Решение № 148 от 27.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Благоевград, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20251200501239 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Д. О. чрез пълномощника му адв. Н. Б. против Решение рег. № 641/22.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 3014/2024 г. по описа на РС-Благоевград.

Жалбоподателят счита атакуваното решение за неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, издадено при съществени процесуални нарушения.

Сочи, че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност като се е ограничил до изложение на съдържащите се в тях обстоятелства без да се съобразява с конкретните съображения, за които са сторени, вкл. и за действието за разпита на свидетелите.

Сочи, че решението не съдържа фактически установявания за наличие на безспорните параметри на института на давността като придобивно основание за ищеца - А. Д. О.. Съдът не е обсъдил подробно показанията на свидетеля на ищеца - св. М. Д., досежно изявленията му за личните му възприятия за обстоятелствата, които установяват безспорното и необезпокоявано 10 годишно владение на ищеца.

1

Счита, че неправилно РС е интерпретирал показанията му и обясненията на ищеца.

Според жалбоподателя съдът без аргументи и неясно по какви причини не е допуснал и исканата за назначаване съдебно-техническа експертиза, което не позволило да се изведат ясни и категорични данни за изтекла придобна давност за ищеца по отношение на процесния имот и какво имотът представлява по настоящем.

Сочи, че РС като е приел, че не са се осъществили обстоятелствата, на които се основава иска, не е взел отношение по доказателствените средства, вкл. и по обясненията на ищеца и изведените, въз основа на тях обстоятелства.

Съдът не е изследвал дали чрез лични владелчески действия ищецът Ат.

О. е осъществявал фактическа власт и е формирал анимус, който да е манифестирал спрямо другите по отношение на имота.

Поради изложените съобржения моли решението да се отмени и се постанови друго, с което искът се уважи.

Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Излага пространни съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на атакувания акт. Сочи, че от жалбата не става ясно какви са конкретните по същество пороци на съдения акт. Акцентира на показанията на свидетелите от които се установява, че имотът не е ограден, със свободен достъп, със саморасла растителност, през който минава черен полски път, също ползван от всеки, в съответствие с които са законосъобрани правните изводи на РС. В жалбата са наведени и други съображения отнасящи се доневъзможността имотът като земеделски да бъде придобиван по давност от 1995 г. в контекста на ЗСоб. и ЗСПЗЗ. Моли решението да се потвърди.

БлОС счита жалбата за допустима. Депозирана е от лице с правен интерес, в предвидения в закона срок, против подлежащ на атакуване съдебен акт.

С атакуваното решение РС е отхвърлил като неоснователен предявения от ищеца А. Д. О. иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС за признаване за установено спрямо Община Благоевград, че е собственик на основание давностно владение, осъществявано от 1995 г. до 2 настоящия момент, на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Е., общ.Б., одобрени със Заповед №РД-1352/26.07.2018г. на Изпълнителния директор на АК, с площ на имота от 2 547 кв.м.,с трайно предназначение „Земеделска”, начин на трайно ползване „Нива”, категория на земята – 9, при граници /съседи/: ***, ***, ***, ***, номер по предходен план - 004006.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по доводите в жалбата, касещи правилността му в съответствие с правомощията си по чл. 269, изр. 2 ГПК, въз основа на закона, тезите на страните и събраните по делото доказателства, Б л О С счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от атакуваното решение, че при постановяването му, Районният съд се е съобразил с предмета на спора, очертан от страните по делото и се е произнесъл в съответствие с твърденията на ищеца в исковата молба и искането му да бъде признат за собственик на основание давност върху процесния недвижим имот, което придобивно основание е уредено в чл. 79, ал. 1 от ЗСоб.

Разпоредбата разписва възможността правото на собственост върху недвижим имот д а се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Доказването на елементите от фактическия състав на придобивната давност - владеене в продължение на 10 г. - следва да е пряко и пълно.

Необходимо е да се докаже от позоваващия се на давност собственик обективния признак на владението, изразяващо се във фактически действия, които недвусмислено манифестират власт като на собственик върху имота, като с доказването им предвид установената в чл. 69 ЗС законова оборима презумпция се счита за доказано и намерението за своенето му, защото като израз на психическо състояние, намерението е трудно доказуемо. Според чл.

69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго.

В своята практика ВКС приема, че за придобиване правото на собственост по давност владението следва да е явно, постоянно, непрекъснато и спокойно.

3

Видно от обстоятелствената част на исковата молба ищецът сочи, че е придобил процесния имот по давност като от 1995 г. го поддържа и ползва като нива и че имотът го е оградил с колове и мрежа.

В обясненията си пред РС по чл. 176 от ГПК противно на твърденията от исковата молба, ищецът заявява, че на мястото е отглеждал коне, връзвал е 34 поне коня да пасат; че не е използвал имота за друго нещо; нищо не е садил в него; тревата в него е саморасла; косял я една част от него; не го е заграждал, тъй като толкава много имот изисква много мрежа да вземе; че около 2-3 години си е гледал там конете и е спрял; и че за първи път си е вързал конете 2001-2005 г.

По делото са разпитани свидетели.

Свидетелят М. Д. /свидетел на ищеца/ сочи, че знае много добре имота; че имотът не е заграден, никога не е имало ограда; знае, че А. и сина му са гледали коне, но не са имали много коне; че са връзвали там конете си; че мястото е гола нива без постройки, върху което растат от само себе си бодливи растения; че А. е бил всеки ден с конете на мястото, но свидетелят отдавна не е виждал коне в имота, може би вече 5-6 години; сочи, че А. непрекъснато минава от там, всеки ден минава; че имотът е свободен и че през него има път, по който всички минават.

Свидетелят Н. Ц. /свидетел на ответника/ сочи, че от 2006 г. и към настоящия момент имотът е пущиняк; мястото е обрасло с трева и никой не предприема нищо; никога там не е виждал заграждения; през имотът минава път, минава се свободно.

РС е счел показанията на свидетелите, установящи тези факти – за логични, последователни, достоверени, кореспондиращи с обясненията на ищеца, но че с тях не се установяват, а се опровергават твърденията от исковата молба, а именно ищецът да е бил в имота след 1995 г., до го е заграждал, да се е грижил за него и владял от тогава в продължение на 10 години.

Направения от РС извод, БлОС счита за обоснован и законосъобразен, тъй като съответства на обстоятелствата, които се установяват от свидетелите, преценени поотделно и във вр. с обстоятелствата, заявени от ищца в обясненията му.

Ето защо несъстоятелен се явява довода в жалбата, че решението не 4 съдържало фактически установявания за наличие на безспорните параметри на института на давността като придобивно основание на ищеца - А. Д. О. и че РС не е обсъдил подробно показанията на свидетеля на ищеца, досежно изявленията му за личните му възприятия за обстоятелствата, които установяват безспорното и необезпокоявано 10 годишно владение на ищеца.

Според БлОС, в показанията на свидетелите, вкл. и в тези на М. Д. - е очевидно, че в тях не се съдържат обстоятелства за параметрите досежно владението, които да са от значение за давността, като и самият жалбоподател никъде в жалбата, а и в с.з. пред БлОС не конкретизира, кои според него са тези фактически установявания, които е следвало, но са останали необсъдени от РС. Възразявайки срещу направената от съда интерпретация на доказателствата, жалбоподателят не посочва как е следвало да се интерпретират, за да се достигне до обоснованите и законосъобразни, според него изводи.

Затова и голословно твърди, че св. Д. ясно и категорично бил заявил, като пряк очевидец на осъществяваната от А. О. фактическа власт - лични владелчески действия, израз на анимуса, който той е манифестирал спрямо другите по отношение на имота, през процесния период.

Видно от показанията на свидетеля, той никъде не посочва период, през който да са осъществяни действия от ищеца с характеристиките на владеене, които да водят до извод за придобиване на имота по давност.

В жалбата не се сочи, нито един факт, който страната да счита за установен от ангажираните от него доказателства, който да е релевантен за придобивния способ, на който се позовава за придобиване правото на собственост - давност чрез владение.

Затова БлОС, също както и РС - не приема за установено, след като се опровергава от свидетелите, твърдяните в исковата молба обстоятелства, от което следва логичния извод, че не са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиването му давност. Нормата изисква владеене на имот в продължение на 10 години. А в случая не се установява да са осъществявани фактически действия от ищеца, които да са израз на неговото намерение да го свои и които да са продължили 10 години.

Неустановяването на осъществявано владеене от ищеца върху имота прави безпредметно обсъждането на доводите на Общината за 5 невъзможността предвид земеделския му характер да бъде придобиван по давност от 1995 г. в контекста на ЗСоб. и ЗСПЗЗ.

По изложените съображения за неоснователност на доводите в жалбата, БлОС потвърждава първоинстанционното решение, което счита за обосновано, правилно и законосъобразно.

Възражението в жалбата за неаргументирано и по неясни причини, по които не е уважено искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза, което не позволявало да се изведат ясни и категорични данни за изтекла придобивна давност за ищеца по отношение на процесния имот и какво имотът представлявал по настоящем, са несъстоятелни, тъй като такава експертиза е абсолютно ненужна за законосъобразното решаване на спора.

Жалбоподателят и при този свой довод не посочва конкретно как заключението би повлияло върху изводите на съда.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да се осъди да заплати на въззиваемия разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 евро, който размер съдът определя на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС РЕШИ:

Потвърждава Решение рег. № 641/22.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 3014/2024 г. по описа на РС-Благоевград.

Осъжда А. Д. О., ЕГН ********** да заплати на Община Благоевград, ЕИК 000024695 сумата от 100 евро, представляваща направени разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

6

2. _______________________

7