Акт от 28.12.2023, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е

№ 786/28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА административно дело № 571/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с във връзка с чл. 118, ал.1 и ал. 3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по подадена жалба от А.Ц.И., като наследник на Ц*** Ц.И.,с адрес ***, чрез адв.

Ю.Й. – САК,с адрес ***, против Решение № 2153-11-64/25.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана в частта относно разследването на злополуката стана на 24.11.2022 г. с Ц*** Ц.И..

В жалбата се развиват съображения, че в оспорената част индивидуалният административен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че е невярно твърдението на административния орган, че за извършеното разследване е уведомен с протокол и, че в нарушение на чл. 58, ал. 4, т. 2 от КСО му е отнето правото, като член на семейството на пострадалия Ц*** Ц.И. да участва при разследване на злополуката. Заявява, че за резултата от разследването не е информиран, както и дали то е извършено съвместно с Инспекцията по труда, каквато е разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от КСО. Сочи, че няма данни такъв екземпляр да е връчен и на осигурителя, за да може да се ползва от законовия срок за даване на писмени възражения. Счита, че е нарушена процедурата по разследване на трудовата злополука, нарушен е материалния закон и процесуалните правила, тъй като в оспорваната част на административния акт AO само посочва, че производството по квалифициране на декларираната злополука е спряно, без да изложи мотиви за спирането, с което, счита че се прегражда пътя за пo-нататъшна защита и реализиране правото му за търсене на неимуществена отговорност от осигурителя. Приема за недопустимо, че 5 месеца от датата на деклариране на злополуката с фатален край, определеното от ръководителя на ТП на НОИ – Монтана длъжностното лице, в нарушение на чл. 60, ал. 1 от КСО, все още да не издава разпореждане за приемане или не приемане на злополуката като трудова, при условие, че КСО задължава компетентното длъжностно лице да се произнесе в 7-дневен срок от декларирането на злополуката. Моли съда да задължи AO, в тази част, да се произнесе с друго такова, по отношение разследването на трудовата злополука и даде срок на определеното длъжностното лице по чл. 60, ал.1 от КСО да издаде разпореждане за приемане или не приемане на злополуката като трудова. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Й., която моли съда да приеме като установено и доказано, че станалата злополука с Ц*** Ц.И. има характер на трудова и да задължи длъжностното лице по чл.

60, ал. 1 от КСО в срок да издаде разпореждане, с което злополуката да бъде призната за трудова, защото работата е била извършена в трудово правоотношение. От процесуалния представител са представени писмени бележки, по същество на спора.

Излага съображения, че в конкретния случай, инфактът, като внезапно възникнало свръхостро заболяване се квалифицира като трудова злополука, а не като професионална болест. Твърди, че ключово при разграничаването е внезапността, което характеризира трудовата злополука и липсва при професионалната болест.

Увреждането, счита че е настъпило внезапно, през време и във връзка или по повод на извършвана работа. Представя списък по чл. 80 от ГПК и фактура за направен разход.

Ответникът- Директор на ТП на НОИ –

Монтана, чрез надлежно упълномощения ст. юрк. Любенова, в представено становище /л. 70/, моли съда да потвърди решението на директора на ТП на НОИ - Монтана ,като правилно и законосъобразно постановено, и да отхвърли жалбата на А.Ц.И., като неоснователна и недоказана. Развива съображения, че при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане, какъвто е настоящият случай, разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова се издава въз основа на решение на органите осъществяващи експертизата на работоспособността, по аргумент на чл. 60, ал. 2 oт KCO. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, причинната връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, се установява от органите на медицинската експертиза, а към настоящия момент такова експертно решение на ТЕЛК - Монтана няма. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в съответствие с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, ответникът се представлява от ст. юрк. Любенова, която оспорва жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 2153-11-64/25.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана са потвърдени оспорените разпореждания № ********** от 01.03.2023 г. - 04/2023 г. и № **********/23.05.2023 г./29.05.2023 г. като законосъобразно постановени. С жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, не се оспорва диспозитива на решението, а се навеждат съображения за незаконосъобразност на същото в частта относно производството по признаване на злополуката станала на 24.11.2022 г. с Ц*** Ц.И..

В тази посока, в процесното решение се излагат мотиви, че трудова злополука се установява с разпореждане на длъжностно лице по чл. 60 КСО. Относно причинната връзка между увреждането/смъртта настъпилата неработоспособност и условията на труд/извършваната работа, описани в досието за злополуката или в заместващото го съдебно решение се произнасят органите на медицинската експертиза (чл. 27 от НППОС и чл. 61, ал. 1, т. 5 и 6 от НМЕ).

Сочи се, че по повод жалбата на А.Ц.И. от АО служебно е изискано дали има влязло в сила разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката като трудова, при което е установено, че след подадена декларация за трудова злополука с вх. № 5101-11-4 от 25.01.2023 г. от А.Ц.И. е издадена заповед, с която е назначена комисия за разследване на злополуката станала на 24.11.2022 г. с Ц*** Ц.И.. За извършеното разследване г-н А.И. е уведомен с Протокол. С писмо от 09.03.2023 г. са изпратени на ТЕЛК Монтана всички относими документи за произнасяне за причинна връзка, като производството по квалифициране на декларираната злополука е спряно. С писмо изх. № 51001-11-4/7 от 02.08.2023 г. чрез РЗИ - гр. Монтана до TEЛK гр. Монтана е направено отново искане за произнасяне за причинната връзка, за да бъде квалифицирана злополуката и издадено разпореждане съгласно чл. 60 от КСО. Към настоящия момент няма получено експертно решение на ТЕЛК - Монтана.

Развиват се съображения, че съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане, разпореждането по ал. 1 се издава в 14-дневен срок от получаването на решението на органите на медицинската експертиза. С разпореждането ще бъде изпратен и протокол от разпореждането.

По делото е представена и приета административната преписка на ТП на НОИ – Монтана по декларираната злополука, станала на 24.11.2022 г. с Ц*** Ц.И. и по подадено от наследника А.Ц.И. заявление за отпускане на наследствена пенсия.

Съгласно представените доказателства, се установява, че от осигурителя „М*** транспорт и логистика“ ЕООД – гр. Вършец е подадена декларация за трудова злополука вх. № 5101-11-4/25.01.2023 г. в ТП на НОИ – Монтана /л. 50/, с която е декларирана станалата на 24.11.2022 г. с Ц*** Ц.И. злополука. Във връзка със същата и с оглед разпоредбата на чл. 58 от КСО, със заповед № 1015-11-22/10.02.2023 г. е назначена комисия от представители на ТП на НОИ – Монтана, Дирекция „Инспекция по труда – Монтана, представител на осигурителя и представител на Служба по трудова медицина. От разследването е изготвен Протокол № 5103-11-2/24.02.2023 г./л.57/. С писмо изх. № 5101-11-4#1/09.03.2023 г. /л. 56/ от ТП на НОИ – Монтана до ТЕЛК Монтана са изпратени документи относно декларирана трудова злополука с молба лекарската комисия да се произнесе за причинна връзка, за да бъде квалифицирана злополуката и да се издаде разпореждане съгласно чл. 60 от КСО. Със заповед № 1015-11-37/15.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Монтана /л. 55/ производството по квалифициране на декларираната злополука е спряно до получава на влязло в сила експертно решение на органите на медицинска експертиза на работоспособността за определяне на причинна връзка при нетравматично увреждане. По делото няма данни същата заповед да е обжалвана от заинтересованите страни. В представената от АО административна преписка се съдържа и последващо писмо изх. № 5101-11-4#6/13.06.2023 г. от ТП на НОИ – Монтана /л. 60/ до ТЕЛК – Монтана, с което отново се иска произнасяне от органите на медицинската експертиза за причинна връзка между увреждането и настъпилата смърт на лицето, като се излага, че с предходното писмо са предоставени всички законоизискващи се документи от страна на ТП на НОИ – Монтана. Представено в производството е и трето писмо изх. № 5101-11-4#7/02.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Монтана до ТЕЛК – Монтана /л. 30/, с което отново моли лекарска комисия да се произнесе за причинна връзка, за да бъде квалифицирана злополуката и издадено разпореждане съгласно чл. 60 от КСО.

При тази фактическа обстановка е издадено оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Монтана № 2153-11-64/25.08.2023 г., образувано по жалба от А.Ц.И. срещу разпореждания № ********** от дати 01.03.2023 г.-04.2023г. и 23.05.2023г.-29.05.203 г. с които на лицето е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от наследодателя Ц*** Ц.И., съответно в минимален и в реален размер. Административният орган в решението си изрично е записал, че на жалбоподателя е отпусната пенсия по чл. 74 от КСО, тъй като към момента все още няма влязло в сила разпореждане за квалифициране на злополуката и за да не оставя лицето без средства /пенсия/.

Видно от доказателствата по делото оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Монтана е връчено на жалбоподателя на 29.08.2023 г.

/л. 13/, а жалбата е подадена чрез ТП на НОИ – Монтана с вх. № 2109-11-21/04.09.2023 г., т.е. в законоустановения четиринадесетдневен срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от страна легитимирана да го оспори и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът извърши проверка за наличието на изложените в жалбата основания за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ – Монтана, а на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК провери служебно действителността и законосъобразността му на всички, посочени в този текст, основания.

В случая оспореното решение е издадено от компетентен орган. С разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО се регламентира, че ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.

Относно наведеното в жалбата, че в нарушение на чл. 58, ал. 4, т. 2 от КСО на жалбоподателя му е отнето правото, като член на семейството на пострадалия Ц*** Ц.И., да участва при разследване на злополуката, като неправомерно не му е връчен протокол от проведеното разследване на декларираната злополука, настоящата инстанция намира, че от представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е уведомен чрез процесуалния си представител с писмо изх. № 5101-11-4#3 от 19.05.2023 г./л.52/ за изготвения протокол от проведеното разследване № 5103-11-2 от 24.02.2023 г., както и, че същият ще му бъде връчен заедно със следващото се разпореждането, съгласно чл.