Решение № 859 от 24.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Бургас, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120105218 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по и ск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, предявен от И. С. И. от гр.Б, против Прокуратурата на Р България – за заплащане на сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неиму-ществени вреди – душевни страдания, изразяващи се в изпитани неудобство, безпокой-ство, срам и стрес, тревожност и притеснения, в резултат на незаконно обвинение в из-вършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по ДП № 3388 ЗМ-515/2021г. на V-то РУ при ОД на МВР – гр.Б, пр.пр.№ 14323/2021г., пор.№ 2390/2021г. на РП Б, приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.02. 2022г. на РП Б, ведно със законната лихва и деловодните разноски.

Ответникът оспорва претенцията и иска от Съда да я отхвърли – като недоказана и неоснователна, а евентуално – да намали обезщетението за неимуществените вреди, съобразно чл.52 от ЗЗД.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, намира за установено следното:

На 12.10.2021г., около 11.50 часа, в гр.Б, ж.к.”, на паркинга пред бл. 53, при управление на лек автомобил марка ”Шевролет”, модел ”Круз”, рег.№ КН , И. е допуснал ПТП със служебен автомобил на 05-то РУ при ОД на МВР Б. На място са пристигнали служители на Сектор ”Пътна полиция” – ОД на МВР Б, които са тествали двамата водачи за алкохол и наркотични вещества. В 13.49 часа техническото средство Дрегер Дръг тест 5000, фабричен № е отчело поло-жителен резултат за употреба на амфетамин за пробата на ищеца, за което е бил съста-вен АУАН с № 156991 от 12.10.2021г. На И. е бил извършен личен обиск, съоб-разно приложения протокол за това. Издаден е бил талон за медицинско изследване на лицето, както и Заповед за задържането му за срок от 24 часа. Отразено в нея 1 е, че ище-цът е освободен в 16.20 часа – в същия ден. Със Заповед за прилагане на ПАМ от 13.10. 2021г. му е било отнето СУМПС.

Образувано е било БП № 3388 ЗМ-515/2021г. на V-то РУ при ОД на МВР Б, за това, че на 12.10.2021г. в гр.Б, ж.к.””, на паркинга пред бл.53, ищецът е управлявал МПС – лек автомобил марка ”Шевролет”, модел ”Круз”, рег.№ след употреба на наркотични вещества, а именно – амфетамин, установено по надлеж-ния ред с техническото средство Дрегер Дръг тест 5000, фабричен № – пре-стъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

С Постановление от 14.10.2021г. на прокурор при РП Б, е разпоредено раз-следването да бъде извършено по общия ред, на основание чл.357, ал.2 от НПК, с оглед необходимостта от допълнителни процесуални действия: разпити на свидетели и изгот-вяне на химикотоксикологична експертиза, евентуално и привличане към наказателна отговорност, разпит на обвиняем и предявяване на разследването.

Формално обвинение на И. не е било повдигнато и той не е бил привлечен като обвиняем по ДП.

На 31.01.2022г. по ДП е постъпила химико-токсилогичната експертиза от ВМА – гр.С, в която е отразено, че в предоставената проба от кръв на ищеца не се устано-вява наличието на наркотични вещества.

На 01.02.2022г. той е бил разпитан по ДП като свидетел, съответно – уведомен е бил за резултата от експертизата.

На същата дата разследващият полицай е докладвал досъдебното производство на наблюдаващия прокурор, съобразно чл.226, а.1 от НПК, и му го е изпратил с мнение за прекратяване на наказателното производство, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

ДП е получено в РП Бургас на следващия ден.

С Постановление от 24.02.2022г. на прокурор при Районна прокуратура – Б, наказателното производство е било прекратено, поради липса на извършено престъпление от общ характер, включително такова по чл.343б, ал.3 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК.

И. не е бил уведомен за това.

На 10.03.2022г. ищецът е депозирал жалба в РП Б, с която е поискал да бъде уведомен, кога ще бъде прекратено наказателното производство, за да може да получи отнетото му по административен ред СУМПС.

В същия ден той е бил уведомен за Постановлението от 24.02.2022г., както и че съответен препис е изпратен в Сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас.

С молби от 15 и 29.03.2022г. И. е поискал от административния орган връ-щане на СУМПС.

С писмо от 11.04.2022г. Директорът на ОД на МВР Б, го е уведомил, че не е налице законово основание за това, преди ищецът да заплати разноските за експертиза-та в размер на 161 лв.

Данни по делото кога точно документът е бил върнат на И. няма.

Към писмения отговор е приложена справка за съдимост на ищеца, видна от коя-то е, че в периода от 1989г. до 2007г. той е осъждан десет пъти за различни престъпле-ния от общ характер. Към настоящия момент обаче е реабилитиран – така представено-то от него свидетелство за съдимост, в което е отразено, че лицето не е осъждано.

По ДП е приложена и справка за допуснати от И. нарушения на ЗДвП, вид-но от която е, че за периода от 2007г. до 2022г. срещу него има издадени девет наказа-телни постановления – влезли в сила, като и девет броя фишове.

От показанията на свидетелката Д. И. – съпруга на ищеца, се устано-вява, че при 2 задържането на И. от полицейските служители при процесния случай са му били поставени белезници, в присъствието на множество граждани, включително и нейни колеги от магазина, в който тя работи, в близост до мястото на ПТП. Установява се, също така, че след като се е прибрал следобед в дома им И. е бил много раз-строен. Хората са говорели, че е бил задържан за употреба на наркотици и се е наложи-ло да обясняват на 12-годишния си син, че вероятно е станала някаква грешка. Поведе-нието му се е променило – притеснявал се е как това ще се отрази на детето им, както и за резултата от експертизата, и не е могъл да спи спокойно. През времето, в което е би-ло водено разследването, той не е могъл да управлява автомобила.

Предвид горното, настоящият съдебен състав счита, че са налице основания за ангажиране отговорността на Държавата – в лицето на ответника, тъй като е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ. Съгласно същата, Държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от прокуратурата, при обвинение в извършване на пре-стъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Тук следва да се посочи, че формалната лип-са на повдигнато обвинение срещу ищеца в извършването на престъпление – по реда на чл.219 от НПК, не отнема активната му материалноправна легитимация да търси обез-щетение за причинените вреди, с оглед установеното по делото обстоятелство, че досъ-дебното производство фактически е образувано и водено срещу него. Съгласно практи-ката на съдилищата, разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – в частта относно изис-кването срещу лицето да е било повдигнато обвинение, следва да се тълкува разшири-телно и да обхваща и лицата, срещу които е било водено наказателно производство.

Претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вре-ди в резултат на незаконното обвинение от Прокуратурата на Р България спрямо ищеца по чл.343б, ал.3 от НК, наказателното производство във връзка с което е било прекрате-но поради това, че извършеното деяние не е престъпление, се явява доказана по основа-ние.

Налице са причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживе-ни душевни страдания – отрицателно въздействие върху неговата психика и личността му.

Т. е. – исковата претенция е основателна, поради което следва да се определи и размерът на дължимата обезвреда. При тази преценка следва да се съобрази изискване-то на чл.52 от ЗЗД, според което размерът на обезщетението за претърпени неимущест-вени вреди следва да се определя от Съда по справедливост /т.11 от ТР №3/2004г./.

Веднага следва да се каже, че нормата на чл.52 от ЗЗД има предвид не абстракт-ни критерии за обезвреда, а приложението й е свързано с преценка на установени кон-кретни факти, осъществили се в обективната действителност. Следва да се има пред-вид, че вредите в случая са винаги индивидуално определими, като търсеното обезще-тение следва да се оразмери съобразно степента на засягане на психическата сфера на увредения.

От коментираните по-горе показания на разпитания по делото свидетел се констатира едно действително засягане на психическата сфера на И.. Изпитал е срам и неудобство при задържането пред съпругата му и колегите й. Причинени са му били за период от повече от четири месеца притеснения и грижи, във връзка с предприетите от длъжностни лица на ответния държавен орган незаконосъобразни действия. Не е мо-гъл да спи спокойно. Лишен е бил от право да управлява МПС. Наложило се е да обяс-нява на детето си създалата се ситуация.

С оглед изложеното, и на база установения комплекс вреди, следва да се приеме, че на овъзмездяване подлежат причинените на ищеца неимуществени вреди от незакон-ното обвинение срещу него – емоционални увреждания и дискомфорт, доказани по ка-тегоричен начин с показанията на разпитания по делото свидетел.

Ето защо, дължимото обезщетение следва да се съобрази именно с тази конста-тирана 3 конкретна степен на засягане на психическата сфера на ищеца, като най-спра-ведливо в случая, според настоящия съдебен състав, би било то да бъде в размер на 500 лв. Именно с присъждането на тази сума най-точно и съответно ще бъдат овъзмездени претърпените от И. психически увреждания в резултат на воденото срещу него наказателно производство.

Този размер съответства и на конкретната преценка, напра-вена от Съда на база установените по делото факти, включително и данните от справка-та за съдимост на лицето, като е съобразен и с обществения критерий за справедливост.

До пълния предявен размер от 3 000 лв. претенцията, като неоснователна, следва да се отхвърли.

Върху присъдената сума се дължи и законната лихва от датата на прекратяване-то на наказателното производство – 25.02.2022г., както такава е поискана.

По съразмерност, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за ДТ в размер на 1.67 лв., както и сумата от 100 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.С, бул. да заплати на И. С. И., ЕГН: **********, от гр.Б, ЖК ”, сумата 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неи-муществени вреди, изразяващи се в преживени душевни страдания – отрицателно въз-действие върху неговата психика и личността му, в резултат на незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по ДП № 3388 ЗМ-515/2021г. на 05-то РУ при ОД МВР – Б, пр.пр.№ 14323/2021г., пор.№ 2390/2021г. на РП Б, приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.02.

2022г. на РП Бургас , ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.02.2022г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 3 000 лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията, като неоснователна.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И. С. И. сумите 1.67 лв. разноски по делото за ДТ и 100 лв. платено адвокатско възна-граждение.

Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчване-то му на страните.

Вярно с оригинала: З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/ К.Кунчев______________________ 4