Решение № 1549 от 14.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1549 гр. ***, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20244430102101 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред РС *** е постъпила искова молба от М. П. И. против ***.В молбата си ищецът твърди, че на 25.07.2023г. на територията на Република България в гр. *** на кръстовището на *** се е осъществило пътнотранспортно произшествие между моторно превозно средство (автобус) с per.

№ *** (***), регистрирано в България, собственост на ***, ЕИК **** и моторно превозно средство с рег.№ *** (***), регистрирано в ***, собственост на М. И. П.. Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от *** е виновен за причиняване на ПТП, като при завиване на ляво навлиза в лентата за насрещно движение и удря спряло МПС **** на доверителя ми. Вината е призната от *** в графа 14 от двустранния протокол. Същият е приложен като писмено доказателство към настоящата молба. Щетите по **** са в областта на лявата страна и в задната част.Към момента на възникване на непозволеното увреждане гражданската отговорност на водача на превозното средство *** - *** е била застрахована при ***, съгласно полица ***, с периода на валидност от ***. до 16.03.2023 г. За доказване на това обстоятелство към настоящата прилага Разпечатка от Информационния 1 център към Гаранционния фонд, съдържаща оповестени данни за валидността на застраховката на водача на превозното средство ***. До доказване на противното тези данни удостоверяват, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесното МПС (автобус), предоставящо покритието по чл. 493 КЗ.

Ищецът М. И. е с постоянно местопребиваване в *** и се налага да се прибере по спешност на следващия ден. Повреденото МПС с рег.№ *** е превозено до ***, а щетите по него са поправени за сметка на М. И., тъй като е необходимо за извършване на негови лични и служебни ангажименти на ищеца.

М. П. е завел щетата пред застрахователно дружество „***” АД, с която е сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на моторно превозно средство с per. № ***. Ищецът е сигнализирал Център за застрахователни искове в *** (****), който е осъществил връзката c ответника. Образувана е застрахователна преписка (щета) под номер на посредника *** и номер при ***: ***. Кореспонденцията е приложена към настоящата искова молба като доказателство, с превод на български език.

Процесното МПС е постъпило в сервиз като работата по него е започнала на 11.08.2023 г. (във Фактура № *** г., приложена като доказателство към настоящата молба, е посочена тази дата при изчисляване на изминатите километри). На ищецът е предоставено превозно средство под наем, за да извършва личните и служебните си ангажименти с него като наемната цена е в размер на 238,00 евро (двеста тридесет и осем евро). За тази сума е издадена Фактура № *** г., също приложена към настоящата, като същата е изплатена на ищеца от “***” АД на На 18.09.2023 г. „***” АД е изплатило по сметката на ищеца сума в размер на *** (петстотин и осем евро и осемдесет и пет евро цента), с левова равностойност 995,22 лева, като застрахователното дружество приема, че това е размерът на застрахователно обезщетение, който следва да бъде присъден без да са представени фактури, други документи и кореспонденция, от които да е видно какъв е действителният размер на имуществените вреди.

На 05.10.2023 г. е издадена Фактура № *** от автосервиз *** (МПС ***) за сумата от 6649,66 евро (шест хиляди шестстотин четиридесет и девет евро и шестдесет и шест евро цента), с левова равностойност 13005,60 лева, 2 което представлява сумата за действителните ремонтни дейности, извършени по процесното МПС. По автомобила са сменени ламарини, странично задно ляво стъкло, калник, вентилационна решетка, врата, панти, капак, странична стена, боядисване на голяма част от МПС, смяна на резервни части, подготовка за безопасно въвеждане в експлоатация и други, посочени подробно във фактурата. В счетоводния документ са посочени количествата и цените на всичко, формиращи крайната цена.

Застрахователят е получил гореописаната фактура и отново чрез Центъра за застрахователни искове в *** (****) е поискано обезщетяване на всички имуществени вреди в пълен размер, след като ремонтите дейности по лекия автомобил на доверителя ми са изцяло готови, изчислени и фактурирани.

На 06.11.2023 г. Център за застрахователни искове е уведомило М. И., че му възстановява сумата от 101,77 евро (сто и едно евро и седемдесет и седем евро цента), равняващи се на 199,04 лева, която сума представлява дължимият ДДС върху изплатеното застрахователно обезщетение. Сумата е постъпила по банковата сметка на ищеца.

На 08.11.2023 г. е получен отговор от ***, посредством упълномощените лица (адвокати) за връчване и получаване от името на застрахователя съобщения на територията на Федерална Република ***. В отговора се посочва, че българският застраховател е изчислил дължимите разходи, тъй като ПТП е настъпило на територията на Република България и са взети предвид Наредба 24 и 49, без пълно посочване на пълните наименования на подзаконовите нормативни актове, на които се позовават или текстовете, на които основават изчисленията си при определяне на дължимото обезщетение. Поради тази причина те не признават фактура, издадена от немско дружество (ползвания от доверителя ми автосервиз). Посочват, че повреденото превозно средство е по- старо от 3 години, което е взето предвид при определянето на размера на обезщетението, което да изплатят. Изложено е също така твърдение, че фактурата е с местни цени и същата е невалидна/ неприложима към отношенията по щетата. С така направеното уведомление, представено като доказателство към настоящата молба, *** отказва изплащане на застрахователно обезщетение.

Въз основа на гореизложените доказателства, счита, че ищецът е 3 претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за ремонт и смяна на повредени части на МПС **** (***),с рег.№ **** и наем на заместващ лек автомобил за периода на ремонта, в размер на 11 811,34 лева,въз основа на издадени фактури, посочени по- горе. Претенцията е в размер на 11 811,34, е формирана като от стойността на Фактура № *** от 05.10.2023 г. - за ремонт и части на повреденото МПС, е приспаднат размера на възстановените суми от ***.

Към датата на подаване на исковата молба тази сума все още не е изплатена от ***.Твърди се, че е налице е правен интерес от предявяването на пряк иск срещу застрахователя. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Ищецът е спазил изискванията на чл. 380 КЗ като е предоставил всички необходими данни. Ответното дружество е страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което е пасивно легитимирана страна по прекия иск.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, без да се зА.гат всякакви по- високи гаранции, които държавите членки могат да предвиждат, всяка държава членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: в случай на телесно увреждане (включително смърт) - минимална застрахователна сума 6 450 000 EUR за произшествие, независимо от броя на увредените лица, или 1 300 000 EUR за увредено лице;; б) в случай на имуществени вреди - 1 300 000 EUR за произшествие, независимо от броя на увредените лица.

За държавите членки, които не са приели еврото, минималните суми се преизчисляват в тяхната национална валута, като се прилага обменният курс към 22 декември 2021 г., публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.В редица свои решения Съдът на Европейския съюз е подчертавал, че държавите членки не могат да въвеждат застрахователни лимити и горна граница на застрахователното обезщетение, по-ниска от предвиденото в директивата.

Така, съгласно чл. 492, ал. 1 КЗ за всяко моторно превозно средство, 4 което се намира на територията на Република България и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за следната минимална застрахователна сума (лимит на отговорност): за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица; за вреди на имущество (вещи) - 2 100 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.

Със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица на гражданска отговорност за причинени на трети лица имуществени или неимуществени вреди при управлението или по повод притежаването на МПС. Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ застраховани лица по договора за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения със собственика на лек автомобил марка *** с per. № *** договор за застраховка "Гражданска отговорност" за процесния период носи отговорност за причинените при управлението на същия автомобил вреди на трети лица. Съгласно ал. 3 на чл.

477 КЗ трети лица са всички увредени лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума.Съобразно нормата на чл. 492 КЗ, застрахователната сума по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за вреди на имущество е 2 100 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.В настоящия случай необходимите средства за ремонта на щетите по застрахованото МПС датата на ПТП възлиза в размер на 11 811,34 лева, формирана по описани в предходната точка от исковата молба начин. Така установената вреда подлежи на обезщетяване от 5 ответника - застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач (в този смисъл Решение № 3297 от 12.04.2022 г. по гр. д. № 53923 / 2021 г. на Софийски районен съд, Решение № 411430 от 21.05.2018 г. по гр. д. № 11553/2017 г. на Софийски районен съд, Решение № 206532 от 04.09.2017 г. по гр. д. № 8182 / 2017 г. на Софийски районен съд, Решение № 324915 от 29.01.2018 г. по гр. д. № 21485 / 2017 г. на Софийски районен съд).

Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е функционално обусловена от деликтната отговорност на водача по чл. 45 ЗЗД. В този случай това обхваща и размерът на реално причинените вреди от страна на водача, чиято отговорност се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Вредоносният резултат се изразява в материални щети върху процесното МПС, върху което е следвало да се извършат редица ремонти действия, за да бъде поправено и годно за правоуправление, който резултат възниква в следствие на ПТП от 25.07.2023г., предизвикано по вина на водача ***. За направените разходи са представени фактури, които по ясен и несъмнен начин доказват размера на вредите.

Видно от всичко гореизложено, застрахователят е длъжен да поправи вредите, които водачът виновно е причинил на ищеца, повреждайки МПС *** срег.№ ****, собственост на М. И. в остатъка от реалния размер, който не е заплатен от страна на застрахователя, а именно 11 811,34 лева.