Решение № 51 от 14.10.2026, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Административно наказателно дело 328/2026
- Вид
- Решение № 51
- Подписан
- 14.10.2026
- Състав
- Цветелина Недкова Харалампиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 51 гр. Б.С., 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветелина Н. Харалампиева при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно наказателно дело № 20261410200328 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Е. К. от с.Г., общ.Б.С., област Враца, ул.
„П.Х.“ №11, с ЕГН **********, чрез адв. А. М. от ВрАК, с адрес в град Враца, бул. „Х. Б.“ № 37, ет.1, офис 2, против Наказателно постановление № 26-0248000254 от 05.08.2026 г., издадено от Началник РУ-Б.С. в ОДМВР- Враца, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 255.65 евро /500.01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Твърди се още, че не е доказан субективният елемент от състава на нарушението.
По делото за съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, чрез представена писмена защита, в която се излагат подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление и с която се прави искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък на разноските, приет и приложен по делото.
Въззиваемата страна – Началник РУ-Б.С. в ОДМВР- Враца, не изпраща представител. С придружително административната преписка писмо, излага писмено становище за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски 1 възнаграждения в случай на постановяване на съдебен акт в полза на жалбоподателя.
Белослатинският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
След като се запозна с депозираната жалба, съдът установи, че същата е подадена от активно легитимиран субект /срещу когото е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима .
В съдебно заседание са разпитани полицейските служители – Х. Ц. Х. – актосъставител и свидетеля по съставения АУАН - Г. Н. П..
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 27.04.2026 г. полицейските служители Х. Ц. Х. и Г. Н. П. били на работа по график за времето от 07:00 часа до 19:00 часа. Около 14:00 часа същите се намирали в гр. Б.С., на ул. „З.С.“, в района на МБАЛ гр.Б.С., където извършвали контрол на автомобилния транспорт и спирали автомобили за проверка.
Около 14:30 часа на същото място бил спрян за проверка лек автомобил марка „Мазда 5“ с рег. № ВР 02 32 СТ, управляван от жалбоподателя Д. Е. К. от с. Г.. При извършена справка чрез система РСОД – таблет полицейските служители установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради това, че собственика му е починал и в 6 месечния законоустановен срок собствеността не е прехвърлена.
Актосъставителят Х. показал на водача резултата от извършената проверка, след което жалбоподателят разяснил, че собственик на автомобила е покойния му баща като заявил, че не е знаел за това свое задължение по прехвърляне на собствеността в 6 месечен срок, както и не е знаел, че автомобила е със служебно прекратена регистрация. Считал, че всички задължения във връзка с автомобила са редовно изпълнени и платени.
Жалбоподателят съдействал на органите на реда по време на проверката.
На жалбоподателя бил съставен АУАН, серия GA, акт № 5057264 от 27.04.2026 г. за установеното нарушение. По случая е била образувана преписка № 3296/2026 г. по описа на РП – Враца, ТО – Б.С., № 2480004024/2026 г. по описа на РУ – Б.С., за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление от 06.07.2026 г. наблюдаващият прокурор е отказал да образува наказателното производство и е прекратил преписката по посоченото производство, като е приел, че макар по делото да са налице данни за управление на лек автомобил „Мазда 5“ с рег. № ВР 02 32 СТ, чиято регистрация е била служебно прекратена поради това, че собственика му е починал и в 6 месечния срок собствеността не е прехвърлена, не са събрани достатъчно доказателства водачът Д. К. да е съзнавал това обстоятелство.
2
Поради това прокурорът е приел, че липсва необходимият елемент от субективната страна на деянието по чл. 345, ал. 2 от НК, а именно знание у водача, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация. С оглед констатацията, че деянието би могло да покрива признаците на административно нарушение по ЗДвП, преписката е изпратена по компетентност на административнонаказващия орган за преценка относно реализиране на административнонаказателната отговорност на водача.
На 05.08.2026 година, Началник РУ-Б.С. в ОДМВР- Враца, е издал обжалваното Наказателно постановление № 26-0248-000254 от 05.08.2026 г. против Д. Е. К. от от с.Г., общ.Б.С., област Враца, ул. „П.Х.“ №11, с ЕГН **********, за това че на 27.04.2026 г., около 14:30 часа, в град Б.С. на ул.
„З.С.“ до МБАЛ е управлявал л.а. "Мазда 5" с рег.номер ВР 02 32 СТ като МПС-то е било с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗдвП, поради което и на основание чл.
175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 255.65 евро /500.01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
В хода на съдебното производство са разпитани актосъставителят Х. Ц.
Х. и свидетелят Г. Н. П. – полицейски служители, участвали в проверката. С показанията си те потвърждават, че процесният автомобил е бил спрян за проверка в гр. Б.С., в района на МБАЛ, както и че при справка чрез РСОД – таблет било установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация. И двамата свидетели сочат, че жалбоподателят е заявил, че не е знаел за прекратената регистрация, както и че е съдействал по време на проверката.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Х. и П. като последователни, логични и взаимно допълващи се, доколкото същите кореспондират помежду си и с приложените по делото писмени доказателства. От събраните доказателства не се установява жалбоподателят да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, нито се установяват данни, че към момента на проверката същият е знаел за настъпилото прекратяване.
По делото са приложени като писмени доказателства издаденото Наказателно постановление № 26-0248-000254 от 05.08.2026 г., издадено от Началник РУ-Б.С. в ОДМВР- Враца; АУАН серия GA, № 5057264 от 27.04.2026 г.; Постановление от 06.07.2026 г. на прокурор при ВрРП, ТО-Б.С. за прекратяване на образуваното производство; Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи; Справка за нарушител/водач Д. Е. К.; Данни за прекратяване на регистрация на МПС с рег.номер ВР 48 96 СН; Справка по история за МПС с рег.номер ВР 02 32 СТ видно от която на 31.03.2026 г. е прекратена регистрацията по чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
При гореустановеното съдът достига до следните правни изводи:
НП е съставено от материално и териториално компетентния за това 3 орган, видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и съдържа всички необходими реквизити по чл. 52 от ЗАНН. Установява се по делото, че жалбоподателят безспорно е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който към датата на извършване на нарушението гласи следното: "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване."
В случая описаното в НП деяние - управляване на МПС с прекратена регистрация, правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, т.е. налице е идентичност между словесното описание на деянието и неговата правна квалификация. АНО е приложил материалния закон, с оглед постановения от прокурор при РП-Враца, ТО-Б.С., акт - Постановление от 06.07.2026 г. за прекратяване на образуваното производство и отказ от образуване на наказателно такова. Прокурорът е приел в постановлението за прекратяване, че водачът като наследник на собственика на автомобила не е знаел за прекратената регистрация, поради което липсва елемент от субективната страна на престъплението по чл. 345, ал. 2 НК.
Съгласно действащата към момента на извършване на нарушението редакция на чл. 143, ал. 15 ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че процесното МПС е собственост на Евгени Кръстев К., който видно от акт за смърт № 1137/22.09.2025г. е починал на 21.09.2025г. Законен наследник на К. е жалбоподателя Д. К., който е придобил правото на собственост върху процесния лек автомобил и който е следвало в 6 месечен срок от настъпилото обстоятелство да заяви тези промени във връзка със собствеността, поради което на 31.03.2026г. е служебно прекратена регистрацията по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Не е представена по делото справка от сектор ПП, от която да се установява, че за прекратената регистрацията е уведомен някой от наследниците на К., в която наследствена маса попада и жалбоподателят Д. К..
В тази връзка съдът съобрази задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена, без за това да е 4 уведомен собственикът на моторното превозно средство. Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, както и за органите, които издават административни актове.
В посоченото тълкувателно постановление е прието, че уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на самото прекратяване, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, тъй като собственикът обективно не може да знае точната дата на служебната дерегистрация, ако не е уведомен или не е узнал за нея по друг начин.
Разяснено е още, че незнанието за служебно прекратената регистрация представлява незнание на факт от обективната действителност, относим към състава на нарушението, поради което при липса на доказателства за уведомяване или узнаване не може да се приеме наличие нито на умисъл, нито на непредпазливост.
На следващо място съдът отчита приетото с категоричност становище на АС - Враца като касационна инстанция, че при служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 от ЗДвП вината на водача – наследник не се предполага и при липса на уведомление и запазени табели отговорността по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, не може да бъде ангажирана.
В конкретния случай по делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят Д. Е. К., в качеството му на водач и наследник на процесния лек автомобил „Мазда 5“ с рег. № ВР 02 32 СТ, да е бил уведомен от органа по регистрацията за служебно прекратената регистрация, нито се установява същият да е узнал за това обстоятелство по друг начин преди извършената на 07.04.2026 г. проверка. Напротив, от показанията на разпитаните свидетели Х. и П. се установява, че още при проверката водачът е заявил, че не знае за прекратената регистрация и е считал, че документите на автомобила са редовни. При това положение, съобразно задължителните указания в тълкувателното постановление, деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП се явява несъставомерно от субективна страна, доколкото узнаването за служебното прекратяване подлежи на доказване, а вината в административнонаказателния процес не се предполага. Още повече, че л.а е бил със запазени и поставени регистрационни табели.