Решение № 95 от 02.11.2022, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Велики Преслав, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20223610200213 по описа за 2022 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Производството по делото е образувано по жалба от Министерство на земеделието, храните и горите, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.*******, представлявано по закон от министър И.И., представлявано по пълномощие от юрисконсулт срещу НП №НЯСС-71/16.03.2022 г. издадено от председателя на ДАМТН гр.София.

В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуални норми и при неправилно и необосновано приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло. Отрича се извършване на нарушението, твърди се че жалбоподателя не е субект на нарушението и дори да има извършено такова, то същото е маловажно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника, моли по изложените в жалбата съображения, включително и възражението за маловажност на нарушението, наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в писмено становище по съществото на делото, излага подробни съображения в подкрепа на обжалваното наказателно постановление, като счита същото за законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 14.07.2021 г. от 1

И.И. и св. Р. Р.-служители на ДАМТН била извършена проверка на язовир "*****", находящ се в поземлени имоти в землището на Община *******, за които са съставени Актове за публична държавна собственост № №892, 893, 894, 895, 896, 897, 898, 899, 900, 901, 902, 903, 904, 905, 906, 907, 908, 909, 910, 911, 912, 913, 914, 915, 916, 917, 918, 919, 920, 921, 922,023, 924 всички от 21.06.2004 г., собственост на Министерство на земеделието, храните и горите, за която проверка бил съставен констативен протокол №05-03-57/15.07.2021 г. В протокола е отразено установеното при проверката след преглед на представената документация и обход и оглед на голямата язовирна стена и съоръженията към нея, че не е представен от собственика проект за изграждане на пункт за мерене и филтрация, такъв не бил заведен и в деловодството на ДАМТН, за което е дадено предписание в протокол №05-03-49/05.06.2020 г. От представените от „Напоителни системи“ ЕАД доклади МЗХГ е запознато с посочените нарушения при експлоатацията на язовир „Тича“, както и от предходни дадени предписания в тази насока от административнонаказващия орган, които също не са били изпълнени. Дадените предписания за представяне в ДАМТН на проект за изграждане на пункт за филтрация през язовирната стена, заедно с други предписания били със срок на изпълнение 30.09.2020 г. Контролната проверка е извършена на 14.07.2021 г. След преценка от административнонакзващия орган за неизпълнение на задължителни предписания на жалбоподателя бил съставен и АУАН за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.39 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00лв.

Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитания по делото свидетел и приобщените писмени доказателства.

Показанията на свидетелия- служител на ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна България“, осъществил процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра.

Фактическата обстановка, съдът приема за установена с кредитираните като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО. Съдът възприе показанията им, т.к разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Съдът кредитира и неоспорените писмени доказателства, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане. Следва да се обсъди Констативен протокол №05-03-57/15.07.2021 г., като официален документ, който се ползва с обвързваща доказателствена сила за посочените факти, изрично удостоверени в него. От същия се установява, че не е представен в ДАМТН, нито в хода на проверката, проект за изграждане на пункт за филтрация през язовирната стена и че с Констативен протокол №05-03-49/05.06.2020 г. е дадено вече такова предписание на собственика на язовира със срок на изпълнение до 30.09.2020 г.Тези факти се установяват и от свидетеля Р. Р., показанията му се допълват и конкретизират, отразеното в КП, ето защо съдът прие, че не е налице противоречие в тези доказателствени материали.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

2

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на актовете за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата отмяна.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 201, ал.11 и ал. 12 от ЗВ вр. с чл. 47, ал. 1, б.

"б" ЗАНН Заповед №А-466/11.08.2021 г. и служебно известната на настоящия състав Заповед №А840/12.12.2019 г., всички на Председателя на ДАМТН. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и представени доказателства.

Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна квалификация.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна квалификация.

В АУАН и НП е посочена конкретната нарушена административна норма на чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Предвид характера на нарушението, същото се осъществява чрез бездействие - неизпълнение на регламентираното чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите задължение на собствениците на язовирите, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да изпълняват дадените предписания съгласно правомощията на органите по ЗВ и Наредбата по чл. 141, ал. 2 от същия закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти. Безспорно установено е че на процесната дата не са изпълнени дадените такива предписания за представяне в ДАМТН на проект за изграждане на пункт за филтрация през язовирната стена и срокът за изпълнение е изтекъл. Поради, което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Самото нарушение е едно – неизпълнение на задължително предписание, и като такова изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на дължимите действия (бездействие). В АУАН и НП са посочени всички факти, наредбата е част от правния мир, същата е подзаконов нормативен акт, 3 с чиито разпоредби всички ФЛ и ЮЛ следва да са запознати, още повече, че незнанието на закона не извинява.

Констативен протокол №05-03-49/05.06.2020 г. , с който са дадени задължителните предписания е получен от нарушителя и че констативния протокол от контролната проверка не е получен от жалбоподателя е ирелевантно, същият е запознат с установеното от АУАН, с който започва административнонаказателното производство срещу него. Останалите сочени на нарушения в протокола за контролната проверка относно датата на издаването му, на следващия ден след проверката, установеното с него са неоснователни.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е присъствал негов представител при извършване на контролната проверка, видно от приложените в административнонаказателната преписка доказателства му е предоставена такава възможност.

По делото е приложени Актове за публична държавна собственост № №892, 893, 894, 895, 896, 897, 898, 899, 900, 901, 902, 903, 904, 905, 906, 907, 908, 909, 910, 911, 912, 913, 914, 915, 916,

917, 918, 919, 920, 921, 922,023, 924 всички от 21.06.2004 г. от които се установява, че от Министерство на земеделието, храните и горите е собственик на язовир „*****“, поради което настоящият състав прие, че жалбоподателя е адресат на задължение да изпълнява дадените предписания по ЗВ и Наредбата по чл.141, ал.2 от същия закон, с чието неизпълнение е нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал.2 от Закона за водите .

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че чрез процесното предписание, дадено с констативен протокол №05-03-49/05.06.2020 г., ДАМТН е излязла извън своята материална компетентност, определена от разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, тъй като язовир „*****" е включен в изключението по приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от ЗВ в пунк 43.

В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с процесното предписание контролните органи са излезли извън своята предметна компетентност съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Съдът, счита възражението за неоснователно, поради следното: с ДВ бр. 55 от 2018 г. думата "задължителни" е заличена досежно предписанията на ДАМТН, тъй като е създадена нова ал. 2 – разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ в настоящата й редакция, с която се въвежда материалноправното задължение за собствениците на язовирни стени да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като с измененията и допълненията от ДВ бр. 55 от 2018 г. се регламентират и конкретните изключения, за които лицата по чл. 190а, ал.

1 не могат да дават предписания – "с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция". По делото не е спорно, че процесният язовир попада под т. 43 в приложение № 1, което всъщност е към разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗВ. За да бъде изключена компетентността по чл. 190а, ал. 1, т.