Решение № 82 от 20.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Пловдив, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20225300500135 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Постъпила е жалба от „Дженерали застраховане“ АД, в качеството му на длъжник по и.д. № 614/2018 по описа на ЧСИ Л. Мурджанова, против постановление за разноски, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност. Поддържа, че разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение са прекомерни и не съответстват на фактическата и правна сложност на делото. Отделно от това твърди, че взискателят се е ограничил единствено до образуване на изпълнително дело, като посочването на способ за изпълнение е условие за редовност на молбата. Твърди и че дружеството по закон има достатъчна финансова обезпеченост , за да покрие подобни задължения. Освен това твърди и да е изпълнил доброволно задължението по делото. Поради изложеното счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено само на осн. чл. 10,т.1 от Наредбата. Позовава се и на съдебна практика. Моли съда да отмени обжалваното постановление и да намали претендираните разноски.

Претендира разноски за производството.

1

Ответната страна, взискател в производството ИВ. Т. Т., поддържа, че жалбата е неоснователна. Счита, че претендираното възнаграждение е формирано на база на материалния интерес и съобразен с действащите към момента разпоредби на Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това поддържа, че в претендираното адвокатско възнаграждение е включен и ДДС, т.к. адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. Счита и че задължението не е изпълнено в срока за доброволно изпълнение, поради което няма основание да се твърди, че взискателят не е извършил нищо друго по изпълнителното дело и само формално е сочил изпълнителен способ. По отношение на доводите за наличие на финансова обезпеченост счита, че са неотносими доколкото задължението нито е платено доброволно след приключване на гражданския процес, нито в срока за доброволно изпълнение. Моли за отхвърляне на подадената жалба.

Съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, т.к. адвокатското възнаграждение е заплатено, посочени са изпълнителни способи, задължението не е платено в срока за доброволно изпълнение, а на практика след постановяване на отказа за редуциране на разноските на взискателя.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок, допустима е, а по същество е неснователна, по следните съображения :

Изпълнителното производство е образувано по молба на А. Т., чрез пълномощника му адр. Х.. М., упълномощен от А.Д „М. и Д.“ за събиране вземането му от „Дженерали застраховане“ АД по изпълнителен лист, изд. по т.д.№ 150/2020, ПдАС в размер на 11 500лв., ведно със законната лихва от 31.01.2019г. С молбата за образуване на изпълнително дело са претендирани и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представено е пълномощно и фактура с касова бележка за заплатено възнаграждение в размер на 465лв. с ДДС. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано изпращане на покана за доброволно изпълнение и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД. Поканата за доброволно изпълнение с включени разноски на взискателя за заплатено 2 адвокатско възнаграждение от 765лв. е връчена на 29.11.2021г., като в срок не е постъпило плащане, а молба от длъжника за намаляване на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение.

С постановление от 13.12.2021г. съдебният изпълнител е оставил молбата за намаляване на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение без уважение, като е приел, че липсват основания за намаляване на възнаграждението , както и че към този момент задължението не е изпълнено, поради което и няма яснота какви изпълнителни действия ще следва да се предприемат за в бъдеще.

С подадената жалба са представени доказателства за изпълнение на задължението на 13.12.2021г.

При така описаната фактическа обстановка по изпълнителното дело съдът намира следното по отношение на претендирания адвокатски хонорар:

Възможността за намаляване на претендирани от страната разноски е уредена в общата част на ГПК – чл.78, ал.5 от ГПК, където се регламентира отговорността на страните за разноски в производствата по различни правни спорове.

Изпълнителното дело е образувано са събиране на парично вземане в размер на главница - 11500лв., ведно със законната лихва от 31.01.2019г. По делото е посочен изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника. Претендирани са разноски, като са представени и доказателства за извършването им.

В конкретния случай изпълнителното производство не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. При това положение следва, при направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, същите да бъдат определени до законово определения минимум в Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се ориентират около минимума.

Съобразно с установения от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, за това вземане се дължат 200лв. за образуване на изпълнително производство /чл.10, т.1/ и ½ от възнаграждението по чл.7, ал.2, което е 830лв. +3% за горницата над 10000лв.

/общо 14728,69лв. по ПДИ/, което прави 143,42лв. или общо 973,42лв., като ½ 3 от 973,42лв. е 486,71лв./ чл.10, т.2/. Така, общо минимума на адвокатското възнаграждение е 686,71лв. /200лв. +486,71лв./. Доколкото адвокатското дружество, упълномощено за представлява взискателя по делото е регистрирано по ЗДДС, към заплатените разноски се начислява и 20% ДДС.

Така общия размер на разноските става 842,05лв.

Съгл. чл.78, ал.5 от ГПК съдът / в изпълнителното производство съдебният изпълнител/ може да намали размера на претендираното от страната адвокатско възнаграждение по възражение на насрещната страна, но не може да определи размер по-нисък от минимално определения в чл.36 от ЗА. В случая приетото като дължимо адвокатско възнаграждение е 765лв., а минимума , изчислен по-горе е 842,05лв. Очевидно е, че са претендирани разноски под минимума. Ето защо постановеният отказ да се намали адвокатското възнаграждение е правилен и законосъобразен. Подадената жалба, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№1035/14.01.2022г. ,подадена от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, против Постановление от 13.12.2021г. на ЧСИ Л. Мурджанова по изп.дс.№ 20218190400614, с което е постановен отказ да се намалят разноските дължими на взискателя И.Т. Т., ЕГН **********, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4