдът е приел, че присъединеният взискател няма претендираната привилегия по чл. 136,ал.1,т.4 поради това, че същият, на първо място, не е упражнявал владението върху продаденият по реда на публична продан апартамент, както и поради това, че не му е признато право на задържане със съдебно решение № 51 от 14.03.2016г по гр.д. № 601/2015г по описа на Кюстендилски окръжен съд, по което Р. А. Р. е осъдена да заплати на А. А. сумата от 74 490 лв, представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на продадения в изпълнителното производство апартамент.

Първоинстанционният съд излага аргументи, че въпреки, че правото му на задържане върху имота е признато с решение №380 от 26.07. 2017г по описа на РС- Дупница, то същото се явява преклудирано, тъй като не го е претендирал изрично в производството пред ОС- Кюстендил.

Настоящият съд напълно споделя аргументацията на първоинстанционния. За да бъде успешно реализирана привилегията по чл.

136,ал.1, т.4, предложение второ ЗЗД, е необходимо лицето, претендиращо право на задържане на първо място да упражнява фактическата власт върху имуществото, във връзка с което претендира вземане за подобрение. От приложените доказателства се установява, че жалбоподателят е върнал владението на апартамент № 132, находящ се в блок 11А, вх. Г, етаж 6,ж.к.

***, ул. ***, гр. ***, Р. А. Р. на 22.12.2014г, като по този начин изначално се е лишил от възможността да бъде предпочтително удовлетворен на горепосоченото основание.

2

На следващо място признатото право на задържане с решение №380 от 26.07. 2017г по описа на РС- Дупница, е преклудирано, тъй като по горецитираното решение ответницата Р. Р. е осъдена да заплати 2000 лв., представляващи част от дължимата мораторна лихва за дължимата главница за подобрения, присъдена в производството по гр.д. № 601/2015г по описа на Кюстендилски окръжен съд. Пропускът на жалбоподателя да заяви претенцията си за право на задържане, не може да бъде саниран с последващо решение, с което са му присъдени парични суми за акцесорни вземания, а именно мораторни лихви за главно вземане, спрямо което не е признато такова право.

По горните съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4718 от 04.08.2020г по ч.гр.д. № 3105/2019г по описа на Софийски градски съд, ГО, IV-A състав.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3