Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 866 от 10.06.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 469/2026
Вид
Решение № 866
Подписан
10.06.2026
В сила
09.10.2026
Състав
Милен Иванов Бойчев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. Русе, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20264520100469 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ.

Постъпила е искова молба от ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД против Община Русе, в която се твърди, че на 15.10.2020 г. е сключен застрахователен договор „Каско +“ със застраховащ Р.Б.К. от гр. ****** и застраховател ищцовото дружество, с период на застраховката от 22.10.2020 г. до 21.10.2021 г. На **** г. в 17 часа, в близост до ул. „***“, на път в междублоково пространство, до бл. „***“, Ц. С. К. като водач на застрахования автомобил „***“, модел „****“, с рег. №***** при движение в ремонтиран участък, е преминал през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно - срязан асфалт, стопанисвано от Община Русе, като на автомобила били причинени материални щети, подробно описани в опис-заключение от 12.10.2021 г. За настъпилото застрахователно събитие, на 12.10.2021 г. Ц. К. уведомил застрахователя, който образувал застрахователна преписка /щета/ № ***** по описа на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. Стойността на нанесените вреди на застрахования автомобил възлизали на 821,67 лева, които били заплатени на 08.12.2021 г. на сервиза, извършил ремонт на автомобила – „НИКОМ-РУСЕ“ ООД.

Съобразявайки разпоредбите на ЗДвП, както и утвърдената съдебна практика във връзка с причинени вреди по пътищата в резултат от лошото им стопанисване, се счита че отговорен за настъпилото произшествие и вредите от него се явява ответника Община Русе. До последната била изпратена регресна покана от 03.02.2022 г., получена на 11.02.2022 г., с която застрахователят претендирал сумата от 821,67 лева - платено обезщетение и 1

15,00 лева - обичайни разноски, направени във връзка с определяне на обезщетението. Тъй като плащане не последвало, се счита, че ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в размер на 169,99 евро върху главницата за периода от 01.03.2023 г. до 04.02.2026 г.

По изложените съображения се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се осъди Община Русе да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, сумата от 427,78 евро, от които 420,11 евро, представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № ***** по описа на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, на основание застрахователна полица № *****/15.10.2020 г. по имуществена автомобилна застраховка „Каско+“ на МПС, за причинени увреждания на застрахован автомобил „***“, модел „****“, с рег. №*****, при ПТП, реализирано на **** г. в гр. Русе, в близост до ул. ***, на път в междублоковото пространство до бл. „***“, представляващ част от общинската пътна мрежа на Община Русе, и 7,67 евро, представляващи обичайни разноски, направени за неговото определяне, ведно със законната лихва върху сумата 427,78 евро, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, включително и на осн. чл.

86, ал.1 ЗЗД, сумата от 169,66 евро, представляваща лихва за забава за периода от 01.03.2023 г. до 04.02.2026 година, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК се излага становище от ответника за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва се посочения механизъм за настъпване на произшествието, както и размера на причинените неимуществени вреди. Счита, че описаните и обезщетени щети по въпросния автомобил не могат да се реализират по посочения в исковата молба начин. На следващо място се прави в условията на евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като се счита, че водачът с поведението си е допринесъл за настъпването на вредите. Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че за лек автомобил „***“, модел „****“, с рег. №*****, на 15.10.2020 г. е сключен застрахователен договор „Каско +“ със застраховащ Р.Б.К. от гр. ****** и застраховател ищцовото дружество с период на застраховката от 22.10.2020 г. до 21.10.2021 г. На **** г., в гр. Русе, в близост до ул. „***“ и бл. „***“, Ц. С. К. е управлявал застрахования автомобил.

Според показанията на свидетеля Ц. К., той е управлявал застрахования автомобил и е претърпял инцидент с него. Не си спомня кога е било точно това, включително и годината. Спомня си, че е било до блок „***“.

Улицата пред блока била „нарязана“ и подготвена за смяна на настилката.

Трябвало да се „качи“ с колата пред блока, за да разтовари колата. Там където 2 ставало „качването“, имало участък който ставал полегат, за да не се минава през бордюра. Той се движел по локалното платно и завил в ляво, за да се качи по полегатата част и да спре пред входа на блока. Заради издълбаното по пътя, ударил автомобила. Движел се много леко, на „полусъединител“, тъй като се качвал. Автомобилът бил нисък. Не си спомня какво точно е ударил, но мисли, че е прага му. След инцидента отишъл в сервиза на „***“, обяснил какво е станало и там огледали автомобила и описали щетите.

Според представеното по делото уведомление за щета от 12.10.2021г., същото е подписано от свидетеля К. и по него е образувана застрахователна преписка №***** по описа на ищцовото застрахователно дружество. В уведомлението К. е посочил, че установените повреди по автомобила са получени докато е управлявал същия към блок „***“ в „срязан асфалт“.

Установените повреди са посочени като предна броня и кора под предна броня. В опис – заключението по щетата е посочено като установен увреден детайл облицовка предна броня. Извършването на ремонта е възложено на автосервиз „Ником – Русе“ ООД. Според фактурата за извършения ремонт, стойността му е в размер на 821,62 лева и същата е преведена (платена) от застрахователното дружество на 08.12.2021г.

С регресна покана от 03.02.2022 г., ищцовото дружество е претендирало от Община Русе възстановяване на платеното обезщетение от 821,67 лв., както и 15 лв. ликвидационни разходи.

Няма спор по делото, че регресната претенция на застрахователното дружество не е удовлетворена.

Според заключението на изготвената по делото техническа експертиза, мястото през което е преминал свидетеля К. по време на описания от него инцидент представлява тротоар, който е част от *****, собственост на Община Русе, с предназначение за движение и транспорт. Вещото лице е посочило, че достигането до паркинга пред блок „***“ е възможно по подход, различен от този по който е преминавал свидетеля К. и който подход е от към ***** и предназначен за движение на автомобили. Според уточненията на вещото лице, описаната „естакада“ от свидетеля няма данни да е изграждана от Община Русе, като е възможно да е направена от живущите в блока, за да преминава през тротоара, за да достигат до паркинга пред блока.

Според заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза, заплатеното обезщетение за отстраняване на установеното увреждане по автомобила съответства на средните пазарни цени към него момент, или със сигурност не ги надвишава. Вещото лице е уточнило, че установеното в сервиза увреждане на въпросния автомобил, поради ниския му кл рънс може да се получи както при качване, така и при слизане на автомобила от неравност, като описаната от свидетеля К..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 410, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу 3 причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В случая няма спор, че между ищцовото дружество и собственика на посочения за увреден автомобил е възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“, че след подаден сигнал за настъпили вреди по него е заведена горепосочената щета, във връзка с която е извършен оглед на автомобила, но не на мястото на произшествието, установени са увредени детайли и е заплатено застрахователно обезщетение за тяхното възстановяване.

С приетото заключение на автотехническата експертиза се установява и размера на причинените щети. Спорно е какъв е механизма на настъпване на щетите, съответно при установяването на твърдения такъв, дали са налице предпоставките за ангажираността на ответната община като стопанин на пътя, на който е настъпило произшествието.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен безспорен извод, че е настъпило произшествие по описания в исковата молба начин, а дори и този извод да не бъде споделен и да се приеме за доказан твърдения механизъм на произшествието, то не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответната община.

Ищецът, в чиято тежест е, не е ангажирал доказателства, установяващи по категоричен начин, както мястото на настъпването на произшествието, така и причините за него. Не може единствено и само въз основа на представеното уведомление за настъпване на застрахователно събитие (искане за оценка на вреди) и събраните свидетелски показания, които са твърде общи, включително и противоречиви на посоченото от същия свидетел пред застрахователя непосредствено след инцидента, да бъде изграден извод за точното място на произшествието и неговия механизъм. Свидетелят дори не си спомня годината на произшествието и какви са били уврежданията по автомобила в резултат точно от това произшествие. Поради това и с оглед естеството на установените повреди по застрахования автомобил, би могло да се приеме, че същите могат да се получат при много и различни инциденти и доколкото не се отразяват на способността автомобила да се придвижва да бъдат „приписани“ само на един инцидент. В допълнение следва да се посочи, че по отношение на свидетеля К. следва да намери приложение и разпоредбата на 172 ГПК и показанията му да не бъдат изцяло кредитирани, доколкото същият е имал интерес да бъде изплатено застрахователното обезщетение, за която цел е логично да не е бил достатъчно обективен пред застрахователя и да посочи как точно и кога са причинени установените вреди по управлявания от него автомобил, съответно и в настоящото производство по тези съображения да поддържа вече изложеното пред застрахователя.

Установяването на мястото и механизма на твърдяното произшествие, което е от съществено значение за ангажиране на отговорността на ответника, е в тежест на ищеца. Няма твърдения и данни мястото на инцидента да е 4 оглеждано и заснето. Ищецът е могъл да предприеме действия по обезпечаване на доказателства по реда, предвиден в ГПК или чрез извършване на оглед на самото място – еднолично или в присъствието на представител на ответника, именно с оглед установяване точното място на произшествието, както и причините за това. Ето защо, при липса на категорични доказателства относно мястото и механизма на инцидента, не следва да се приеме за установено в производството, че инцидентът е настъпил именно на посоченото в исковата молба място, което изключва отговорността на ответника. В този смисъл са и Решение №260061/19.10.2020г. по в.гр.д.

№560/2020г. и Решение Рег.№ 260/10.06.2025г. по в.гр.д.№389/2025г. и двете по описа на ОС - Русе. В последното е прието, че „Увредените застраховани лица следва да полагат дължимата грижа, за да могат да установят с достатъчна степен на достоверност настъпилите застрахователни събития.

Застрахователите, от своя страна, също следва да положат дължимата грижа за безспорно установяване на фактите около застрахователните събития, ако искат да предявят регресна претенция“. В случая не само не е направили това, а и регресният иск е предявен в период значително отдалечен от процесното събитие, за да може да бъде установено действителното състояние на процесния път към него момент (повече от 4 години).