Определение № 1763 от 11.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1763 гр. София, 11.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

М. Малчев като разгледа докладваното от М. Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20231000501613 по описа за 2023 година

Производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

С определение № 2695/01.03.2023 г., постановено по ч. гр. д № 13558/2022 г. по описа на Софийски градски съд, е оставено без разглеждане възражение вх. № 23007152/ 08.11.2022 г. от С. К. Н. с ЕГН:**********, действащ чрез процесуалния си представител, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 65217/2020 г. по описа на СРС, ГО, 41 с-в, с оглед на което производството пред СГС е прекратено.

Против определението на СГС е постъпила частна жалба от С. К. Н., действащ чрез процесуалния си представител, който поддържа, че определението е незаконосъобразно. Моли се, като се съобразят развитите аргументи, обжалваното определение да бъде отменено, да бъде уважено възражението по чл. 423 ГПК и да бъде обезсилена изцяло издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д № 65217/2020 г. на СРС. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна - С. Н. М., действаща чрез процесуалния си представител.

С отговора се излагат съображения за неоснователност на частната жалба.

Иска се потвърждаване на обжалваното определение на СГС и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийският апелативен съд намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Производството пред СГС е образувано по подадено възражение вх. № 23007152 от 08.11.2022 г. от С. К. Н. по реда на чл. 423 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.01.2021 г. по ч. гр. д.

1

№ 65217/2020 г. по описа на СРС, ГО, 41 с-в. Твърденията са, че съобщението за връчване на заповедта за изпълнение е връчено на трето лице - лелята на С.

К. Н., с която не е в добри отношения, която се явява като свидетел по дела водени срещу него от С. Н. М. пред СРС и СГС. Сочи се, че съобщението е било връчено на адрес, който не се обитава от С. К. Н., тъй като живее повече от десет години извън България, като има адрес в Онтарио, Канада, където живее преимуществено. С оглед на изложените твърдения от С. К. Н. може да се определи, че неговото възражение се основава на твърдени обстоятелства по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК.

Преди да пристъпи към разглеждането на възражението по същество СГС е приел, че същото е просрочено, тъй като не е спазен преклузивния едномесечен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК. Този извод е неправилен, доколкото почива на предположения.

Безспорно се установява от данните по ч. гр. д. № 65217/2020 г. по описа на СРС, образувано на 29.12.2020 г., че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е издадена на 12.01.2021 г. в полза на С.

Н. М. срещу С. К. Н. за сумата от 14 668 лв. – неустойка по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на 24.03.2017 г. от наследодателя на С. К. Н. - К. Г. Н. с ЕГН**********, починал на 25.05.2020 г.

От заповедния съд е извършена справка за адресна регистрация на длъжника, а именно на С. К. Н., ЕГН **********, от която се установява, че постоянният и настоящ му адрес е в гр. **, **, район „***“, бул.“***“ № **, вх. „*“, ап.*. На този адрес е била изпратено съобщение и препис от издадената заповед за изпълнение, получени от лелята на С. К. Н. - В. Н., на 27.01.2021 г., със съответното отбелязване. Районният съд е разпоредил да се направи служебна справка за местоработата на лицето, като от приложената такава е установено, че към 20.01.2021 г. не са открити трудови договори по търсените критерии. След което заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 02.03.2021 г. и на 22.03.2021 г. е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на С. Н. М., издаден на същата дата.

Видно е от данни от образуваното изпълнително дело № 20218450400072 по описа на ЧСИ П. М., рег. № ***, по издадения изпълнителен лист, че съобщението за дължимите вземания е връчено на 07.04.2021 г. на същия постоянен адрес на длъжника - гр. **, **, район „***“, бул.“***“ № **, вх. „*“, ап.*, но този път то е получено от М. Д., с отбелязване, че същата е наемател.

По изпълнителното дело е постъпило пълно плащане на задълженията на С. К. Н., извършено със съответното платежно нареждане от 22.04.2021 г.

На същата дата - 22.04.2021 г. ЧСИ П. М. е разпоредил приключване на изп. дело №72/06.04.2021 г., поради пълно издължаване. Отбелязано е, че разпореждането за приключване на изпълнителното производство е влязло в сила на 14.05.2021 г.

Със свое разпореждане от 15.06.2023 г. апелативният съд служебно на основание чл. 192, ал. 1 ГПК е изискал от „УниКредит Булбанк“ АД да 2 изпрати информация дали и по какъв начин С. К. Н. е уведомен за извършеното плащане на 13.04.2021 г. по наложен запор по изпълнително дело № 20218450400072 по описа на ЧСИ П. М., рег. № ***, от банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN: **********, с титуляр К. Г. Н. с ЕГН:**********, починал на 25.05.2020 г., в размер на 19 830,83 лева. Видно е от получената от „УниКредит Булбанк“ АД информация с писмо от 30.06.2023 г., че С. К. Н. не е уведомяван изобщо за преведената сумата по изпълнително дело № 20218450400072 по описа на ЧСИ П. М. от сметката с титуляр К. Г. Н..

Спазването на определения в закона срок има отношение към допустимостта на възражението, тъй като с изтичането му се погасява правото на възражение. За спазването на преклузивните срокове съдът е длъжен да следи служебно и да прилага правните последици от тяхното неспазване, изтичането на които води до погасяване на права или искания, ако носителят им не ги упражни. Едномесечният преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК, тече от узнаване на заповедта за изпълнение на длъжника, като в негова тежест е да докаже момента на узнаване, както и спазването на посочения в закона преклузивен срок. В разглеждания случай става ясно, че изводът на СГС, че най-късно на 22.04.2021 г., когато е извършено плащане на задължението по издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 65217/2020 г. по описа на СРС, С. К. Н. е узнал за процесната заповед за изпълнение, е неправилен. Използваното в чл.

423, ал. 1 ГПК понятие „узнаване“ на заповедта за изпълнение предполага осигуряване на възможност на длъжника за личното му запознаване с нейното съдържание, като в тази връзка е налице разлика с понятието „връчване“ и „надлежно връчване“. От събраните по делото данни няма такива, които да установяват, че С. К. Н. е узнал за процесната заповед за изпълнение преди 07.11.2022 г., когато неговият процесуален представител е извършил справка в СРС. На 22.04.2021 г. за длъжника не е започнал да тече едномесечният срок за подаване на възражение по реда на чл. 423 ГПК, тъй като няма данни че по изпълнителното дело № 20218450400072 по описа на ЧСИ П. М. същият е уведомен за издадената заповед за изпълнение. Както вече беше посочено в случая за касае за задължения на неговия наследодател К. Г. Н. по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на 24.03.2017 г. Също така преведената сумата по изпълнително дело № 20218450400072 по описа на ЧСИ П. М. е от банкова сметка с титуляр К. Г. Н. в „УниКредит Булбанк“ АД, като от банката не са уведомявали С. К. Н. за изпълнението на наложения запор. С оглед изложените съображения следва да се приеме, че процесното възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, е подадено на 08.11.2022 г. – при спазване на преклузивния едномесечен срок.

За по-голяма яснота следва да бъде посочено, че цитираното от частния жалбоподател определение № 2203/20.02.2023 г. по ч. гр. д. № 1598/2023 г. на СГС не е обвързващо за настоящия съдебен състав. В същото са изложени съображения по същество по възражение по чл. 423 ГПК от С. К. Н. срещу издадена срещу него друга заповед за изпълнение, различна от процесната. В настоящият случай спорният въпрос касае спазването на преклузивния срок 3 по чл. 423, ал. 1 ГПК и допустимостта на възражението, а не негова основателност, към която се отнася и обичайното местопребиваване на лицето.

Поради изложеното въззивният състав приема, че обжалваното определение е неправилно и същото следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По разноските:

С оглед характера на настоящото производство не следва да бъдат присъждани разноски на страните, като същите разполагат с възможността да претендират такива при произнасянето по същество на съда по възражението с правно основание чл. 423 ГПК.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2695/01.03.2023 г., постановено по ч. гр. д № 13558/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

ВРЪЩА ч. гр. д № 13558/2022 г. по описа на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4