Решение № 3687 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3687 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100501115 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20215940 от 25.11.2021 г., постановено по гр. дело № 64535/2020 г. по описа на СРС, ГО, 177 -ми състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София" ЕАД срещу Н. Д. П. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, за сумата от 3396,26 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр. София, ж.к.

******* за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.12.2020 г. до окончателното й изплащане, и за сумата от 36,19 лв., представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2020 г. до окончателното й изплащане, като този иск е отхвърлен за сумата от 2,09 лева и за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г., както и главният иск за сумата от 559,82 лева - главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г., като погасени по давност.

Със същото решение са отхвърлени и предявените от ищеца акцесорни искове за заплащане на сумата от 657,51 лева - законна лихва за забава върху дължимата сума за ползване на топлинна енергия за периода от 30.12.2017 г. до 01.12.2020 г. и за сумата от 8,46 лева - законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга Дялово разпределение за периода от 30.12.2017 г. до 01.12.2020 г.

Пак с решението ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 1

ГПК сумата от общо 814.90 лв., представляваща съразмерно на уважената част от исковете. разноски в исковото производство,

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените главен и акцесорен установителни искове, предвид конкретното оплакване в жалбата, е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. В.Пиралков, с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Изтъква, че неправилно първоинстанционният съд и в противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ОУ е приел, че не може да се извърши прихващане със стари задължения на ответника със суми за възстановяване по изравнителни сметки. Сочи, че ответникът дължи пълния размер на предявените искове, тъй като задълженията по общата фактура са станали изискуеми на 15.09.2018 г., т.е. селд изтичането на 45 дни от издаването на фактура №96578031 от м.07.2018 г. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените искове.

Въззиваемият ответник е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба на ищеца, с който оспорва същата, излагайки подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която частично са уважени предявените от ищеца обективно съединени главен и акцесорен искове, е подадена въззивна жалба и от ответника Н. Д. П.. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че между страните съществева валидно облигационно правоотношение, тъй като ищецът не е установил, че към процесния период ищецът не е установил е потребител на топлинна енергия, т.е. че е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот, до който ищецът е доставил топлинна енергия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец е подал отговор на въззивната жалба на ответника, с който оспорва същата, сочейки че правото на собственост е абсолютно и безсрочно.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е подал отговор на въззивните жалби, не изразява становище по същите и не се представлява в съдебно заседание.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

2

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за неоснователни по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Във връзка с оплакванията в жалбата на „Топлофикация София” ЕАД:

По отношение на оплакването, че първоинстанционния съд в нарушение на материалния закон и на ччл. 32, ал. 3 ОУ не е зачел извършено от ищеца прихващане със суми за възстановяване от процесния период със задължения на ответника от предходен отчетен период /стари задължения/ и е отхвърлил иска до пълните им предявени размери, следва да се отбележи, че подобно възражение за прихващане не е въвеждано нито със заявлението по чл. 410 ГПК, нито с исковата молба, поради което периоди, извън процесния, са извън предмета на спора. Принципно по своето правно естество „прихващането” представлява упражняване на потестативно компенсаторно право. Но тъй като това компенсаторно изявление е направено извънсъдебно, за да породи погасителният ефект, към което е насочено едностранното волеизявление на „Топлофикация София” ЕАД, с което упражнява потестативно право за погасяване на две насрещни и еднородни парични задължения, следва да са били налице всички материални предпоставки, уредени в разпоредбите на чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД. Материалното изявление за прихващане по своята правна същност е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, когато длъжникът има към своя кредитор насрещно вземане. Основна предпоставка за надлежното упражняване на компенсационното волеизявление е двете задължения да са ликвидни и изискуеми. За да бъде ликвидно едно вземане, то трябва да бъде безспорно установено по своето основание и размер. Ищецът не е установил, че паричното вземане, с което е извършил извънсъдебната компенсация, е било ликвидно.

Дори не са наведени фактически твърдения, от които да се изясни точно с кои вземания – по период и размер, е извършвана тази извънсъдебна компенсация. Не съществува процесуална пречка ищцовото дружество в съдебно заседание да наведе като отбранително средство срещу твърдението на ответника, че му се е дължало връщане на процесната сума след изравнителния период, възражение за прихващане за погасяване на две изискуеми, 3 еднородни и заместими задължения до размера на по-малкото от тях и в случай че съдът установи, че предявеното материално право чрез възражение е основателно, то ще се превърне в ликвидно и годно за компенсация. Но до края на устните състезания в първата съдебна инстанция ищецът не е направил възражение за прихващане на процесното вземане за предходни периоди, поради което без да е установено, че насрещното вземане на ищеца, с което е извършено материалното прихващане, съществува и е било ликвидно, настоящата съдебна инстанция приема, че не е налице надлежно погасяване чрез компенсация на задължението на ответниците към ищеца – със суми по изравнителните сметки за релевантния период. От друга страна, без да е предявено по съдебен ред това възражение, ответника не може да се защити, като оспорват твърдени от ищеца вземания за предходни на процесния период. Ето защо оплакванията в тази насока на ищеца във възивната жалба принципно са неоснователни.

Във връзка с оплакванията в жалбата на ответницата Н. Д. П.:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Ето защо възникването на облигационно правоотношение за битови нужди, не е въз основа на индивидуално сключен договор, а възниква по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот. В конкретния случай по делото е представен Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ от 20.02.1969 г., от който се установява, че ответницита ответницата Н. Д. П. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******. Правото на собственост е сред основните права на гражданите. Прогласено, гарантирано и защитено още в Конституцията на Република България – арг. чл. 17 от КРБ, чл. 18 от КРБ и чл. 19 от КРБ, като същото е абсолютно и безсрочно. Следователно ищецът е изпълнил в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределената му като доказателствената тежест, и е установил по делото обстоятелство, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, респективно че има качеството на потребител. В тежест на ответника е било да установи, че се е разпоредила с процесния недвижим имот преди процесния период, каквито доказателства по делото не са ангажирани. Следователно Н. Д. П. са пасивно материално легитимирана да отговаря по иска.

4

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обектвино съединени главни и акцесорни установителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и същото следва да се потвърди.

Тъй като подадените от страните въззивни жалби са неоснователни, разноските следва да останат за страните така, както са направени.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20215940 от 25.11.2021 г., постановено по гр. дело № 64535/2020 г. по описа на СРС, ГО, 177 -ми състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София” ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.