Решение № 93 от 02.12.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. гр. Червен бряг, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20244440200152 по описа за 2024 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН

Съдебното производство е образувано въз основа жалба на ........, представлявано от Г. М.

Г. – управител подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 15-2400091 от 24.04.2024 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен, с което за нарушение на чл. 403а, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В писмено становище поддържа жалбата, не оспорва установената в хода на административно наказателното производство фактическа обстановка. Моли съда да приеме, че така извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на нарушение е явно малозначително. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление изцяло на това основание.

За ответната страна по жалбата Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен – редовно призован се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Пламена Чобанова.

Взема становище, че така депозираната жалба е неоснователна. Счита, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което моли съд да го потвърди изцяло.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид възраженията на страните и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

1

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от санкционираното лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество същата е основателна.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Съгласно чл. 14 от Устройствения правилник на изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" дирекциите "Областна инспекция по труда" са звена на Главната инспекция по труда с териториална компетентност. Съгласно алинея пета точка втора на същата разпоредба Директорът на дирекция "Областна инспекция по труда" осъществява правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

........, представлявано от Г. М. Г. – управител стопанисва търговски обект – бензиностанция, находящ се в ......... На 01.03.2024 година служители на ОИТ Плевен извършили проверка в горният обект, стопанисван от дружеството. Били изискани редица писмени документи - графици, правилник за вътрешния трудов ред. В хода на проверката бил изискан и екземпляр от поименен график за работата за месец март на 2024 година.

Такъв екземпляр не се намерил в обекта и не бил представен на проверяващите. В присъствието на служител на обекта – В........ бил съставен констативен протокол за резултатите от извършената проверка, в който била отразена и липсата на поименен график за работата за месец март на 2024 година. ........ подписала същият без възражения.

На 15.03.2024 година, в присъствието на пълномощник на дружеството – П........ И., бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 403а, ал. 1 КТ, а именно - при извършена на 01.03.2024 година проверка не бил представен и не се съхранявал в търговски обект – бензиностанция, находящ се в ........, екземпляр от поименен график за работата за месец март на 2024 година и правилник за вътрешния трудов ред.

Пълномощникът И. подписал акта за установяване на нарушение без възражения.

На 24.04.2024 година било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, което санкционира ........, представлявано от Г. М. Г. – управител с административно наказание - имуществена санкция в размер 1 500.00 лв. за извършено нарушение по чл. 403а, ал. 1 КТ.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - Наказателно постановление № 15-2400091 от 24.04.2024 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Плевен; акт за установяване на административно нарушение № 15-2400091 от 15.03.2024 г. на Г. И. Д. – главен инспектор при Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен; копие от известие за доставяне; справка от 2

Търговски регистър за ........; заверено ксерокопие от констативен протокол от 01.03.2024 година на старши инспектор при Дирекция “Инспекция по труда” гр. Плевен.

В подкрепа на изложената по горе и възприета фактическа обстановка са и показанията на свидетелите Г. И. Д., М. Г. Б. и Д. И. Ц., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

При така приетото за установено от фактическа страна и въз основа на горните доказателства СЪДЪТ намери така депозираната жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 403а, ал. 1 от КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Безспорно по делото е установено, че наказаното дружество, в качеството на работодател не е изпълнило задължението си, произтичащо от горната законова разпоредба и към датата на проверката 01.03.2024 година в обекта в град Койнаре, стопанисван от ........ не е осигурило на разположението на контролните органи поименен график за работа за периода месец март на 2024 година.

При така установеното от фактическа страна съдът намери, че констатираното деяние от представителите на инспекцията по труда изпълва признаците от състава на нарушение по чл. 403а, ал. 1 КТ, което е такова на формално извършване. В този смисъл съдът намери, че наказващият орган правилно и законосъобразно е приложел материалния закон.

От друга страна настоящият съдебен състав обаче намира за основателен изложения в жалбата довод, че се касае за маловажен случай. При издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства касаещи нарушението Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл. 93, т. 9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН.

Маловажен случай би бил този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не.

Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения: По делото има данни за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на 3 административно нарушение от този вид. В случая от датата на извършване на нарушението 01.03.2024 г. до датата на съставяне на АУАН – 15.03.2024 г. нарушителя е отстранил констатираното нарушение и в административна-наказателната преписка са налице – поименен график за работата за месец март на 2024 година и правилник за вътрешния трудов ред в дружеството, което указва, че липсват причинени от административното нарушение каквито и да е вреди.

В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАННН. Наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или наймалкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма доказателства жалбоподателят да е наказван за идентично нарушение на закона. Горното води до извода, че се касае за инцидентен случай. В случая обществената опасност на деянието и на дееца е явно незначителна при липсата на каквито и да е вредни последици. Също така от събраните писмени доказателства е видно, че седмица след установяване на нарушението и към датата на съставяне на акта жалбоподателят е предприел необходимите действия по представяне на липсващите поименен график за работата за месец март на 2024 година и правилник за вътрешния трудов ред в дружеството, за което и е уведомил компетентните органи. Предвидената санкция за този вид нарушения – глоба в размер на 1 500.00 /хиляда и петстони/ лева се явява несъразмерно тежка, съобразно конкретния случай, предвид добросъвестното поведение на жалбоподателя веднага след установяване на нарушението.

4

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 б.“а” от ЗАНН, като нарушителят е следвало да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28 б.“а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В конкретният случай още съставения акт е изиграл същата роля, предвид предприетите незабавни действия от страна жалбоподателя. По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено.