Определение № 101 от 26.01.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Бургас, 26.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Мирослав Ил. Илиев като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Частно наказателно дело № 20232100200050 по описа за 2023 година като разгледа докладваното от съдия-докладчик Георги Пепеляшев частно наказателно дело № 50 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗИНЗС.

Образувано е по повод постъпила жалба Т. И. Д., понастоящем в Затвора – Бургас, срещу заповед БС № 07/04.01.2023 г. на Началника на затвора Бургас, с която на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 197, ал. 2 от ЗИНЗС на лишения от свобода Д. е заменен режимът в следващия по-тежък от „Строг“ на „Специален“ в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана /обособена зона с повишена сигурност/ - І ва ЗПС.

В съдебно заседание за Началника на затвора се явява ст.юрисконсулт Милен Георгиев. Счита, че жалбата е неоснователна.

Представителя на ОП-Бургас също дава становище за неоснователност на жалбата на осъдения.

Служебният защитник на осъдения изразява становище за основателност на жалбата. Моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна поради допуснати нарушения на административно производствените правила като в заповедта липсват собствени мотиви, а са изложени „копи-пейс“ на мотивите на становищата на н-к сектор СДВР Дамян 1

Янев, както и че липсва становище на лицата, посочени в чл.67, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Според защитата не са налице всички предпоставки за издаване на конкретната заповед като в самата заповед е отразено, че се издава въз основа на становището на гл.инсп.Стойков, а такова по делото липсва.

Осъденият Т. И. Д. поддържа жалбата си, изразява съгласие с казаното от служебния си защитник и моли жалбата му да бъде уважена.

Съдът, след като изслуша становището на страните и като прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Лишеният от свобода Т. И. Д. е род. на ******* г..

С присъда от 08.12.1994 г. по НОХД № 222/1994 г. на Окръжен съд Велико Търново е признат за виновен в това в извършване на престъпление по чл. 116, т. 4, чл. 194, ал. 1 от НК и бил осъден на смърт.

С Указ № 4/25.01.1999 г. на Вицепрезидента на Република България наказанието е заменено с „Доживотен затвор без замяна“.

Наказанието започнал да търпи при първоначален „Специален режим“ от 03.06.1999 г. изменен на „Строг“ от 13.10.2010 г.. От 07.10.2021 г. търпи наказанието си в общи помещения с останалите лишени от свобода.

След настаняването му в общите помещения с останалите лишени от свобода, поведението му рязко се променило. Започнал системно да извършва дисциплинарни нарушения за които са му наложени дисциплинарни наказания както следва:

Зап. № 237/05.04.2022 г. – наказан с „Писмено предупреждение“ за проявено агресивно поведение към служител на затвора Бургас.

Зап. № 267/26.04.2022 г. – наказан с „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 /пет/ дни“ за физическа саморазправа с друг лишен от свобода.

Зап. № 635/15.09.2022 г. – наказан с „Лишаване от хранителна пратка за срок от 3 /три/ месеца“ за притежание на мобилен телефон.

Зап. № 785/22.11.2022 г. – наказан с „Изолиране в наказателна килия за 14 /четиринадесет/ денонощия“ за проявено обидно отношение към служител от администрацията на Затвора Бургас.

2

Със Зап. БС № 07/04.01.2023 г. началникът на Затвора Бургас променил режима по който лишения от свобода Т. Д. изтърпява наложеното му наказание „Доживотен затвор без замяна“ от „Строг“ на „Специален“ в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана.

Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, режимът по който лишените от свобода изтърпяват наказанията, може да бъде променян в следващия по-тежък, когато лишеният от свобода грубо или системно нарушава установения ред, системно се отклонява от работа или влияе отрицателно върху останалите. В случаите когато заменения по-тежък режим е равен на първоначално определения със съдебен акт, заповедта на Началника на Затвора подлежи на обжалване пред съда, в каквато хипотеза е и настоящото производство. Началникът на Затвора притежава компетентност за замяна на режима на лишения от свобода. Отделно от това в разпоредбата на т.1 се поставят определени изисквания от процесуално естество, които следва да бъдат спазени, за да се приеме наличието на процесуална законосъобразност на заповедта.

В настоящия случай такава законосъобразност е налице. Атакуваната заповед е издадена от Началника на Затвора в съответствие с предоставените му от закона правомощия. Същата е мотивирана и е спазено изискването за даване на становище от лицата, изрично посочени в чл.67 ал.1 т.1 от ЗИНЗС.

Видно от представените по делото доказателства е, че преди издаване на процесната заповед са представени становища в писмен вид от съответните инспектори, тоест от формална страна са налице всички изискуеми предпоставки за издаване на конкретната заповед.

При преценка на материалната законосъобразност на същата е видно, че в нея последователно са описани всички промени по отношение на поведението и начина на изпълнение на наказанието на лишения от свобода.

Началникът на Затвора като е взел предвид и оценката на риск от рецидив, която е повишена на 80 точки, както и наличието на четирите наказания на лишения от свобода Д. е възприел, че е налице негативна тенденция в поведението му, която влияе отрицателно върху поведението на останалите лишени от свобода. Тези изводи са обосновани, в този аспект изводите на Началника на Затвора за необходимостта от замяна на режима в рамките на първоначално определения от съда /специален режим/ се подкрепят от 3 доказателствата по делото в частност от оценка на риска, наложените наказания на лишения от свобода и становището на съответните пенитенциарни служители.

Изложените в пледоарията на защитата доводи съдът намира за неоснователни. От представеното в съдебно заседание становище от инсп.Стайков се установява, че същото е издадено преди заповедта на Началника на Затвора и независимо, че същото е представено в днешно съдебно заседание, същото е било налично към датата на издаване на заповедта.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на лишения от свобода Т. И. Д. с ЕГН **********, против Заповед БС № 07/04.01.2023 г. на Началника на Затвора гр. Бургас, като неоснователна.

ПОТВЪРЖДАВА Заповед БС № 07/04.01.2023 г. на Началника на Затвора гр. Бургас, с която е променен режимът за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на лишения от свобода Т. И. Д. с влязла в сила присъда по НОХД № 222/1994 г. на Окръжен съд – Велико Търново, от „Строг“ режим на „Специален“ режим, като законосъобразна.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4