Определение № 80 от 04.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. Пазарджик, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500043 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. К. П., действащ чрез пълномощник адв.Г. срещу определение №3389/25.11.2025 г., постановено по гр.д.№4066/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, с което на основание чл.129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите в срок и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят излага доводи, че определението е неправилно. Твърди, че не е получавал съобщение за продължаване на срока, поради което не знаел в какъв срок следва да отстрани нередовностите. Счита, че така е нарушено правото му на защита, тъй като не знаел, че срокът е продължен.

Моли за отмяна на атакуваното определение.

В съответствие с чл.129, ал.3 ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Пазарджишки окръжен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и приложените по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, подлежащ на 1 обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба от И.

К. П., ЕГН ********** против Л. К. П., ЕГН **********, с която се иска от съда да постанови решение, с което да намали на основание чл.30 ЗН дарствено разпореждане, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот от 06.02.2025 г., №144, том I, рег.№150, н.д.№124/2025 г. на нотариус И. с рег.№423, сключен между Й. И. В., ЕГН ********** и ответника Л. П., до притежаваните от ищеца ид.ч. от евентуалното наследство, което щял да получи от неговата майка Й. И. В., ЕГН **********, след нейната смърт.

С разпореждане №9575/28.10.2025 г. съдът е указал на ищеца да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като е предупреден за последиците от неизпълнение на указанията, изразяващи се в следното: 1/ внасяне на държавна такса в размер на 80 лв.; 2/ да формулира петитум в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба; 3/ да представи препис от уточнителната молба.

Разпореждане №9575/28.10.2025 г. е редово връчено лично на ищеца на 05.11.2025 г.

На 06.11.2025 г. е депозирана молба, с която нередовностите на исковата молба са отстранени частично и е поискано продължаване на срока относно внасянето на определената държавна такса.

С определение №3178/06.11.2025 г. съдът е продължил срока с една седмица, считано датата на изтичане на първоначално определения срок, а именно – считано от 12.11.2025 г.

До изтичане на продължения срок – 19.11.2025 г., вкл. и до 25.11.2025 г.

– датата, на която е постановено обжалваното определение, по делото не е постъпила нова молба от ищеца за ново продължаване на срока за отстраняване на нередовностите, нито пък е представена молба за отстраняването им.

Определението е правилно.

Основният довод, въведен в частната жалба е, че на ищеца не е връчено 2 определението, с което е продължен срока за отстраняване нередовностите на исковата молба.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдът е следвало да уведоми ищеца за произнасянето си по продължения срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, тъй като съдът няма такова процесуално задължение.

Съдебните актове, с които съдът се произнася по молби за продължаване на процесуални срокове не се връчват на страните. Заинтересованата страна, подала молба за продължаване на срок по реда на чл.63 ГПК следи сама за произнасянето на съда по молбата й, като прояви необходимата за това процесуална активност.

Съгласно чл.63, ал.2, изр. второ от ГПК, продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Редакцията на закона по отношение на началото на новия срок не налага извод, че той започва да тече от получаването на съобщение за продължаване на срока. Ако законодателят е искал да постави началото на новоопределения срок от получаване на съобщение за продължаването му, то той изрично е щял да посочи това, а не да урежда началото на новия срок от изтичане на първоначалния. Според трайната и последователна практика на ВКС процесуалният закон не предвижда изрично връчване на съобщение на страната и такова задължение за съда не произтича и от служебното начало в гражданското производство.

По силата на чл.7, ал.2 ГПК съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането, респ. определението по чл.63 ГПК няма.

В случая, преди изтичането на продължения от съда срок на датата 19.11.2025 г., нередовностите не са отстранени и ищецът не е подал нова молба за продължаване на срока за отстраняването им, поради което районният съд правилно и законосъобразно е прекратил производството по делото.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение №3389/25.11.2025 г., постановено по гр.д.№4066/2025 г. по описа на РС – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4