Акт от 11.12.2019, Административен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Русе, 11.12.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Ивайло Йосифов при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 387 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.45, ал.4 от ЗМСМА вр.чл.8, ал.11 от ЗОС.

Образувано е по оспорване от областния управител на област

Русе на решение № 522 по протокол № 63/ 24.04.2019 г. на Общински съвет – Ветово. С оспореното решение е увеличен капитала на „Бизнес парк Ветово“ ЕООД, с апортиране на недвижими имоти – частна общинска собственост на Община Ветово, вещи и съоръжения, подробно описани в Приложение № 1 към същото решение, представляващо неразделна част от него. Развиват се подробни съображения, според които оспореният акт страда от пороците, визирани в чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Поддържа, че решението е взето в нарушение на нормата на чл.51б, ал.1 от ЗОС, тъй като не е било прието с необходимото за това мнозинство от две трети от общия брой на общинските съветници. Сочи, че за имотите, предмет на непаричната вноска в капитала на посоченото търговско дружество, липсва оценка, изготвена от три вещи лица, която оценка да е била приета с решение на общинския съвет съгласно чл.44, ал.3 и ал.5 от Наредба № 6, приета с решение № 273 на Общински съвет - Ветово по протокол № 20 от 22.02.2013 г., за осъществяване на стопанската дейност на Община Ветово чрез търговски дружества с общинско участие в капитала, за участието на общината в граждански дружества и в сдружения с нестопанска цел. Твърди, че предмет на апорта са и имоти, за които са налице сключени дългосрочни договори за наем, поради което за тях не е изпълнено изискването по чл.51б, ал.1 от ЗОС да са свободни. Възразява, че разпореждането с общинска собственост без да е утвърдена актуалната стойност на същата и без представяне на документи и данни по отношение вида и характеристиките й е в противоречие и с целта на закона, както тя е дефинирана в чл.11, ал.1 от ЗОС - общинската собственост да се управлява в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Иска съда да постанови решение, с което оспореният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Общински съвет – Ветово, чрез процесуалния си представител, в хода на устните състезания и в представената писмена защита изразява становище за недопустимост, респ. неоснователност на оспорването. Възразява, че решение № 522 по протокол № 63/ 24.04.2019 г. на Общински съвет – Ветово по съществото си съставлява решение на едноличния собственик на капитала в търговското дружество „Бизнес парк Ветово“ ЕООД, което изявление е частноправно, а не административен акт, поради което областният управител не е процесуално легитимиран да го оспорва. Сочи, че трите недвижими имота, за които са налице сключени дългосрочни договори за наем, не са предмет на решението, поради което не е нарушено изискването по чл.51б, ал.1 от ЗОС да бъдат апортирани само свободни общински имоти. Твърди, че оспореното решение е взето с визираното в същата разпоредба мнозинство от две трети от общия брой на общинските съветници, тъй като за него са гласували 11 от общо 17 общински съветници. Изразява становище, че при изчисляване резултата от гласуването, равен на 11,33 (2/3 от общо 17 общински съветници), закръглянето му следва да се извърши към по-близкото като стойност цяло число, което в случая е именно 11, а не към следващото цяло число – 12, което би било допустимо, само ако първата цифра след десетичния знак е 5 или по-голяма. Моли съда да постанови решение, с което да остави без разглеждане, респ. отхвърли оспорването.

Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Оспореното решение № 522 по протокол № 63/

24.04.2019 г. на Общински съвет – Ветово гласи следното: „Увеличава капитала на „Бизнес парк Ветово“ ЕООД, с апортиране на недвижими имоти – частна общинска собственост на Община Ветово, вещи и съоръжения, подробно описани в Приложение № 1 към настоящото решение, представляващо неразделна част от него“.

Така формулиран, този акт инкорпорира в себе си две отделни изявления с различна правна природа – от една страна решение за извършване на непарична вноска (апорт) чрез внасяне на имоти, вещи и съоръжения – общинска собственост в капитала на търговското дружество, а от друга - решение за увеличаване на капитала на същото дружество. Тясната връзка и необходимостта от конекситет между насрещните волеизявления, по силата на които титулярът на вещното право поема задължение да го прехвърли, а дружеството – да увеличи участието на последния в капитала (вж. по-подробно решение № 147 от 12.02.2018 г. на ВКС по т.д. № 2530/2016 г., I т. о., ТК) и обстоятелството, че в случая един и същ субект, в лицето на общинския съвет, прави и двете волеизявления, не заличава съществената разлика между тях.

Както е изяснено в теорията и в практиката на ВКС, апортът (непаричната вноска) в капиталово дружество представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост.

Дружеството, в което е направена непаричната вноска, придобива собствеността на деривативно основание като внасянето в собственост на недвижим имот в търговско дружество за увеличаване на капитала представлява смесен фактически състав, чието прехвърлително действие за правото на собственост настъпва с вписването на апорта в търговския регистър, а не от момента на последващото му отразяване в имотния регистър (вж. решение № 141 от 04.06.2012 г. на ВКС по т.д. № 829/2010 г., I т. о., ТК, I т.о., решение № 5 от 8.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 271/2010 г., I т. о., ТК и др.).

Следователно щом апортът, по арг. от чл.73, ал.4 от ТЗ, съставлява действие на разпореждане, ако той има за предмет имот – частна общинска собственост, както е в случая, то областният управител безспорно разполага с процесуална легитимация да оспори решението на общинския съвет, в частта, с която той е извършен. Това следва от изричната разпоредба на чл.8, ал.11 от ЗОС, която, в относимите си части, предвижда, че актовете на общинския съвет за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл.45 от ЗМСМА.

Оспореният акт обаче съдържа и още едно волеизявление, което не съставлява административен акт, а има единствено вътрешнодружествен характер, и поради това не подлежи на оспорване от областния управител, а именно решение за увеличаване капитала на търговското дружество „Бизнес парк Ветово“ ЕООД, с ЕИК *********. Между страните не е спорно, а и след извършена справка по партидата на дружеството в търговския регистър съдът установи, че едноличен собственик на капитала е именно Община Ветово. В тази част оспореният акт представлява решение по чл.147, ал.2 вр.чл.137, ал.1, т.4, пр.2 от ТЗ на принципала в посоченото еднолично търговско дружество, чрез неговия волеобразуващ орган в лицето на общинския съвет, което волеизявление категорично е от частноправен характер. Това следва и от чл.11, ал.1, т.4 от Наредба № 6 на Общински съвет – Ветово, чийто текст предвижда, че Общински съвет - Ветово, когато упражнява правата на едноличния собственик на капитала в ЕООД с общинско участие в капитала има правомощия и да взема решения за намаляване или увеличаване на капитала. Това, че общината, в качеството си на собственик на капитала на търговското дружество, формира воля чрез същите колективни органи, чрез които прави и волеизявления като субект на административното право, не означава, че в случая е налице административно правоотношение. Общинският съвет, при вземане на процесното решение в посочената му част, не е действал като орган на власт, упражняващ властнически правомощия, а като частноправен субект, управляващ имуществото си чрез упражняване правата на собственик на капитала в търговско дружество (вж. определение № 2447 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1342/2016 г., VII о., определение № 7932 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7136/2016 г., VIII о. и др.). Разбира се, при отмяна на решението в частта за извършване на непаричната вноска (апорта), то решението, в останалата му част, с която се увеличава капитала на дружеството с апортираните имоти, вещи и съоръжения, би било без предмет и не би произвело целения с него ефект.

Изложените съображения не се променят и предвид даденото в Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 20/2007 г. разрешение, според което областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл.45, ал.4 от ЗМСМА във връзка с чл.32, ал.2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл.21, ал. 1, т.8 от ЗМСМА. Смисълът, заложен в това разрешение е, че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд, стига те да имат белезите на административни актове, без значение от кой вид са – индивидуални, общи или нормативни. Това следва и от препращането в чл.45, ал.12 от ЗМСМА към реда по АПК като приложим за неуредените въпроси по издаването, оспорването и изпълнението на актовете на общинските съвети. На общо основание няма да подлежат на оспорване пред административния съд тези решения на общинските съвети, които не разкриват белезите на административен акт от някоя от посочените категории (вж. решение № 9331 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3435/2009 г., V о.). В тази част оспорването се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по него – прекратено като недопустимо на основание чл.159, т.1 от АПК.

В останалата му част – по отношение на оспорването на извършения апорт в капитала на търговското дружество, оспорването е допустимо, като направено от легитимиран за това орган, срещу подлежащ на оспорване акт и в законоустановения срок. Разгледано по същество, то се явява основателно.

Видно от протокола за проведеното заседание на Общински съвет – Ветово от 24.04.2019 г., при вземане на оспореното решение е бил наличен необходимия съгласно закона кворум (чл.27, ал.2 от ЗМСМА) като са присъствали 15 от общо 17 общински съветници. Решението обаче е прието при съществено нарушение на административнопроизводствените правила досежно необходимото квалифицирано мнозинство за този вид актове от две трети от общия брой на съветниците съгласно чл.51б, ал.1 от ЗОС.

В константната съдебна практика е безспорно положението, че когато необходимото мнозинство математически се изчислява като нецяло число (десетична дроб), какъвто е и настоящият случай, преценката дали е взето решение следва да се извърши като резултатът се закръгли към следващата по-голяма величина, тъй като само по този начин може да се приеме, че това е минималният брой от членовете, формирали волята на колективния орган. Наличието на цифри след десетичната запетая означава, че е необходим още един глас, независимо дали се касае за стойност под или над цифрата 5. Това е така, защото е невъзможно да се приеме, че нецялото число, по-малко от 1, съставлява действително волеизявление на един общински съветник. Следователно, противно на поддържаното от ответника по жалбата, при изчисляване на мнозинството за вземане на решение от колективния административен орган не намират приложение правилата за закръгляване на числа към цяло, прилагани в математиката (в този смисъл решение № 10538/2008 г. по адм. д. № 11129/2008 г., ІV отд. на ВАС, решение № 3469/2009 г. по адм.д. № 2227/2009 г., ІV отд. на ВАС, решение № 1266/05.02.2015 г. по адм. д. № 9677/2014 г., ІІІ отд. на ВАС, решение № 15942/22.12.2017 г. по адм. д. № 7052/2017 г., ІІІ отд. на ВАС и др.).