Решение № 366 от 29.08.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. гр.Несебър, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20222150101315 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от О. Ю. Д., гражданка на Руската Федерация, родена на **.**.****г., с ЕГН **********, притежаваща Разрешение за постоянно пребиваване в Република България № ********1, издадено на 26.09.2022г. в гр.

София, с адрес: гр. Несебър, кв. „К.“ ***, ет.*, ап.**, като майка и законен представител на А. З. И. с ЕГН **********, с паспорт № *********, издаден на 29.09.2021г. от МВР-Бургас, срещу З. И. З. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Монтана, ж.к. „П“, бл. *, вх.*, ет.*, ап.**.

Моли се, на осн.чл. 127а, ал. 2 СК да бъде постановено решение за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, за пътуване и пребиваване на детето А. З. И. с ЕГН **********, извън пределите на Република България, до навършване на 18 години, на детето с обхват – да пътува и пребивава извън пределите на Р.България до страни от Европейския съюз, и през територията на всяка друга държава, с изключение на Русия, Украйна и други държави, в които се водят военни действия, многократно и за неопределени периоди от време, независимо от целта на пътуването със съгласието само на майката или с упълномощено от нея лице.

В с уточнителна молба е конкретизирано отправеното искане в следния смисъл: да бъде постановено решение за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, за пътуване и пребиваване на детето А. З. И. с ЕГН **********, извън пределите на Република България, до навършване на 18 години, на детето с обхват – да пътува и пребивава извън пределите на Р.България до страни от Европейския съюз, както и Република Турция, Република Сърбия, Великобритания и Обединени арабски емирства с период до навършване на 18 години на детето, всяка година в следните периоди: 10 /десет/ дни през месец април на всяка календарна година за периода на априлската ваканция на учениците, определяна ежегодно със заповед на Министъра на образованието; два пъти по 15 дни и два пъти по 5 дни за периода от 01 юни до 14 септември на всяка календарна година; два пъти по 3 дни за периода от 15 септември 1 до 15 декември, както и 15 дни за коледната/зимната учебна ваканция между 20 декември и 03 януари, придружавана от майката или бабата на детето, неин учител, треньор, упълномощен само от майката, когато излизането извън Р.България е целево.

Твърди се, че бракът между родителите е прекратен през 2013г., като понастоящем бащата живее в друго населено место, не проявява интерес към детето и рядко контактува с него. До навършване на единадесет годишна възраст на детето бащата категорично отказвал да обсъжда въпроса за пътуването и извън страната, а след това макар и рядко изразява съгласие, но то е съпътствано с множество условия, отлагания и затруднения за майката и детето, като с негово разрешение макар и с множество затруднения са извършени три пътувания извън страната. Излага, че пречката от бащата е голяма и непреодолима без намесата на съда. Навежда, че детето е любознателно и има голямо желание да пътува както в страната, така и да опознава други държави и счита, че това е в негов интерес, за да има възможност да разшири своя мироглед, култура и да подобри познанията си по чужди езици.

С тези съображения моли предявената претенция да бъде уважена, като претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва предявената претенция като неоснователна. В същия ответникът заявява, че като отговорен и любещ баща на детето си А. З. И. не е бил, не е и няма да бъде пречка на детето си да посещава различни държави по света с майка си, организирано със съучениците си, с баба си и дядо си. Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения, като сочи, че същите не отговарят на истината. В тази връзка твърди, че заедно със семейството си преимуществено живее в гр. Свети Влас, където А. и другите му деца учат в едно училище. Сочи, че ищцата е искала от него общо четири разрешения детето да напуска пределите на страната, като от тях е отказал единствено веднъж. Оспорва всички останали твърдения в исковата молба, като сочи, че същите са лъжи и не кореспондират с истината. Излага подробни съображения и твърдения в тази насока.

Моли, за отхвърляна не претенцията като неоснователна.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение № 127/30.01.2023г. по делото, постановено по реда на чл.140 ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: 1.) че страните са родители на малолетното към настоящия момент дете А. З. И. с ЕГН **********, родена на 20.07.2010г. в гр. Монтана; 2.) че родителите не живеят заедно, както и 3.) че от момента на раздялата, детето живее при своята майка.

По делото е приложен социален доклад, изготвен от ДСП- Поморие, в който е посочено, че за малолетното дете А. се грижи майката О. Д., при която момиченцето живее, като двете разполагат с подкрепата на мъжа, с който майката живее на семейни начала-Ивайло Вълков и на бабата на детето по майчина линия Светлана Д. и съпругът й Йордан Папазов. Пред социалните служители А. е изразила разочарование от бездействието на баща си и е споделила, че се чувства тъжна от това, че не среща 2 разбиране у него. Детето е споделило още, че не получава подаръци от баща си нито за рожден ден, нито за Коледа, но се чувства тъжна не от липсата на подарък, а по-скоро от отношението на баща й към нея. А. е поставила пред социалните служби въпроса защо след като не желае да й помага, баща й, й пречи като не й разрешава да пътува в чужбина с майка си. Майката изявила пред социалните служители желанието си детето да пътува с нея и с баба й в чужбина. Детето поддържа връзка с живеещите в гр.Монтана баба си и дядо си по бащина линия, които я посещават и с които разговаря по телефона, както и с баба си по майчина линия, която също живее в гр.Несебър.

От представения по делото социален доклад, изготвен от ДСП-Монтана се установява, че бащата е посочил, че след раздялата на родителите през 2013г. е работил по черноморието и е поддържал ежедневна връзка с детето, но след влошаване на отношенията с майката, тя е започнала да препятства контактите му с детето, като той е продължил да провежда телефонни разговори с него, но не е имал възможност да го взема с преспиване при себе си. Бащата е посочил и притесненията си, че майката ще има възможността да изведе детето завинаги от страната и така връзката му с А. ще бъде прекъсната завинаги, но е заявил, че до момента не е препятствал детето да пътува с майката в чужбина и е предоставял необходимото съгласие.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, доведени от страните.Така от показанията на св. Светлана Д. се установява, че А. е много любознателна, много чете, гледа телевизия, има само шестици по предметите „Човек и природа“ и „История“. Искала е да ходи до Япония, но т.к. липсвала възможност, на 20 юли когато навършвала седем години, решили да я заведат в Румъния и закупили „карта за пътуване“, като пътуването било напълно заплатено, но не могли да изпълнят екскурзията, защо бащата не дал съгласие за това пътуване до Румъния. За да утешат детето решили екскурзията да бъде из България-Пловдив, София, Рилски манастир. По време на обиколката в страната били потърсени от полицията, като полицаите им казали, че бащата е подал жалба срещу тях. Бащата също се обадил по телефона, за да ги пита къде са тръгнали и свидетелката му обяснила, а в последствие майката на детето занесла ваучерите за пътуване в полицията, за да удостовери твърденията. След това решили да посетят Гърция, но бащата на А. поискал да съставят план за екскурзията и ако той утвърди този план щял да даде разрешение, като в крайна сметка отказал да даде такова, тъй като те поискали разрешение за Гърция, а ответникът им дал такова за Турция, каквото те не били искали. За нова година /2022г./ А. и майка й искали да посрещнат новата година на Босфора, но ответника отказал да удовлетвори желанието им, въпреки, че тогава получили и съдействието на майката на ответника. Св.Св.Д. твърди, че ответникът има апартамент в Слънчев бряг, но го отдава под наем. Твърди също така, че ответникът рядко се чува с А., тя го търси и моли да даде разрешения за пътуване, както и че ответникът не е искал детето да преспива при него. Неговите родители и баба и дядо на А. през лятото идвали в Слънчев бряг и детето оставало да спи при тях. От показанията на св.Вълков се установява, че ответникът е отказал да даде съгласие семейството заедно с А. да празнува нова година в Турция, въпруки изпратената му нотариална покана за това. Този свидетел твърди, че са искали да пътуват до Турция, за да могат за началото на учебната година да закупят на А. помагала, пособия и дрехи от там, тъй като са по-евтини, но пак не били получили разрешение от бащата. Посочва, че е установил нарушена комуникация между А. и баща й, като твърди, че той я търси веднъж на два месеца. В тази връзка този свидетел посочва, че също има дете от друг брак, но го търси и разговаря с него всяка седмица. От показанията на св.Илия З. И.баща на ответника се установява, че двамата със съпругата му всяка лято прекарват по 7-10дни в Слънчев бряг и никога не са били спирани да се виждат с А.. Свидетелят посочва, че доколкото знае синът му дава разрешение на А. и майка й да пътуват в 3 чужбина, само за една екскурзия в Румъния е отказал, но тогава детето било малко- на седем години и свидетелят счита, че посещение на замъка на граф Дракула не е подходящо място за толкова малко дете. Св.И. посочва, че знае за интереси на А. към тенис-корт, математика и биология, както и че тя е много добра ученичка, но не знае за нейни интереси, които да налагат пътуването й в чужбина.

При изслушването на детето А. се установява, че до сега общо три пъти е пътувала в чужбина с разрешение на баща си, като това ставало с много молби, а на два пъти й отказал такова пътуване. А. заявява, че винаги е мечтала да пътешества.

Детето разказва за това, че за седмия й рожден ден имали организация да посетят замъка на граф Дракула, но баща й не изпратил документите за разрешението, като и звъннал и й съобщил, че не я пуска; когато искали да пътуват до Гърция, поискал план къде точно ще ходят, тя му отговорила че не знае точно и тогава той отказал. Твърди, че баща й винаги иска план на екскурзията. А. посочва, че рядко се виждат с баща й.

Двамата се чуват, за да се поздравят за рождените си дни, но през последните две-три години той не й е подарявал подарък, като й казвал, че щом не го е поканила на рождения си ден, няма да получи подарък. Твърди, че за Коледа също не получава подаръци от него, а само от баба си и дядо си от Монтана, както и че с тях се вижда почесто, отколкото с баща си. Разказва, че за първото пътуване до Турция много е молила баща си, а за получаване на неговото разрешение е получила подкрепа от баба си Тони от Монтана. Веднъж имали уговорка да излязат заедно, но той закъснял с два-три часа, а тя го чакала пред блока, качвала се до апартамента и пак слязла пред блока, а когато му се обадила, той й казал „Извинявай, но имах важни задачи.“ и добавя че не разбира защо не й се е обадил, за да и съобщи, че е зает.

При тези данни, съдът намира от правната страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК решенията, свързани с пътуване на малолетно или непълнолетно дете в чужбина и издаване на паспорт на негово име, се вземат по общо съгласие на родителите. Идеята на законодателя е, че общото решение на родителите по въпроса осигурява най-голямата гаранция, че интересите на детето са защитени. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (Решение № 295 от 04.12.2015 г. по гр. д. № 3212/2015 г. на ВКС, 3-то гр. отделение, Решение № 86 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4685/2015 г. на ВКС, 4-то гр. отделение). В случаите, когато родителите не могат да постигнат съгласие относно пътуването на детето в чужбина, районният съд по местоживеене на детето се произнася по искане на единия от родителите– чл. 127а, ал. 2 СК. Производството пред съда представлява спорна съдебна администрация на граждански правоотношения и съдът решава по целесъобразност.