Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 4207 от 13.11.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
14911/2024
Подписан
13.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • §4, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.286 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §85 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4207 гр. Варна, 13.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Любомир Нинов при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110114911 по описа за 2024 година

Ищецът М. Н. Ж. сочи в исковата си молба, че по силата на изтекла в негова полза придобивна давност е станал собственик на ПИ с идентификатор 10135.2508.***, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК с последно изменение на КККР засягащо имота от 15.07.2011г., с адрес гр.Варна, район Приморски, местност Сотира, вид на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10м., целият с площ от 487кв.м., предишен идентификатор няма, номер по предходен план: ****, кв.0, парцел 0, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***, като имота е владян от ищеца от 1988г., когато той е придобил съседния имот с идентификатор ***. Уточнява се, че периода на владението за себе си е продължил от 12.08.1988г. до 16.10.2024г., като в това време той е демострирал открито, че го владее и стопанисва без да бъдеобезпокояван.

Сочи се, че на 16.10.2024г. отв.М. К.Т. заедно с геодезисти извършила заснемане на имота без да се представи, като за навлизането им в имота ищецът уведомил органите на реда. След няколко дни на 18.10.2024г., в негово отсъствие ответницата поставила от външната страна на съществуващата източна ограда на имота своя ограда, за което ищецът също подал сигнал до полицията.

Ищецът сочи, че скоро след това установил, че ответниците са се снабдили с титул за собственост като са придобили имота чрез дарение обективирано в нот.акт №106, т.ХСI, д.№21719, вх.рег.35503/6.11.2024г. на АВп, с дарител С. Ив.Д.. Той счита, че дарителката на ответниците трайно и продължително е загубила права върху имота поради упражняваното от него 1 владение, поради което те също не могат да придобият права върху имота, като нейни правоприемници.

Моли се, да се постанови решение с което да се признае за установено по отношение на ищеца, че всеки от ответниците по отделно не е собственик на имот ПИ с идентификатор 10135.2508.***, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК с последно изменение на КККР засягащо имота от 15.07.2011г., с адрес гр.Варна, район Приморски, местност Сотира, вид на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10м., целият с площ от 487кв.м., предишен идентификатор няма, номер по предходен план: ****, кв.0, парцел 0, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и *** и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответниците в срока по чл.131 от ГПК са подали отговори.

Ответницата М. Т. сочи, че оспорва исковата молба, като недопустима.

Твръди, че ищецът не е посочил факти, от които произтичат правата му и поради това предявеният иск е недопустим.

Ако се приеме, че иска е допустим го оспорва, като неоснователен, като твърди, че ищецът не е собственик на процесния имот. Сочи, че не е вярно твърдението му, че владеел имота от 1988г. от деня на придобиване на съседния имот ид. ***, чрез дарение от неговите родители. Оспорва също така, че родителите на ищеца са владели и процесния имот от 1967г., като лично го стопанисвали и грижили за поддръжката му, че ищецът е бил оторизирал процесуалния си представител да заяви, че до 16.10.2024г. нито веднъж на място не е дошъл, друг „претендент за собствеността", който да се погрижи за процесния имот, да го почисти, огради или да заяви своите претенции по някакъв начин. Твръди, че не е вярно твърдението, че от 12.08.1988г. до 16.10.2024г., грижата, стопанисването и опазването на имота и на насажденията и подобренията в него, които били направени от ищеца.

Сочи, че ищецът не е поставил оградата с врата в западната част на имота, както и обикновената ограда с колове и телена мрежа. Оспорва, че ищецът е манифестирал упражняваното от него владение, както и, че лично е посадил и обгрижвал плодни дръвчета /бадем, дюля, слива и др./, че бил подравнил терена, а земята почистил от боклуци и камъни. Твърди, че е невярно твърдението на ищеца, че ежегодно извършвал почистване на треви и храсти.

Оспорва, че от 1988г. до 16.10.2024г. поС.но, явно, необезпокоявано и непрекъснато той е упражнявал corpus и animus върху ПИ 10135.2508.***. Що се отнася до твърденията на ищеца за съществуващи партиди и тяхното съдържание в Агенцията по вписванията, то същите са ирелевантни.

Сочи, че правото й на собственост заедно с това на другата ответница са породени по деривативен способ, чрез направено от нейната майка и леля на ответницата Т. - С. И. Д. по силата на посоченото от ищеца дарение. При изповядването на сделката дарителката се е легитимирала като собственик с нот. акт №159, том XVI, нот.д.№5665/10.12.1966г. на Нотариус С. С.ов при Варненския народен съд и Протокол от 30.09.1983г. по гр.д.№2571/1983г. на ВРС, VIс.

Сочи че имотът на дарителката фигурира в първия КП на „Крайбрежието" от 1956г. Счита, че по силата на н.а.№192/26.12.1957г. и н.а.

2

№159/09.12.1966г., както и спогодба от 30.09.1983г. по гр.д.№2571/93г. на ВРС, VI с-в, се доказва, че дарителката е собственица на имот с площ 608кв.м., пл.№**** в м-ст „Сотира" - неотчуждена част от имот стар пл.

№38, друга част от който с площ от 1792кв.м., въз основа на Заповед №194/05.11.1969г. на Председателя на ИК на ГОНС, за отреждане на имоти в м.„Сотира" за ВМИ е била отчуждена с Протокол № 69/21.10.1970г. на Комисията по §85 от ППЗПИНМ (отм.).

В КП от 1973г., южната част от имота №**** е показана, като отчуждена и попада в двора на МБАЛ „Св. Марина" АД, гр. Варна. В одобрения през 2000г. КП на местност „Сотира" имотът е бил попълнен като пл. №930 с площ 608кв.м. със Заповед № Р-493/21.10.2002г. на Кмета на Община Варна въз основа нейно искане № АБ-99-С-1336/13.08.2001г. В ПКП към ПНИ имотът е попълнен на основание Решението по т.23 от Протокол № 5/21.03.2006г. на Комисията по чл.286 от ППЗСПЗЗ. В ПНИ, одобрен със Заповед №РА-07-7706-204/08.08.2007г. на Областния управител на област административен център Варна за имота е отреден имот №930 с площ 548кв.м., като в регистъра на собствениците е посочена дарителката на основание нейния н.а.№159/1966г. Площта на имота, като такъв, който не е собственост на трансформиран ползвател или на реституиран собственик, се определя с документа за собственост, а ПНИ дава само нова номерация и определя границите.

Твърди, че за собствена изгода, ищецът не сочи релевантни обстоятелства. Такова обстоятелство представлява адм.д.№2087/2007г. по описа на Административен съд Варна, 3 отд. 26с, образувано по жалба на Н.

Й. Б., ЕГН **********, И. Н.а Б., ЕГН **********, и Й. Н. И., ЕГН ********** срещу Заповед №РА-07-7706-204/08.08.2007г. на Областния управител на област административен център Варна за одобряване на плана на новообразувани имоти на селищно образувание по §4, ал.2 от ЗСПЗЗ-местност „Сотира", землище Варна, област Варна. По делото, М. Н. Ж. е бил конституиран като заинтересовано лице. Същото е приключило с Решение №1152/29.06.2009г. с което обжалваната заповед е отменена в частта относно графичното отразяване на имот №930 и е изпратено делото, като преписка на Областния управител на област административен център Варна за произнасяне по същество, при съобразяване със задължителните указания на съда за прилагането на материалния закон.

Друго такова обстоятелство е адм.д.№33/2003г. по описа на ВОС, образувано по жалба на М. Н. Ж., срещу Заповед №Р-493/21.10.2002г. на зам. кмета на Община Варна за одобряване попълване на КП за имот пл.№930 по КП на м.„Сотира", гр.Варна по което е било постановено Решение №1517/22.12.2006г., потвърдено с Решение №11378/19.11.2007г. по адм.д.

№7174/2007г. по описа на ВАС.

И в двете дела, М. Н. Ж. не е твърдял, че владее процесния имот, а че е собственик на ½ ид.ч. от съседния имот пл.№711, представляващ лозе с площ 1000кв.м. Твърдял е, че процесният имот не е ограден с трайна ограда, поради което преминава през него. Не е оспорвал собствеността на дарителката, а напротив - твърдял е, че тя е собственик. Успоредно с това, дарителката С. Д. периодично е посещавала процесния имот, наглеждала го е, изпращала е работници да почистват нахвърляни в него отпадъци, понякога е възлагала да 3 се почисти от избуяли тревите и храсти, други пъти да се набият поставените от геодезистите колчета или да поставят отново, ако са били извадени от местата им. Предвид обстоятелството, че околните имоти са се получили от раздробяването на голям общ имот на предците й, то съседи добре са знаели, че процесният имот е собственост на С. Д.. Поставяните от нея в имота дървени табели с означение на името й, като собственик на имота, са били повреждани от времето или по други причини, но тя многократно ги е възстановявала. Самият ищец е построил в имота си с пл.№711, без строително разрешение масивна постройка, която ползва за ремонт на автомобили. Достъпът до тази постройка следва да се осъществява от имот пл.№9554, който е общинска собственост и е разположен между процесния имот и имот пл. № 711, така че последните нямат обща граница. Този общински имот също не би могъл да стане собственост на ищеца на основание придобивна давност. Дори ищецът да го ползва, то е без основание и без намерение за своене. Ако е извършил в този общински имот някакви подобрения, то същите са незаконни.

От гореизложеното счита за видно, че ищецът не е имал и към настоящия момент няма право на собственост в процесния имот, нито някакви други права. Титулите за собственост на дарителката представляват безспорно доказателство за това, че същата е била собственик на процесния имот, която собственост не е била погасена към момента, когато е прехвърлила на двете ответници собствеността на процесния имот, съответно понастоящем са негови собственици.

Ответницата С. П. сочи, че горепосоченият имот е придобит от нея въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 135, том I, peг. 1614, дело № 125 от 2024г., чрез който С. И. Д. дарява на дъщеря си С. П. и на племенницата си М. Т., при равни квоти процесния имот — нейна собственост.

С. Д. придобива имота чрез дарение, направено от нейната майка — Г. Б.

Ч., обективирано в нотариален акт № 159, том XVI, дело 5665 от 1966 г., като по това време функционалното предназначение на имота е посочено в нотариалния акт като „лозе" и целият е с обща площ от 2.4 дка.

През 1970г. с протокол № 69/21.10.1970г. част от процесния имот с площ от 1.792дка от общо 2.4дка е отчуждена за изграждане на мероприятие - медицински комплекс, за което собствениците са обезщетени предварително.

Разликата от 608кв.м. остава във владение на тогавашните собственици на имота - Г. Б. Ч., В. И. Ч. и С. И. Ч.. Със съдебен протокол от 30.09.1983г., изготвен в хода на делбеното производство, тази неотчуждена през 1970г. част от имота се поставя в дял и собственост на С. И. Д.. Въз основа на съдебния протокол г-жа Д. установява правото си на собственост по отношение на ПИ с идентификатор 10135.2508.*** - предмет на договора за дарение, обективиран в НА № 135, том I, peг.1614, дело №125 от 2024г., с който процесният имот е придобит в собственост при равни квоти от Доверителите ни - С. П. и М. Т..

През 1998г. с Решение на Кмета на Община Варна., постановено по молба от Г. Ч. и С. Д., с която е отправено искане за реституиране на отчуждения имот, Кметът е отказал да възстанови правото на собственост, тъй като мероприятието за което е отчужден имотът е изпълнено и голяма част от него попада в района на психиатрична болница, а върху останалата част от 4 имота има изградена улица. До този момент имотът е посещаван неколкократен брой пъти от г-жа Д. — обстоятелство за чието доказване с настоящия отговор сме направили искане за допускане свидетели.

След 1998г. посещенията на имота продължили, като при осъществяването им г-жа Д. установила, че собственикът на парцела в непосредствено съседство на нейния собствен имот и ищец в настоящото производство - М. Ж., незаконно е изградил на границата на двата имота гараж, който е ползвал за извършване на ремонт на леки автомобили, използвайки незаконно изградения гараж като автосервиз.